Как Финландия започва борба с фалшивите новини в началните училища?

"Можете да започнете, когато децата са много малки. Всъщност трябва. Приказките вършат добра работа. Вземете хитрата лисица, която винаги мами другите животни с лукавите си думи. Това не е лоша метафора за определен тип политици, нали?", казва Кари Кивинен, учител в Хелзинки пред "Гардиън".

Докато демокрации по целия свят са застрашени от привидно неудържимия натиск на фалшвите новини, Финландия - наскоро оценена като най-устойчивата нация в Европа към фалшивите новини - приема достатъчно сериозно битката с тях, за да започне да я преподава в началните училища.

В средните училища, като например държавния колеж в Хелзинки, където Кари Кивинен е главен учител, информационната грамотност и силното критично мислене се превърнаха в основен междупредметен компонент на националната учебна програма, която беше въведена през 2016 г.

На уроците по математика учениците на Кивинен научават колко е лесно да се лъже със статистически данни. В часовете по изкуство те виждат как може да се манипулира значението на снимките. По история те анализират емблематични пропагандни кампании, докато учителите по финландски език работят с тях върху многото начини, по които думите могат да се използват за объркване, подвеждане и заблуда.

"Целта е активни, отговорни граждани и избиратели", каза Кивинен. "Критичното мислене, проверката на фактите, тълкуването и оценяването на цялата информация, която получавате, където и да се появи, е от решаващо значение. Ние го направихме основна част от това, което преподаваме, по всички предмети", казва Кивинен.

Учебната програма е част от уникална, широка стратегия, разработена от финландското правителство след 2014 г., когато страната за първи път беше атакувана с фалшиви новинарски истории от съседна Русия и правителството осъзна, че е преминало в ерата на пост-истината.

Програмата има за цел да гарантира, че всеки - от ученик до политик, може да открие - и да даде своя принос в борбата с невярната информация.

"Това се отразява на всички нас", каза Юси Тойванен, отговарящ за комуникациите в кабинета на премиера. "Тя е насочена към цялото финландско общество. Тя (дезинформацията) има за цел да разколебае нашите ценности и норми, доверието в нашите институции, които държат обществото заедно."

Финландия, която обяви независимост от Русия през 1917 г., е на първа линия на онлайн информационна война, която се ускори значително след като Москва анексира Крим и подкрепи бунтовниците в Източна Украйна преди пет години, каза Тойванен.

Повечето кампании, подклаждани от крайнодесни, националисти и "алтернативни" финландски новинарски сайтове и акаунти в социалните медии, се фокусират върху атаката срещу ЕС, подчертавайки проблемите на имиграцията и опитват да повлияят на дебата за пълноправното членство на Финландия в НАТО.

Съпротивата се разглежда почти като въпрос за гражданска защита, ключов компонент в цялостната политика на сигурност на Финландия. "Ние сме малка страна, без много ресурси и разчитаме на всеки, който допринася за колективната защита на обществото", казва Тойванен.

Програмата се ръководи от 30-членна комисия на високо равнище, представляваща 20 различни министерства, социалните служби, полицията, разузнаването и службите за сигурност и е обучила хиляди държавни служители, журналисти, учители и др. през последните три години.

Кивинен се е завърнал във Финландия след кариера в международното образование, за да ръководи френско-финландското училище в Хелзинки. Той е сред пионерите на програмата за информационна грамотност в училищата и смята, че никой не е твърде млад, за да започне да мисли за надеждността на информацията, която среща.

"Децата днес не четат вестници и не гледат телевизионни новини, които тук са наред", каза той. "Те не търсят новини, препъват се в тях, в WhatsApp, YouTube, Instagram, Snapchat… Или по-точно, алгоритъм ги избира, специално за тях. Те трябва да могат да подхождат към тази информация критично. Не цинично - не искаме те да мислят, че всички лъжат - но критично", обяснява той.

Фалшивите новини, каза Кивинен, не са добър термин, особено за децата. Много по-полезни са три отделни категории: погрешна информация или "грешки"; дезинформация или "лъжи" и "измислици", които са фалшива информация и се разпространяват умишлено, за да заблудят; клюки, които може и да са верни, но имат за цел да навредят.

"Дори съвсем малки деца могат да разберат това", каза той. "Те обичат да бъдат детективи. Ако също така ги накарате да разпитват журналисти и политци в реалния живот за това, което им е важно, провеждате дебати и реални училищни избори, помолите ги да напишат коректни и фалшиви доклади, за тях демокрацията и заплахите за нея започват да означават нещо", казва Кивинен.

Той иска учениците му да задават въпроси като: Кой е произвел тази информация и защо? Къде беше публикувана? Какво всъщност казва? Към кого е насочена? На какво се основава? Има ли доказателства за това или това е просто мнение на някого? Доказуемо ли е другаде?

Ученици споделят, че винаги трябва да проверяват фактите, но не в Уикипедия, а да ползват винаги три или четири различни надеждни източника, като това са базови умения, които научват по всеки предмет. Те осъзнават, че образованието е най-доброто оръжие срещу фалшивите новини.

"Правителството не може да направи много, когато се сблъска с големи мултинационални компании като Google или Facebook, а ако прави прекалено много, е цензура. Така че да, образованието е това, което е най-ефективно", казва 16-годишната Прия.

Част от това образование се осигурява и от НПО. Освен че работи за ефективна проверка на фактите, Fact Bar, стартиран за европейските избори през 2014 г. и управляван от доброволчески персонал от журналисти и изследователи, произвежда популярни комплекти за грамотност на избирателите за училища и широката общественост.

"По същество ние се стремим да дадем на хората собствени инструменти (да разпознават фалшивите новини), заяви основателят му Мико Сало, член на независимата експертна група на високо равнище в ЕС относно фалшивите новини. "Става въпрос за опит хората да се ваксинират срещу проблеми, а не да им се казва какво е правилно и какво е грешно, защото това лесно може да доведе до поляризация".

В хода на кампанията за парламентарните избори във Финландия миналия април правителството създаде рекламна кампания, която предупреждава избирателите за възможността за фалшиви новини с лозунга "Финландия има най-добрите избори в света. Помислете защо ".

В основата на финландската информационната грамотност има нещо, което я нарежда на или близо до върха на международните индекси за свобода на печата, прозрачност, образование и социална справедливост. Учениците ѝ имат най-високата оценка в ЕС в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за четене.

"Нивото на доверие в националните институции, в медиите, в обществото като цяло, обикновено е по-високо в скандинавските страни, отколкото в много други", казва Сало. "Но това означава, че сега наистина имаме нужда от още по-голяма бдителност, за да се подготвим за следващата фаза. Защото имаме повече за губене".