Как ГЕРБ стабилизира България

Как ГЕРБ стабилизира България

Има различни видове стабилност. Една е стабилността на развитието, друга е стабилността на застоя. ГЕРБ и Борисов предлагат смесица от двата вида със значим превес на втория. От една страна българската икономика се пораздвижи, основно поради растежа, генериран в ЕС. От друга страна статуквото на „захванатата държава“ е на път да се запази изцяло на цената на скромни "жертви“ на държавни поръчки.

Принадената стойност от политическото управление за развитието на страната е всъщност много ниска. Доколкото я има, тя се постига с инцидентни мерки. Стабилизирането на банковата система след фалита на КТБ е такъв пример – успехът бе, че се избягна заразяването на други банки. Що се отнася до дългосрочните оздравителни мерки, осветяването на механизма на „източване“ на банката, търсенето на вина и отговорност, анализа на работата на регулаторите – нещата са стабилни в смисъл, че не са помръднали. Нагледен пример: бяха похарчените публични пари за доклад, от който става ясно същото, каквото беше ясно и преди него, и нищо повече.

Друг пример за инцидентно подобряване е борбата с контрабандата. Вярно е, че приходите от митниците нараснаха, но не е ясно на какво се дължи това: на общия икономически растеж или на т.нар. „борба“? Няколко митници бяха реструктурирани – което е добра новина. Но уволняването на кадри не е гаранция, че проблемите няма да се повторят. И преди е имало кампании за тази или онази митница, чийто ефект е траял от ден до пладне.

Като прибавим към тези успехи и общия ръст на икономиката от 3%, който се дължи основно на раздвижването в еврозоната и на факта, че изобщо имаме правителство, добрите новини за стабилност на развитието свършват.

Усилията на Борисов и колегите му са много по-видими и резултатни в налагането на стабилност на застоя в смисъл на запазването на „захвата на държавата“ от корпоративни кръгове. Тук списъкът от постижения е много по-дълъг, затова само ще маркирам най-важните:

1) Оказа се, че лъвският пай от държавни поръчки е продължил да отива при фирмите на познати лица. Наскоро Борисов започна еднолично да спира „съмнителни“ сделки, което повдигна въпроса защо и как ги е допуснал изобщо. И чия е отговорността за предходната му политика (реторичен въпрос);

2) Битката за съдебната система е на път да приключи безславно на политическо ниво. Борисов ще остави магистратите „сами да се реформират“, тоест – няма да прави повече нищо, а само пируети с различни процесуални и устройствени закони за прах в очите на публиката и ЕС. Прокуратурата остава безконтролна, лобитата във ВСС – на мястото си;

3) Всички, които искат по-радикални реформи, са подложени на бараж от атаки и са политически маргинализирани. Реформаторската част на Реформаторския блок е вече в опозиция, а остатъчните реформатори са на строга Борисова каишка. С решението на КС за реформата в здравеопазването Москов става изцяло зависим от договорките на ГЕРБ с ДПС и АБВ. Най-малкото е, че пакетът здравни реформи ще трябва да се прегласува в НС, а какъв ще излезе от това прегласуване никой не може да каже. Антикорупционната реформа на Меглена Кунева е в подобно положение – тя беше забавена вече около година с неясни мотиви. Дали и какво ще бъде окончателно прието в НС е отново мистерия, но обоснованото съмнение е, че забавянето и разводняването се дължат на интересите по точки 1 и 2 по-горе. Съдебната реформа също навлиза в етап на спокойно и стабилно договаряне на постове и позиции, от което притеснени по върховете на съдебната система няма. Освен Лозан Панов и магистратите-критици на статуквото, може би, които бяха открито нападнати от лидерите на ГЕРБ като единствените „политизирани“;

4) Започва правителствено-опозиционна офанзива за прекратяване на мониторинга на ЕС по отношение на България: евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС ще искат в Брюксел сваляне на механизма на ЕК. Това щеше да е благородна цел, ако си бяхме свършили работата в борбата с корупцията и в съдебната реформа. Очевидно не сме, но искаме това да не ни се натяква от Брюксел, явно за да не се „уязви“ националното ни достойнство. И по-глупави позиции са били застъпвани от наши представители, но и тази си я бива;

5) В ГЕРБ политическо надмощие взема Цветан Цветанов, който отново се превръща в топлата връзка с ДПС и АБВ като един вид брокер на парламентарна подкрепа. Качествата и опитът на г-н Цветанов в това отношение са безспорни: в крайна сметка кой може да се похвали с над 40 регистрирани срещи в кабинета си с г-н Пеевски! С толкова опитен преговарящ начело може да сме сигурни, че каквото и да прави правителството, математическо мнозинство зад него в парламента най-вероятно ще се получи. Особено ако правителството не прави нищо. Тоест проблемът е, че тези мнозинства ще са на идейно-политическия промискуитет и опортюнизъм. В крайна сметка това са мнозинствата на застоя и на ловенето на риба в мътна вода;

6) Малко по малко остатъчните реформатори ще бъдат или изхвърлени от правителството, или инкорпорирани в ГЕРБ. Министър Ненчев, който води ясна про-атлантическа политика, най-вероятно ще бъде отстранен. Шапката му се крои отдавна от про-руските лобита. Министър Москов пропусна шанса да се оттегли, когато това щеше да е смислено и достойно – както за него, така и за РБ. ДБГ вървят към преобразяване в малък спътник (трабант) на ГЕРБ, а г-н Лукарски си е стабилна константа в този процес. Даниел Митов и Румяна Бъчварова – и като цяло про-реформаторското крило на ГЕРБ – са също с отслабнали позиции, основно поради надигането на Цветанов и про-руския алианс (ДПС и АБВ);

7) „Официалната опозиция“ в лицето на БСП е затънала в идеологическа и организационна нищета. ГЕРБ не са виновни за това, но този факт допълнително намалява натискът върху тях за прекратяването на корпоративния захват на държавата. БСП отново обяви, че ще се бори направо с големите проблеми на нацията като демографията. За целта социалистите критикуват ГЕРБ, че не раздали 20 млн. допълнително на майките. Все едно, че като дадете по 10 лева на 2 милиона жени в детеродна възраст може да очаквате „демографски“ промени. Това е нивото на мислене в левицата за съжаление. Като добавим и ултраконсервативната им позиция по отношение на мигрантите и кризите в Украйна и Сирия, БСП всъщност са трудно различими от БПЦ. Сигурно Михаил Миков ще е следващият лауреат на руската награда за принос към православието.

Гореописаната стабилност на застоя е римейк на втората част на предходния мандат на ГЕРБ, при който се наложи флуидно мнозинство от „независими“ депутати, разпаднали се парламентарни групи и скрити договорки с корпоративни структури. Крахът на този модел дойде с масови протести, но най-вероятно бе породен от разпада на някои от договорките на ГЕРБ и ДПС. Такъв е хоризонтът и на настоящото управление.

Задачата пред страната е как да се разруши стабилността на застоя, без да се унищожат кълновете на развитие и растеж. Тази задача минава през преформатиране на парламентарното мнозинство – преформатиране, което към момента изглежда невъзможно, или през нови избори. Важно е да не стигаме до стихиен разпад и криза от порядъка на фалита на КТБ. Но също толкова важно е политическата стагнация и безпътица да бъде прекратена.

Текстът е публикуван в портала Kultura.bg

Още от Анализи и Коментари