Как един вагон влезе в историята

Адолф Хитлер отиде там по време на война, за да си отмъсти. Ангела Меркел има намерение да отиде там в името на мира. Двама германски канцлери с противоположни цели и една и съща дестинация: един вагон във френска гора.

Хитлер Буквално се опита да пренапише историята през 1940 г., когато сложи ръка върху един вагон-ресторант, за да унижи Франция по същия начин, по който бе унижена Германия в последния ден на Първата световна война.

Този път Ангела Меркел ще бъде заедно с френския президент Еманюел Макрон, когато посети това, което е останало от вагона от Компиен - превърнатия в кабинет вагон, където съюзниците и Германия подписват примирието на 11 ноември 1918 г.

Вагон 2419Д на компанията "Вагон-Ли" изминава един необикновен път - от сервиране на задушено телешко и бьоф бургиньон на пътниците си в крайморския град Довил до превръщането си, спрян в Компиенската гора, в място, където се ражда световният мир.

Учудени туристи често питат куратора на Музея на примирието Бернар Льотам защо съюзниците са подписали споразумението за примирие, сложило край на бойните действия на Западния фронт, в тази скромна обстановка, а не в някоя голяма военна сграда или бляскав дворец.

По онова време генералният щаб на командира на съюзниците, френския маршал Фердинанд Фош, е бил в Санлис и е логично да се предположи, че примирието ще бъде подписано там. Градът обаче бил преживял жестока германска офанзива. Жителите му са взети за заложници, а кметът му е разстрелян през септември 1914 г. преди първата битка при Марна. Затова имало сериозни притеснения как изтерзаното население на Санлис би реагирало на присъствието на германска делегация, нищо, че е дошла, за да сключи мир.

"Било е немислимо упълномощените германски представители да бъдат приети в този град", посочва Льотам.

Решили, че един вагон в близката Компиенска гора е идеален за тази цел: намирал се на изолирано място и това щяло да спре евентуални натрапници, а спокойствието и дискретността, които предлагал, щели да са проява на уважение към победените германци.

По стечение на обстоятелствата месец преди това Фош бил превърнал в свой подвижен кабинет един произволно избран вагон-ресторант от френските пътнически влакове. Така 2419Д станал "вагонът от Компиен".

Примирието е подписано малко след пет часа сутринта, но официалните представители, обзети от някакво поетично чувство, отложили влизането му в сила със шест часа, за да може това да стане в единадесетия час от единадесетия ден на единадесетия месец на 1918 г. Но това забавяне всъщност по доста непоетичен начин коствало живота на войници и от двете страни в края на тази война, в която и без това вече били загинали 17 милиона души.

"Вагонът символизира края на сраженията, когато хората постигнали мир", казва Льотам и добавя с усмивка: "Преди да стане известен, вече бил изпълнил предназначението си като вагон-ресторант".

Музеят на примирието е разположен върху релсовия път на мястото в гората, където е подписано примирието.

Маршал Фош е обезсмъртен в издигнати в цяла Франция паметници и е дал името си на един от широките зелени булеварди, които започват от Триумфалната арка.

В загубилата страна положението е друго: един от подписалите примирието германци Матиас Ерцбергер е представен като злодей заради участието си в предаването на армията и е убит през 1921 г.

Историята на вагон-ресторанта 29419Д не приключва с войната.

За многото французи, изгубили близките си, в следвоенните години той се превръща в храм на мира и катарзиса.

Вагонът е откаран в Париж, поставен е на Площада на инвалидите, където е погребан Наполеон, а през 1927 г. е върнат в Компиен и изложен в специално построен мемориал, където се намира и днешният музей.

Според Льотам през 30-те години вагонът само за една година е бил посетен от над 190 000 души и се е превърнал в център за оплакване на един милион и 400-те хиляди убити френски войници.

По същото това време вагонът става централна тема за Хитлер, който е в политически възход и използва недоволството на германското общество от наказателния характер на условията на примирието.

Нацисткият лидер посетил мястото през 1940 г., когато армиите му превзели Франция. Фюрерът наредил вагон-ресторантът да бъде изваден от мемориала и върнат на релсите в гората, където бил през 1918 г.

Последвала сюрреалистичната театрална възстановка на примирието от 1918 г., едно от най-известните исторически събития, но буквално с размяна на местата.

Сключеното през 1940 г. във вагона примирие било наложено от Германия като победител, а Франция била победената.

"Генерал (Вилхелм) Кайтел прочел условията на примирието във вагона, докато канцлерът Хитлер седял на мястото на маршал Фош", разказва Льотам.

Хитлер наредил след това вагонът да бъде закаран в Германия и да бъде изложен като известен военнопленник в катедралата на Берлин.

Вагон-ресторантът е унищожен в края на Втората световна война, макар че не се знае как точно. Някои хвърлят вината върху членове на СС, а според други става дума за случаен въздушен удар.

През 1950 г. френската компания "Вагон-ли", която е оператор и на "Ориент Експрес", дарява на музея вагон от същата серия - 2439Д е идентичен с унищожения си близнак, като се започне от полираните му дървени плоскости и се стигне до елегантните му кожени седалки. Поставен е до някои неща, останали от първоначалния вагон: фрагменти от бронзовата му украса и две рампи за качване и слизане от влака.

В събота Ангела Меркел ще стане първият германски канцлер от 78 години, който ще посети мястото в гората, където е подписано споразумението за слагане на край на Първата световна война.

Тя ще бъде в компанията на френския президент Еманюел Макрон. Това ще напомни за 1984 г., когато канцлерът Хелмут Кол, развълнуван, е хванал ръката на президента Франсоа Митеран в костница близо до Вердюн.

На стогодишнината от края на конфликта по време на тази визита също ще има вълнуващи картини.

По БТА