Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Как Европа изостана с ваксините?

ЕС осигури едни от най-ниските цени в света. На каква цена?

3 коментара
Как Европа изостана с ваксините?

Огласявана месеци наред като емблема на европейската солидарност по време на пандемията от коронавирус, стратегията на Европейската комисия за съвместно снабдяване с ваксини сега е обвинявана от националните лидери, че е твърде бюрократична, твърде ограничаваща и твърде бавна.

По-конкретно блокът e обвиняван, че е забавил отговора на епидемията с решенията си да постави процедурите пред скоростта и солидарността между страните в ЕС пред свободата на отделните правителства да маневрират, пише брюкселското издание Politico в обширен материал, в който изследва причините за забавянето на ваксинацията срещу Covid-19 в ЕС.

Изданието отбелязва, как ваксинационната стратегия на ЕС, която трябваше да е силна демонстрация на европейската солидарност, на покупателната способност на единния пазар и морална позиция срещу тръмпсткия "ваксинен национализъм", доведе до такова разпространение на ваксините, което остави ЕС в изоставаща позиция спрямо САЩ и Великобритания.

Страните от ЕС останаха заедно, дори когато САЩ и Великобритания одобриха и започнаха да поставят ваксини по-бързо. Резултатът: по-ниски цени, по-голяма отчетност за фармацевтичните производители и дози за целия ЕС.

Но също така забавяне на доставките и нарастващо напрежение сред страните членки на ЕС, недоволни от компромисите.

През последните 10 месеца от световната надпревара за ваксини ЕС често изоставаше на една или две стъпки: Действията по осигуряването на дози дойдоха едва след предупреждения, че САЩ може да монополизират доставките. Обмисленият подход на ЕС за регулаторното одобрение остави гражданите на съюза в изоставаща позиция от САЩ и Великобритания в момент, когато закъсненията на ваксините се отчитат в загубени животи. Така за по-богатите страни в блока стои въпросът дали солидарността си е струвала забавянето.

Голяма сума пари

Изданието отбелязва, че ЕС се разбързва с поръчките на ваксини след среща на бившия американски президент Доналд Тръмп и екипа му с мениджъри на фармацевтични компании през март 2020 година. В германската преса излиза информация, че Тръмп е предложил на германската биофармацевтична компания CureVac крупна сума пари срещу ексклузивен достъп на САЩ до потенциалната ѝ бъдеща ваксина срещу Covid-19. Ден след огласяването на новината в германската преса,16 март, председателят на ЕК

Урсула фон дер Лайен и Амброаз Файол, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка по иновации, проведоха виртуална среща с ръководството на CureVac. Те обявиха планове да предложат на CureVac до 80 милиона евро заеми за проучвания и производство на ваксината в ЕС въпреки че ЕИБ дори не беше започнала да прави оценка.

Всъщност компанията изостава значително от американски, британски и дори европейски конкуренти като друга средно голяма немска фирма BioNTech, която обедини усилия с Pfizer за производството на своята РНК-ваксина.

По това време Европа вече губи надпреварата за осигуряване на ваксина срещу коронавирус.

Още в средата на февруари, докато американският президент Доналд Тръмп омаловажава вируса, правителството му установява връзки с големите фармацевтични производители Johnson & Johnson, а след това и Sanofi.

Страх от пропускане

В първите дни на кризата, когато се налагаше снабдяване с консумативи в борбата с Covid-19, ЕС нямаше добри резултати. Държави от ЕС едностранно бяха затворили границите си и се обвиняваха взаимно в съхраняване на лични предпазни средства. Отговорът на Брюксел беше система за общи покупки на маски, дихателни апарати и др. на 37 държави – 27 от ЕС и 10 от техните съседи. Проблемът се оказа бюрокрацията. Преди да може да направи поръчка, ЕК трябваше да изчака всяка държава от ЕС да подпише договора. Някои страни, на които им беше писнало безкрайното "напред-назад", просто купуваха консумативите сами.

Доставката на ваксини се оказа още по-голямо предизвикателство.

Изглежда, че някои фирми си взеха бележка от случая с CureVac и решиха да се възползват: Главният изпълнителен директор на Sanofi Пол Хъдсън заяви пред Bloomberg в средата на май, че ранните инвестиции на САЩ биха осигурили приоритетен достъп на американците до ваксината. Френски депутати обвиниха Хъдсън в "изнудване", но стратегията му изглежда даде резултат. Париж и Берлин започнаха директни преговори за помощ и доставки със Sanofi през май.

Междувременно в общественото мнение се очертава водещ участник в надпреварата за ваксини: изследователката от Оксфорд Сара Гилбърт казва пред Times на 11 април, че ваксината, която разработва с AstraZeneca, може да бъде готова до септември. Тя беше "80 процента уверена", че ще се получи.

Междувременно страните в ЕС не чакаха ЕК да започне да сключва сделки. Франция и Испания поотделно започнаха разговори с американската биофармацевтична компания Моderna. До средата на април Париж и Берлин започнаха да преговарят заедно за закупуване на ваксини.

Министрите на здравеопазването в ЕС-27 подписаха план на ЕК за закупуване от тяхно име на ваксини на 12 юни. Но френско-германската инициатива продължи и покани Холандия и Италия да се присъединят към клуба на купувачите. На 13 юни квартетът обяви сделка за между 300 милиона и 400 милиона дози от ваксината Оксфорд / AstraZeneca.

Четирите държави обявиха, че ще разговарят с ЕК за съвместна работа "където е възможно" и че други страни могат да се присъединят към споразумението. Действието им се тълкува от експерти като знак, че нямат време да чакат, "докато всички се качат на борда".

По-малките държави възприеха този ход като заплаха. Белгийският министър на здравеопазването Маги Де Блок заклейми сделката с Оксфорд / AstraZeneca като "неразумен" ход, който отслабва всички.

Предимството на непрозрачността

В нормални времена, когато фармацевтична компания преговаря с правителствата на ЕС, производителят на лекарства има предимството на непрозрачността.

Докато фирмата участва в до 27 различни преговори за ценообразуване, правителствата са длъжни да пазят тайна чрез комбинация от клаузи за поверителност. Публикуването на сделките може да накара компанията да настоява за по-висока цена. Това позволява в преговорите с компаниите една държава да играе срещу друга.

Що се отнася до ваксините, ЕК предложи да се направи нещо, което да преобърне правилата.

На 17 юни комисарят по здравеопазването Стела Кириакидис представи новия план за ваксини на ЕС. Вместо да събира одобрения от всяка държава от ЕС, ЕК изработи механизъм, наречен инструмент за спешна подкрепа. Рядко използваният инструмент даде на Брюксел възможността да закупи директно ваксини - с около 2.1 милиарда евро, първоначално разпределени за целта. Според него след регулаторно одобрение, ваксините ще бъдат разпределени в страните от ЕС според популацията им.

След като 27-те членки на ЕС се присъединиха към плана, алиансът от четири държави закри своя клуб на купувачите, което позволи на ЕК да поеме преговорите си с Johnson & Johnson и по сделката с Oxford / AstraZeneca.

Така вместо една фармацевтична компания, която да преговаря с 27 правителства, ЕС разполагаше с пълната си пазарна мощ и производителите на лекарства щяха да бъдат в неведение за условията, с които се договарят с техните конкуренти.

Юридическа отговорност

В преговорите си ЕК отдава голямо значение на три неща: богат избор от потенциални ваксини, ниски цени за доза и че производителите на лекарства ще носят юридическа отговорност, ако нещо се обърка. "Вече знаехме, че това вероятно ще се окаже трудна тема (юридическата отговорност бел. ред)", заяви служител на ЕК, близък до преговорите.

Големите мултинационални фармацевтични компании стартираха веднага координирани усилия за осигуряване на защита, в случай че нещо неочаквано се обърка с ваксините им, след като излязат на пазара.

15-годишен американски закон, известен като PREP Act, предпазва производителите да не бъдат подвеждани под съдебна отговорност в САЩ, ако нещо се обърка с ваксина или лекарство, което произвеждат, за да реагират при спешни случаи. А други американски програми покриват потенциала щети.

Производителите на лекарства искаха подобни защити в ЕС, но ЕК не искаше да им ги даде.

Европа е световният епицентър на скептицизма към ваксините. Още преди коронавирусът да породи диви конспиративни теории, че Бил Гейтс използва ваксините за чипиране на хората, европейците все по-недоверчиво се отнасяха към ваксините. Анкета от юни установи, че само 56 процента от поляците и 59 процента от французите ще си направят "безопасна и ефективна" ваксина срещу коронавирус; Само Русия има по-ниски нива на приемане в проучването сред 19 страни.

И двете страни се опитаха да използват скептицизма на европейската ваксина в своя полза. Лобистите на фармацевтичната индустрия твърдят, че публичните съдебни дела за всяко обвинение срещу ваксините само ще подхранват страховете. Вместо това те настояваха за система обезщетяване без да се търси вина, която да покрива щети без много шум.

Това обаче се обърна срещу тях. Съобщение, разпространено от индустриалната група Vaccines Europe, призоваваща за защита на фармацевтичните компании от отговорност, стигна до Financial Times на 26 август. Скоро европейските преговарящи за ваксините трябваше да се обясняват у уверяват Европейския парламент, че производителите на лекарства ще останат отговорни за всякакви проблеми, въпреки че това беше пречка.

Комисията беше готова да направи компромис, като покрие някои щети за производителите на лекарства, ако възникнат неочаквани проблеми. Но дискусиите по тези условия разтеглиха процеса във времето и в крайна сметка всяко споразумение беше индивидуално за конкретния производител. За компаниите, които се съгласиха да продават ваксини на себестойност, така наречените обезщетения бяха доста щедри. Тези, които търсят печалба, ще трябва да се оправят сами.

Грешни линии

Ваксината AstraZeneca беше евтина. Тя използва относително конвенционална технология и може да бъде транспортиран лесно. Комисията също сключи сделки със Sanofi на 18 септември и Johnson & Johnson на 8 октомври.

Германия обаче искаше да хвърли повече пари за ваксини. По-конкретно, тя искаше да заложи по-сериозно на своите иРНК ваксини - особено като се има предвид, че BioNTech се представяше добре в проучванията във фаза 3. В средата на септември Берлин обяви, че дава 375 милиона евро на BioNTech и 252 милиона евро на CureVac.

Други столици бързо реагираха: защо да инвестираме в скъпи, недоказани технологии, които трябва да се транспортират при супер ниски температури? Някои държави, най-вече България, смятат, че портфолиото е твърде широко. Полша се обяви против това иРНК ваксини да представляват половината от запасите.

Натрупва се напрежение между страните, които имат производители на ваксини на своя територия, включително Франция, Германия, Италия, Швеция и Холандия, и "тези, които просто плащат за това".

Държавите от Източна Европа поставиха под съмнение мотивите на страните с големи фармацевтични индустрии, предполагайки, че са нетърпеливи да харчат повече, защото техните компании ще се възползват от инвестициите на всички европейски данъкоплатци.

Когато на 4 септември ЕК поиска още 750 млн. евро, за да финализира сделките и да добави друга ваксина от Novavax в портфолиото, няколко държави се противопоставиха и призоваха ЕК да обоснове по-добре своя избор. Въпреки че в крайна сметка столиците се съгласиха, отне месеци докато изпратят парите си в Брюксел.

Междувременно преговорите на Комисията с производителите на иРНК ваксини се проточиха. Разговорите с американски компании, особено с Pfizer и Moderna, се оказаха особено трънливи.

В интервю за AFP през ноември главният изпълнителен директор на Moderna Стефан Бансел коментира, че работата с 27 държави-членки забавя всичко.

За сравнение американската компания е сключила сделка с канадските власти две седмици след започване на преговорите. Бансел предупреждава, че отложена поръчка, ще забави доставката.

Когато BioNTech / Pfizer съобщиха резултати за ефикасност по-високи от 90 процента на 9 ноември и обещава скоро да изпрати данните на европейските регулатори, ЕК успокои, че сделката с компанията е пред финализиране и това се случва на 11 ноември. След това Moderna съобщи за нива на ефикасност над 90 процента на 16 ноември. Великобритания изведнъж сключи сделка с американската компания същия ден. Но отново сделката на ЕК беше близо до приключване. Двете страни подписаха договор на 25 ноември.

Условията на договорите за поръчки на ЕК са поверителни (за огорчение на мнозина в Европейския парламент). Публикувана е само една сделка, а ключовите подробности са редактирани. Но наличната информация сочи за стабилна защита на европейските потребители и техните пари. Изтеклата ценова листа предполага, че ЕК е успяла да постигне по-ниски цени от Вашингтон.

Великобритания и САЩ изпревариха Европа

ЕК беше предложила на Великобритания да се присъедини към програмата си за закупуване на ваксини, но Лондон в навечерието на Брекзит отказа и вместо това продължи да сключва свои собствени сделки. Освен с Oxford / AstraZeneca, правителството на Великобритания сключи сделки с BioNTech / Pfizer и - малко след излизането на предварителните данни с Moderna. Това, с което Великобритания дръпна много напред беше бързото регулаторно одобрение.

САЩ дадоха одобрение на ваксината на Pfizer / BioNTech на 11 декември, три седмици след като компанията подаде заявлението си. Европейският регулатор EMA направи същото 10 дни по-късно, като ѝ отне един ден по-малко от САЩ между официалната молба и решението.

Pfizer и BioNTech отказаха да обяснят защо дават приоритет на американските доставки. Служителите на Pfizer казва, че е трудно да се прецени кой е имал предимство.

Но по принцип не е необичайно индустрията да търси влизане на американския пазар месеци преди ЕС. Предимствата на САЩ са, че цените са по-високи, постъпленията идват по-бързо, докато одобрението в ЕС включва взаимодействие с 27 различни здравни министерства.

Междувременно европейските граждани не получават ваксини, които биха могли да забавят епидемията и да спасят животи. Ваксинациите в ЕС започнаха на 26 декември, близо две седмици след пускането им в САЩ и почти три седмици след Великобритания.

Недостиг на доставки

Фон дер Лайен побърза да обяви координираното пускане на ваксините на европейския пазар като "истинска европейска история за успех". Проблемите обаче не закъсняха.

Оплакване от италианските медии зададе тон за следващите седмици, като в деня на официалното пускане на ваксината коментарите бяха насочени към това, че първата пратка от само 9 750 дози в страната изглежда несправедлива, тъй като много по-малката Малта е получила същото количество.

Междувременно Германия получи над 150 000 дози през първия уикенд, като повечето германски провинции получиха по 9 750. Комисията обеща на всички да получат своята порция, базирана на населението, за декември.

Въпреки че първоначалната поръчка на BioNTech / Pfizer на ЕС беше двойно по-голяма от тази на САЩ, компаниите планираха да доставят американските дози малко по-бързо: Pfizer се ангажира да достави 200 милиона дози за американци - произведени на американска земя - до края на юли, докато за ЕС не е гарантирано същото количество до септември. Оттогава Вашингтон и Брюксел добавиха стотици милиони дози към своите поръчки през последния месец.

На 15 януари Pfizer обяви, че ще намали доставките до някои страни за няколко седмици, за да модернизира завода си, за да може в крайна сметка да произвежда по-бързо.

Ваксината на Moderna беше одобрена от ЕС на 6 януари преди Обединеното кралство, но компанията ще има ограничено предлагане в ЕС през цялата година, обещавайки 10 милиона дози през първото тримесечие на 2020 г.

Отговорът на подобно съобщение в края на миналата седмица от AstraZeneca беше експлозивен. Европейските държави отчаяно чакат тази евтина опция да излезе на пазара. Европейското одобрение се очаква в петък, но компанията предупреждава, че доставките през първото тримесечие ще бъдат намалени с около 60 процента. Тези драстични промени принуждават здравните министерства да пренапишат напълно своите планове за ваксинация. Италия и Полша заплашиха със съдебни действия, а ЕК обяви планове за нов контрол на износа.

Европейският съюз иска да знае точно кои дози са произведени от AstraZeneca, къде точно и дали и на кого са доставени", заяви здравният комисар Кириакидис. Служители на ЕК казват, че компанията не е обяснила мащаба на проблема и подозират, че са продавали ваксини на други страни на по-висока цена.

"Предположението, че продаваме на други страни, за да печелим повече пари, не е правилно, защото не печелим навсякъде", каза Паскал Сорио, главен изпълнителен директор на AstraZeneca, в интервю, публикувано от la Repubblica.

Ценови войни

С нарастването на паниката около доставките на ваксини някои поставят под въпрос стремежа на ЕК към ниски цени.

В зависимост от ваксината цената на единична доза може да варира от няколко близалки до пържоли в белгийска бирария.

Израел, световният лидер в областта на ваксинациите, не крие факта, че неговият, какъвто и да е подход, при снабдяването с ваксини включва по-голямо плащане. По същия начин Великобритания почти сигурно трябва да плаща повече на доза, отколкото ЕС. Публикуваните данни сочат, че ЕС плаща по-малко от 2 долара за ваксината на Оксфорд/ AstraZeneca, докато САЩ плащат около 4 долара. САЩ договориха цена от 20 долара с Pfizer. Цената на ЕС е под 15 долара.

Според Волфганг Мюнхау, ръководител на лондонския мозъчен тръст Eurointelligence, разликата в цените е макроикономически без значение.

"Ако ЕС претърпи по-дълги локдауни, защото други купувачи са готови да се движат по-бързо и да плащат повече, косвеният ефект от тази недалновидна политика ще бъде огромен", коментирай той.

Според директора на AstraZeneca Паскал Сорио въпросът не е в парите, а във времето и допълва, че Лондон е подписал договора си три месеца по-рано от Брюксел.

Вътрешни разделения

Ако ЕК жертва скоростта за сметка на солидарността, остава открит въпросът дали е получила това, което иска. Закупуването на ваксини заедно почти със сигурност е помогнало на по-малките страни от ЕС да се сдобият с ваксини по-бързо, отколкото биха били в състояние иначе. Не така стои въпросът за по-големите страни. Германските политици бяха едни от най-ранните и най-гръмки критици на съвместните усилия за закупуване на ваксини през януари. Някои обвиниха Париж, че блокира закупуването на допълнителни ваксини BioNTech / Pfizer, така че германският производител не изтласква Sanofi - твърдение, възмутено отречено от французите. Берлин също предизвика гнева на други страни с неформални - и вероятно незаконни, според ЕК - едностранни странични сделки с CureVac за 20 милиона дози и BioNTech за 30 милиона.

Междувременно, след като ваксинирането беше оставено на националните правителства, вътрешният избор и бюджетните ограничения обрекоха амбицията за еднакъв подход към ваксинацията в ЕС. Холандия, една от най-богатите страни в блока, е на 26-о място по ваксиниране, само едно място пред България, най-бедната в ЕС.

Хага беше заложила толкова силно, че ваксината на Оксфорд / AstraZeneca ще е първата, която ще бъде одобрена, че не бе приключила с подготовката за транспортиране на иРНК ваксини, които трябва да се съхраняват при минусови температури. Ограничената откъм пари София избегна големи поръчки от иРНК ваксините и направи шоу за разпространението на няколко хиляди дози от Moderna на 14 януари насред критики.

Цената на солидарността

Най-мощните столици на ЕС защитават съвместния подход. Френският президент Макрон "е твърдо убеден, че не бива да се поддаваме на илюзията, че бихме се справили по-добре сами".

Стратегията на ЕК все още може да се докаже в дългосрочен план. Ако се окаже, че има проблеми с ваксината, настояването да се носи отговорност на производителите, ще бъде печелившо. По същия начин е твърде рано да се каже дали процесът на одобрение от EMA, в крайна сметка ще засили готовността за ваксиниране - фактор, който може да има по-голямо значение от забавеното пускане през следващите месеци и години. Вече Европа използва по-широк набор от данни от Обединеното кралство, за да оцени ваксината на Оксфорд / AstraZeneca.

И все пак, има доказателства, че усилията, водени от Брюксел, не са попречили на източните и южните партньори да търсят другаде. Кипър е поискал помощ от Израел. А Унгария издаде национално разрешение за състрадателно използване на ваксината на AstraZeneca и руската Sputnik V. Будапеща също е близо до сделка за милион дози от китайската Sinopharm.

За по-богатите страни в ЕС, ако се направи сравнение с Великобритания, може да се каже, че като по-малък пазар Великобритания е платила по-скъпо и не разполага с толкова широко портфолио. Не е ясно и какво се е договорила относно отговорността за обезщетенията. Но в същото време никоя европейска страна не е ваксинирала толкава хора, колкото вече Великобритания имунизира. Ако Великобритания още беше член на ЕС, то тя щеше да е единствената държава на път да постигне целта на ЕК да ваксинира 70% от възрастното население до лятото при сегашните им темпове.

За много по-малките и по-бедни страни-членки съвместната работа като блок беше полезна - те не разполагат с регулаторен опит или много пари, за да направят сами избор.

Но за такива като Франция и Германия отказът от директни договорки, каквито направи Великобритания, може да се окаже основна жертва. По-бавните, по-съвещателни и съвместни усилия на ЕС може да са стрували безценно време и ценен живот.

Текстът на брюкселското издание Politico e публикуван със съкращения. Превод: Mediapool.bg

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Мостунов
    #3

    Европа не "изостава" с ваксините , а ЕВРОПЕЙЦИТЕ БОЙКОТИРАТ ВАКСИТЕРОРА ! Кипят бунтове навсякъде - Германия , Белгия , в Холандия се води партизанска война ! Неспокойно е във Франция , Испания , особено в големите градове ! Европейците навсякъде са показали среден пръст на сатанизма и Бил Гейтс, а съобщаваните числа за вече ваксинирани хора са АБСОЛЮТНИ ЛЪЖИ ! Бомбастични и нагли. В същото време ковид-диктатурата е пуснала на макс цензурата в нета. Свалят се всякакви клипове за бунтове , сблъсъци, за партизанските акции на холандските младежи... Биофашизмът няма да мине.

  2. рептилиан
    #2
    Отговор на коментар #1

    Борбата със световния капитализъм - първа грижа на световния комунизъм.

  3. Milen Mitrev
    #1

    Изоставането е повече от чудесна новина! Те не разбраха, че природата е върховният и справедлив "диктатор", а не те с плашенията с трупове, чували, морги, с насаждането на свиреп страх, затваряници и парцали по устите, всякакви първобитни глупости! Т.нар. пандемия затихва и всячески се опитват да отложат края й не, защото искат да спасяват животи, а защото искат да могат да доизплашат още хора, за да ги набоцкат и да си приберат паричките. Фармабизнеса - милиардите, а брутално корумпираните правителства

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.