Как ЕЦБ крепи Атина "на повърхността"

Как ЕЦБ крепи Атина "на повърхността"

Европейската централна банка (ЕЦБ) играе ключова роля за непосредственото финансово оцеляване на Атина, защото тя държи на повърхността гръцките банки, а пък те самите трябва да позволят на гръцката държава да се финансира. Докога обаче това ще продължи? Отговорът на този въпрос дава в четвъртък Франс прес, като описва различните финансови механизми, които действат в отношенията между Гърция и нейните кредитори и партньори.

Как ЕЦБ се притича на помощ на гръцките банки, а следователно на Гърция?

ЕЦБ предоставя ликвидности на банките от еврозоната под формата на заеми и това е неразделна част от ролята ѝ на централна банка. Също като всички други заеми в икономиката и тези имат гаранции. Ценните книжа, които банките държат в портфейлите си, например държавни облигации, изпълняват тази функция на допълнителни гаранции ("collateral") на жаргона на централните банки.

ЕЦБ приема като "допълнителни" само определени книжа - тези книжа, които са с най-добра оценка от рейтинговите агенции, или други - с най-малък риск. Защото в противен случай тя ще застраши парите на европейските данъкоплатци.

Гръцките банки притежават най-вече облигации, емитирани от гръцката държава, но те са оценени като "боклук" ("junк") и не покриват критериите на ЕЦБ. Следователно Гърция се ползва с предимството за нея да има изключение: ЕЦБ приема нейните дългови ценни книжа като допълнителна гаранция. Този облагодетелстващ режим е част от международната програма за подпомагане, от която се възползва Гърция и изтича в края на февруари. (ЕЦБ реши в сряда късно вечерта от 11 февруари да лиши гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Банката вече няма приема гръцки държавни облигации като гаранция за отпускане на кредити).

ЕЦБ даде ясно да се разбере, че ако Атина избере да се откаже от такава програма, то гръцките банки вече няма да могат да се възползват от този изключителен режим. Според ефекта на бумеранга това ще създаде проблем с финансирането на гръцката държава, чиито банки са най-големия клиент за дългови книжа. Миналата година Атина се завърна на пазарите след години отсъствие.

Освен с обичайните заеми ЕЦБ подпомага гръцките банки чрез извънредния механизъм за спешна парична ликвидност ELA ("Emergency Liquidity Assistance"). Той предвижда централна банка, в случая гръцката, да предоставя налични средства на финансови институции, които срещат временни проблеми с ликвидността. Управителният съвет на ЕЦБ реши, че гръцките банки ще могат да получават средства от гръцката централна банка по линия на програмата за спешна ликвидна помощ (ELA).

От тълкуването на анализаторите на седмичната финансова равносметка на евросистемата, публикувана във вторник от ЕЦБ, близо 3,5 милиарда евро от фондовете ELA вероятно са били използвани миналата седмица от гръцките банки.

Като цяло какво Гърция очаква от ЕЦБ?

Три неща: да ѝ позволи да набира средства на пазарите, да продължи да захранва банките си с пари от ELA и да приеме да се водят преговори по дълга.

Според споразуменията, сключени с Тройката, която контролира изпълнението на реформите, обещани от Атина в замяна на помощта от нейните партньори, стойността на краткосрочния дълг, който Гърция може да емитира до края на действието на програмата за подпомагане, може да бъде максимум 15 милиарда евро. Атина искаше да може да заема 10 милиарда евро повече, за да е в състояние да покрие потребностите си през идните месеци, "междинно финансиране", които би ѝ позволило да мине без последния транш от омразната програма (7 милиарда евро) и до 1 юни да постигне споразумение с партньорите си как ще се развиват
събитията по-нататък.

Според "Файненшъл таймс" ЕЦБ е против вдигане на този таван. ЕС и Международният валутен фонд (МВФ) - другите двама членове на Тройката - ще трябва също да кажат думата си, но без съгласието на ЕЦБ това изглежда трудно може да стане.

За гръцките банки, а следователно за гръцката държава, възможността да се разчита на финансиране също е от ключово значение.

Най-сетне ЕЦБ е кредитирала Гърция с близо 25 милиарда евро, след като от 2010 година купува гръцки облигации на вторичния пазар, за да подкрепи страната. Правителството на Алексис Ципрас иска да преговаря с нея, както и с другите кредитори, за да постигне облекчаване на дълга.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?