Как ГЕРБ "опраска" и Венецианската комисия

Препоръката да се гарантира независимост на съдиите и автономност на прокурорите отиде за скрап

Как ГЕРБ "опраска" и Венецианската комисия

На 18 септември, когато се появиха първите индикации, че ГЕРБ са склонни да се подадат на натиска от ДПС за ревизия на "историческия компромис" в частта му за квотите във Висшия съдебен съвет, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че партията му ще се съобрази изцяло с препоръките на Венецианската комисия . "Убедени сме, че между първо и второ гласуване (на конституцията) ще има позиция на Венецианската комисия и ние ще се постараем да се съобразим с всички тези препоръки, които се дават и от тях. ПГ на ГЕРБ винаги разчита на тези институции, които могат да допринесат за приемането на законодателство, което да съответства на европейското", каза тогава Цветанов.

Коментарът му бе по повод заканата на на съпредседателя на Реформаторския блок (РБ) и лидер на ДСБ Радан Кънев, че ще напусне управляващата коалиция, ако ГЕРБ се отметнат от "историческия компромис".

Всичко това се случи пет дни преди първото четене на конституционните промени, одобрени с внушително мнозинство от 184 депутати.

Часът на истината обаче бе второто четене, когато проектът се гласува текст по текст. На 9 декември ГЕРБ се отметна от думата си и не се съобрази с препоръките на Венецианската комисия. Радан Кънев от своя страна удържа на думата си и обяви личното си решение вече да не е част от управляващото мнозинство. Излъченият от РБ министър на правосъдието Христо Иванов, който бе основният двигател на съдебната реформа, подаде оставка. Причината - ГЕРБ, ДПС, АБВ и БСП потопиха реформата, приемайки поправка в съотношението на квотите за ВСС, която ограничава независимостта на съдиите и оставя главния прокурор безконтролен.

На фона на обидно ниското ниво на политическия дебат за реформата (преобладаваха позиции в стила: "абе, какво толкова са се впрегнали за един човек в една квота във ВСС"), препоръките на Венецианската комисия, а и на авторитетни български конституционалисти, магистрати и експерти, останаха да стърчат като изобличаващо свидетелство за моралната нищета на законотворчеството у нас.

Още повече, че Конституционният съд, попитан по инициатива на ДПС, ГЕРБ и АБВ с цел да се тупа топката, остави всичко в ръцете на политиците.

"Опраскването" на "историческия компромис" в сряда бе и "опраскване" на позицията на най-авторитетния европейски орган по конституционните въпроси в лицето на Комисията за демокрация чрез право (т.нар. Венецианска комисия). Несъобразяването с нейните констатации е право на Народното събрание, но превратното тълкуване на позицията ѝ е зле скалъпено алиби за отстъплението от реални реформи заради слугуване на зависимости.

"Опраскването"

Общата препоръка на Венецианската комисия  бе България да гарантира на своите съдии независимост, а на прокурорите – автономност. На прокуратурата в сегашния ѝ вид се гледа като на твърде "мощна" структура, което е остатък от времената на тоталитаризма. Венецианската комисия указва, че независимостта на съдиите е много по-важна от тази на прокуратурата, на която трябва да се поставят някакви политически юзди.

Преди второто четене ГЕРБ не само не се съобрази с позициите на Венецианската комисия, но и дори не се опита да ги превърне в база за дебат. Цветан Цветанов се оправда с АБВ (вносител на поправката за преформатирането на квотите във ВСС) и Патриотичния фронт (който дезертира към позицията на АБВ и ДПС), поради което залегналият в "историческия компромис" вариант за квотите във ВСС останал без нужната парламентарна подкрепа. Венецианската комисия изведнъж изчезна като аргумент за квотите във ВСС.

ГЕРБ дори не коментира факта, че комисията препоръча на България да проведе много по-мащабна реформа, която да засегне неприкосновеността на главния прокурор. Партията на Бойко Борисов последва не тези препоръки, а безмълвно прие позицията на Лютви Местан, че нищо в прокуратурата не може да се пипа без свикване на Велико Народно събрание. Тезата на Местан бе същата, с която сегашният компрометиран Висш съдебен съвет (ВСС) се опитваше да издрапа до собственото си спасение и успя.

Какво точно се случи? ГЕРБ наистина гласува за разделянето на ВСС на двете колегии, което се приветстваше от Венецианската комисия. Дяволът обаче е в детайлите. ГЕРБ подкрепи предложението на АБВ съдийската колегия да се състои от шестима членове, избрани от съдиите и други шестима, избирани от парламента. В колегията по право влизат и двамата председатели на върховните съдилища, които обаче не се избират от съдиите, а от ВСС със санкцията на президента. Така представителите на независимия съд остават в малцинство 6:8 спрямо членовете, които се излъчват от парламента.

Това се случи за сметка на разпределението в прокурорската колегия, където членовете, избирани от прокурори и следователи са пет, колкото са и представителите на парламента. Решаващият глас тук е на главния прокурор, който е единадесетият член на тази колегия. Така на силно овластената и на практика безконтролна фигура на главния прокурор се дава допълнителна възможност да доминира кадровите и други решения в колегията заедно с другите петима избраници на прокуратурата и следствието (чийто избор по принцип се указва от същата фигура). Тоест, автономността на прокурорите, за която съветват експертите на ПАСЕ, няма как да се състои.

"Историческият компромис" предвиждаше гласовете в прокурорската колегия да са 6:6, а в съдийската 6:7 в полза на избраните с политическа санкция. Именно това разпределение бе подкрепено от Венецианската комисия, която подкрепи залегналата логика в проекта на Христо Иванов – да се гарантира независимост на съдиите и да се въведе минимална демократична отчетност спрямо главния прокурор.

Крайният резултат от конституционната реформа, подкрепена от ГЕРБ, е за зависима изцяло от главния прокурор прокурорска колегия и изцяло зависим от политическата квота съд. Съдът бе подчинен до квота 6:8 в полза на политиците, за да бъде спасена властта на Сотир Цацаров в неговата колегия.

Какво ГЕРБ изобщо не прочете?

"В бившите социалистически страни са наследени твърде мощни прокурорски структури, които застрашават независимостта на съдиите. Прокурорите не трябва да имат думата при кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите", казва в позицията си Венецианската комисия, но парламентът дружно (без Реформаторския блок) не прочете това много важно послание.

За разпределението на колегиите във ВСС комисията препоръча и още нещо – депутатите да не стигат до крайност, създавайки непреодолими мнозинства на съдиите/прокурорите в колегиите им, защото това крие риск от "корпоративно управление". Парламентът прегази тази препоръка, гарантирайки непреодолимо мнозинство на прокурорите в тяхната колегия и непреодолимо мнозинство на политическите избраници в съдебната.

Това няма как да е реформа, по смисъла на Венецианската комисия. В нейната позиция на няколко места се подчертава изрично, че на съда трябва да бъде осигурена независимост, а за прокуратурата - отчетност: "Съдиите трябва да са независими по отношение на техните функции, а прокурорите да се радват на своята автономност".

Комисията отправи и много други предложения на Народното събрание, които дори не бяха разгледани. С цел утвърждаване на независимостта на съдебната власт бе лансирана идеята само върховните съдии да предлагат на ВСС кандидати за председатели на двете върховни съдилища. Отнемането на инициативата от ВСС в тази процедура би гарантирала деполитизирането на двама от "тримата големи" в съдебна власт. Идеята бе лансирана, за да се пази отново независимостта на съдиите.

За прокуратурата – озаптяване на главния

Като стъпка за балансиране на едноличната и централизирана по съветски модел власт на главния прокурор, Венецианската комисия предложи Министерският съвет да има роля в неговото назначаване. Комисията нарича този механизъм "разумен" с оглед "правилното и ефективно функциониране на държавата".

За сравнение, лидерът на ДПС обясни, че парламентът дори не може да "изисква" от главния прокурор "доклади" за борбата с престъпността.

"Законодателството може да предвиди участието на министъра на правосъдието в назначенията на административните ръководители в системата на прокуратурата, но не и на редовите прокурори и следователи", казва Венецианската комисия.

Не е случаен фактът, че Народното събрание подмина и препоръката за отнемането на правото на правосъдния министър да председателства заседанията на ВСС, както и да се намесва в кариерното развитие на магистратите. Политиците трудно биха се лишили от това.

Следващият министър би могъл да използва това си право с конюнктурна цел. В същото време комисия препоръчва да не се отнема правото на министъра да предлага магистрати за наказание заради неговия "външен поглед" върху системата. Така се запазва балансът във взаимния контрол между властите. Това право бе често използвано от Христо Иванов, когато ВСС предпочиташе да не вижда какво става в съдебната система, пазейки своите лобита.

Въпреки всичко, има едно твърде положително следствие от конституционното "опраскване".

В България вече се говори на висок глас като за прокурорска република и игнорираната позиция на Венецианската комисия има голям принос за това. Политическото дефиниране на проблема ни приближава една крачка по-близо до целта. Досега бяхме склонни да се заблуждаваме, че проблемът е КОЙ е главният прокурор и КОЙ е във ВСС. Сега стана повече от ясно, че това няма толкова голямо значение, че проблемът е системен.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Още по темата
Още от Реформирай това!

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?