Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Как една "случайна" среща преобръща живота на български топ изследовател в САЩ

Проф. Николай Царевски: Между химията и изкуството има връзка

2 коментара
Как една "случайна" среща преобръща живота на български топ изследовател в САЩ

Един почти случаен разговор, но с неслучаен, забележителен събеседник, променя живота на българина Николай Царевски, който е сред топ изследователите химици в САЩ.

Преди точно 20 години, когато завършва магистърската си програма в Химическия факултет на Софийския университет, тогавашният 23-годишен студент по химия Николай работи с научните си ръководители по интересен проект в типична българска среда – с остаряла апаратура, недостатъчно материали и т. н.

"Въпреки всичко, бяхме получили интересни резултати и решихме да ги представим на конференция в САЩ. Тематиката беше модерната тогава и все още сфера "жива полимеризация" - химически метод, с който се правят нови материали чрез контрол върху молекулата на полимера, например нейния размер или форма с манипулиране на различни параметри на химичната реакция – концентрация на реагенти и др.", разказва днес химикът.

Студентът няма особен успех в събирането на пари за пътуването до САЩ. Избран е да представи резултатите на конференция на Американското химическо дружество в Ню Орлиънс. "Аз се съгласих, но нямах никакви пари. Тръгна се едно ходене по мъките. Моите учители от Националната природо-математическа гимназия ми помагаха. Просихме от врата на врата, университетът не можа да помогне. Тогава баща ми взе ситуацията присърце, извади почти всичките си спестявания и каза: "Вземи парите, сине, и пътувай. Няма по-добро нещо, в което да вложа спестяванията си", спомня си Николай.

Скъпи проф. Матияшевски...

Преди да излети отвъд океана, младият изследовател пише имейл на организатора на конференцията, когото до онзи момент познава само от учебниците - проф. Кристоф Матияшевски (Krzysztof Matyjaszewski) – световноизвестен химик, неколкократно номиниран за Нобелова награда.

"Осмелих се и написах имейл: "Скъпи проф. Матиешевски, аз ще присъствам на конференцията. Искам да попитам дали има възможност да правя докторантура при вас". Въобще не очаквах да ми отговори, но ето, че получих обратен имейл, в който професорът ми пишеше, че за него ще бъде огромно удоволствие да стана негов докторант. Беше разгледал биографията ми и това, че участвах в международна олимпиада по химия. Помоли ме, като отида на конференцията, да го спра, за да поговорим", спомня си Николай.

На конференцията в Ню Орлиънс той се чувства като в паралелна вселена – пълно е с известни имена, за които той само е чел. "Студентите гледахме Крис Матияшевски като някакво божество. Аз бях много срамежлив и така и не се осмелих да го заговоря през първите дни. Но след това имаше постерна сесия за по-младите изследователи, където участвах и аз. Тогава той се спря при моя постер и ме попита: "Ти ми изпрати имейл, защо не ме намери, нали щяхме да говорим". Помоли ме да му разкажа за моята работа, веднага влезе в темата, разкритикува някои неща и така започна всичко", разказва Николай Царевски, който и до днес не може да сдържи вълнението си.

Впоследствие проф. Матияшевски кани младия българин на специалната заключителна вечеря на конференцията, в която по принцип участват само лекторите, най-големите имена в полимерната наука. "Аз бях много впечатлен, защото бе пълно с табелки с имената на хора, които до онзи момент познавах само от статиите и книгите", разказва Николай. На вечерята Матияшевски го кани в екипа си в Карнеги Мелън като докторант.

Решено е. Край!

"Аз казах: Професоре, аз не съм обмислял сериозно да дойда в Америка. Но той бе непреклонен: "Решено е, край. Кога започваш". И аз отговорих: "Ако така поставяте въпроса - възможно най-скоро".

"Възможно най-скоро" за Николай се оказва януари 2000 г., по-малко от половин година след срещата с професора. "След конференцията се прибрах в България и още на следващия ден получих имейл от университета, че съм приет в докторската програма по химия и ще работя с проф. Матиешевски. По принцип се изискваше да съм издържал TOEFL и GRE, но бяха готови да направят компромис и с това", впечатлен е Николай. В края на краищата успява да се яви и на изпитите, без да е имал време да се готви, но преди да замине за САЩ.

"Така, всичко започна съвсем случайно, с един разговор. Този момент промени живота ми по невероятен начин. Никога не съм си представял, че нещата ще се развият така. Преди 4 години празнувахме 65-ата годишнина на Крис Матияшевски и аз бях организаторът на празненството в Карнеги Мелън. Поканихме всички бивши негови студенти, голяма част от които вече сме професори с независими кариери. Присъстваха над 100 души – от Япония, от Европа, от всички части на света. Произнесох реч и отбелязах, че ние всички си имаме своите истории с Крис, но аз и до ден днешен съм безкрайно благодарен за моята. За подарък му поднесох неговото "научно родословно дърво", което стигаше чак до 16-ти век. Той се просълзи, съпругата му ме прегърна. Стана като на филм", спомня си проф. Царевски.

Николай Царевски с ментора му проф. Крис Матияшевски и съпругата му Малгоша в Карнеги Музей в Питсбърг по повод 65-годишния юбилей на професора. Снимки: Личен архив

Докторантурата му не е лесен период - има и провали, и трудни моменти. "Крис Матияшевски е много, много взискателен човек, като повечето големи учени. Той е просто перфекционист и сега съм убеден, че това е правилното отношение към работата, за да успееш. Но аз съм научил невероятно много от него и сега сме близки приятели. Но той не спираше да ме окуражава за идеите ми, някои от които бяха по-глуповати, други по-добри, някои – съвсем добри", прави си равносметка българинът.

Защитава дисертацията си през 2005 г., а след това остава за около година в Карнеги Мелън, където поема за кратко работата на Матияшевски, докато той работи във Франция.

Полимери по поръчка

Следва "бизнес"- периодът на Николай, когато заедно с професора създават обща фирма за "полимери по поръчка".

Става дума за синтетичен метод (ATRP - радикалова полимеризация с атомен пренос), който е "много лесен и разрешава невероятен контрол върху молекулните параметри".

"Можеш да направиш молекула, която е голяма или малка, линейна или разклонена, с формата на звездичка или на четка. Тази техника прави визможно изработването на нови материали, които преди може да са били предсказани теоретично, но никой не е могъл да приготви. Всяка една от тези молекули с различен размер и форма има различни свойства и различно приложение. Някои от тях могат да са подходящи да прикачат към себе си лекарство, да го занесат до ракова клетка и да я убияг. Други имат много по-прозаично, битово приложение – например боя, лак за специална повърхност", разказва изследователят.

Един от интересните проекти е бил по поръчка на фирма, която прави стоманени стентове за сърдечни операции. "Хората искаха да направим покритие за тази стомана – лак, който да притежава следните свойства – да е разтеглив като гума, тоест да не се напуква при разтегляне, да прилепва към стоманата, да е нетоксичен, да окуражава клетъчната адхезия, тоест да помага клетките да се лепят около стента и да растат наоколо. Ако пък може да се сложи в него и лекарство, което да лекува възпаления – още по-добре. Ние седнахме и го измислихме", доволен е Николай.

Скоро обаче разбира, че бизнесът не е за него и се връща към академичния живот. Печели конкурс за професор в Southern Methodist University в Далас, Тексас, където е професор и до днес и се чувства на мястото си.

Вдъхновява студентите не само с изследванията си, но и с огромната си страст към историята на науката и връзката ѝ с изкуството и с обществото. Убеден е, че учените трябва да правят много, за да популяризират работата си, да правят науката по-магнетична за младите и по-разбираема за широката публика. Царевски с гордост споделя работата си, вече от някоко години, като програмен председател на Дивизията по История на Химията на Американското Химическо Дружество, а също и по развиването на курсове, в които се показват тесните и често пренебрегвани връзки между химията с изящните изкуства, например курсовете по "Химия и изкуство" или "Наука на сцената".

А какво точно работи Николай Царевски?

С докторант в лабораторията.

"Аз съм полимерен химик, който се занимава с полимерен синтез. Разработваме методи за синтез на специални полимери – нерядко за биомедицинските науки", е краткият отговор.

А ето и по-дългият: "Ще ви дам пример, за да си го представите. Имам колеги в биологическия факултет при нас, които се мъчат да направят ракови клетки, станали резистентни към химиотерапията, отново податливи на отровата. Въпросните ракови клетки развиват една помпа на мембраната и ако лекарството, което трябва да ги убие, влезе в тази помпа, тя го "изплюва" и то няма как да подейства. Моите колеги изобретиха нещо, което блокира помпата, действа като тапа. Те бяха предсказали това лекарство чрез компютърни симулации, но проблемът бе, че това лекарство, когато се синтезира, не може да влезе в клетката. То, ако влезе, ще запуши помпата много добре, но не може да проникне през клетъчната мембрана. Тогава колегите се обърнаха към мен, за да изобретя полимер, за който въпросното лекарство да се залепи. Самият полимер влиза в клетката и завлачва лекарството, което иначе само по себе си не би проникнало. Така някои клетки, които са резистентни към химиотерапия, изведнъж отново стават много чувствителни. Този полимер се инжектира в тялото. Ето с такива проекти се занимавам", разяснява Николай Царевски. Трудовете му са описани в над 100 публикации, цитирани над 8000 пъти.

По света ... и у нас

Въпреки че е щастлив с работата си в Америка, българският изследовател обича да се връща в България веднъж годишно, особено в сезона на липите, защото този аромат в Тексас му липсва ужасно много.

"Когато се връщам, не идвам само на екскурзия, прекарвам значителна част от времето си в Химическия факултет на СУ и в ХТМУ, а тази година - и в Института по полимери на БАН, където изнесох лекция. Има хора в България, които правят много качествена наука. Говорим за сътрудничество, и напоследък стигнахме до интересни идеи, с които се надявам да започнмем работа в скоро време", признава Николай.

Той не отрича, че парите са важни за науката, но също така е сигурен, че не всичко е пари или поне - не много пари.

Според него има най-малко две неща, които могат да се направят в България, за да се подобри сътрудничеството и да се привлекат български учени, работещи извън граница, а това не се случва много често.

Едната практика е типична например за Китай. Когато младите хора от КНР се образоват в чужбина, например в САЩ, държавата впоследствие ги привлича обратно, като им дава много големи заплати, социални придобивки или назначения в ръководството на научни институции. "От моя опит мога да кажа, че няма особено желание у българските университети да привлекат обратно кадри от чужбина. Не съм чул някой да прави осъзнати усилия да търси такива хора, още по-малко пък да им предлага работа", казва Николай Царевски.

Друга възможност е, вместо да се предлага работа на българските учени от чужбина, поне те да бъдат удостоявани с почетни титли (особено след известен принос като сътрудничество) или да се развие практиката на гост професорите. "По този начин хората се чувстват обвързани с университета и се прибират, например веднъж годишно, да изнесат цикъл от лекции, защото това за тях е чест и ги прави много по-склонни да работят с този университет", смята Царевски. "Аз имам известен опит с колеги от ХТМУ, които ме бяха поканили да изнеса цикъл лекции в рамките на седмица, което за мен беше извънредно приятно, а и се създадоха добри приятелства и се отвориха възможности за съвместна работа", споделя професорът.

Предай нататък...

Голямата мечта на българина е да предаде доброто нататък и да върне протегнатата ръка, която навремето е променила неговия живот. Досега не е успял.

"Това за мен е малко болезнена тема. Много мои колеги – китайци, индийци, имат в групите си много студенти и докторанти от своята родина. Аз никога не съм имал българин студент. От време на време изнасям лекции в България, каня младежите, оставям контакти, но никой от тях не ме търси, за да прави докторантура при мен. Обичайно коментират, че САЩ е далече и не са готови да дойдат, защото там се работи много. Като чуя това, ми става тъжно. Все пак, надявам се, че един ден ще мога да привлека някой български докторант, който дори може да реши да се върне в страната и да допринесе за науката в нея – разбира се, ако се предложат подходящи условия", откровен е Николай Царевски.

Групата на Царевски в началото на 2019 г. Той се насява един ден да има и български докторант.

Изследователят е оптимист, който с гордост признава, че каквото е постигнал, го дължи в голяма степен на качественото българско образование – в НПМГ ("един специален свят") и в СУ. "Има много добри учени и преподаватели тук, само трябва държавата да се сети да създаде условия за младото поколение учени, а и да се възползва от тези, които са навън. Едно от най-добрите вложения, които почти гарантират успех и световно признание, е да се инвестира в науката и образованието", убеден е проф. Царевски.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. PETER
    #2

    Поздравления за Цветелина Соколова, която е открила подходящия човек, който ясно вижда някои от основните проблеми на науката и
    висшето ни образование. Абсолютна истина е, че РЪКОВОДСТВАТА на огромна част от университетите и институтите на БАН по обясними причини не проявяват интерес, или направо не желаят, да привличат на работа водещи български учени от чужбина. Конкурсите за доценти и професори на практика продължават да са вътрешни с отнапред набелязани кандидати--по аналогия с държавните поръчки,

  2. ivancho ivanov
    #1

    По университетите по света е стара практика да се канят известни учени, които да изнасят цикъл от лекции по съвременна тематика - всички печелят, главно студентите, но и гостуващите професори!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.