Как горещините разбъркват ума – рискът, който мнозина подценяват

България преживя един от най-хладните и валежни месеци юли за последните 20 години, обяви Националният институт по метеорология и хидрология. Докато поредица от горещини изпепели Западна Европа, огненият купол се очаква да се премести на изток и да донесе температури около 40 градуса в Италия, Унгария, Сърбия. България ще остане в периферията на това явление, но е напът да се сблъска с първото сериозно изпитание с жеги за този сезон.

От години Европа плаща все по-висока човешка цена за екстремните температури. Само през лятото на 2024 г. с високите температури са свързани 62 775 смъртни случая в 32 европейски държави, показва мащабно изследване, публикувано в Nature Medicine. Година по-рано жертвите са били близо 51 хиляди.

Каква е ситуацията тази година? Само за месец юни Европа отчете 10 000 извънредни смъртни случая, свързани с горещите вълни. Освен физическите симптоми на топлинния стрес, при продължително горещо време хоспитализациите за психични симптоми се увеличават с 10%, сочат проучвания.

Това е добър повод да поговорим за връзката между високите температури и психичното здраве – тема, която все още мнозина подценяват. Тя остава сравнително непозната и в България, потвърждава д-р Никола Маринов, специализант в Клиниката по психиатрия към Александровска болница. В обществения разговор вниманието традиционно е насочено към зимата – сезонът, в който по-често се обсъждат депресията, липсата на светлина и сезонното понижаване на настроението. Лятото, обратно, се възприема като време, в което психиката естествено се възстановява.

Тази представа обаче невинаги е вярна.

"Набляга се на зимните месеци, когато има по-често депресивни разстройства. Интересното е, че през лятото също може да има обостряне. Има т.нар. сезонно афективно разстройство (Seasonal Affective Disorder). При зимните месеци има натрупване на тегло и сънливост, докато през лятото тези хора всъщност имат понижен апетит, загуба на тегло и безсъние", казва д-р Маринов.

Така лятото се оказва сезон със собствени рискове за психичното здраве. По-дългият ден, високите температури, нарушената рутина, късното лягане, социалните очаквания и натрупаното недоспиване могат постепенно да превърнат усещането за лекота в източник на физическо и психическо напрежение.

Сън… в лятна нощ 

Един от първите механизми, чрез които високите температури влияят върху психиката, е сънят. През лятото до късно е светло, което забавя отделянето на мелатонин – хормона, който подготвя организма за сън. Когато към това се добавят и високите нощни температури, тялото все по-трудно успява да се възстанови.

Именно безсънието е сред първите последици от горещите вълни, отбелязва клиничният психолог, психотерапевт и автор на книгата "Истината за психичните болести" Елка Божкова. То може да бъде съпроводено от тревожност, раздразнителност и чувство за вътрешно напрежение дори при хора, които нямат психично заболяване.

Недоспиването рядко остава само физически проблем. След няколко поредни горещи нощи човек започва да реагира по-емоционално, концентрацията отслабва, търпението намалява, а ежедневните ситуации изглеждат по-напрегнати, отколкото са в действителност.

Но въздействието на жегата не се изчерпва със съня. Най-просто казано, високите температури създават постоянен физически дискомфорт. "Когато на човек му е дискомфортно, той става по-лесно раздразнителен", обяснява д-р Маринов.

По думите му редица проучвания показват, че хората, изложени на екстремни горещини, по-често възприемат неутрални ситуации като заплашителни или провокативни. Според него това е еволюционен механизъм – когато организмът се чувства уязвим, той става по-бдителен към потенциалните опасности. В ежедневието тази защитна реакция може да се прояви като раздразнение, конфликтност или агресивно поведение.

Елка Божкова обръща внимание и на още един психологически механизъм – усещането за загуба на контрол. Съвременният човек е свикнал да управлява средата около себе си – температурата, светлината, шума, графика си. Когато жегата стане непоносима и излезе извън възможностите ни да я овладеем, това усещане постепенно се разклаща, а заедно с него нарастват тревожността и психичното напрежение.

Последиците не са само емоционални. Те се отразяват и върху начина, по който мислим и вземаме решения. Д-р Маринов посочва изследване сред ученици, при което е използван тестът на Струп – психологически тест за внимание и когнитивен контрол. Задачата на учениците е да назоват цвета на мастилото, с което са изписани наименованията на цветове, вместо да четат самите думи. Този ментален конфликт забавя времето за реакция и води до грешки, демонстрирайки зависимостта на мозъка от автоматичното четене. Учениците, които са били в помещения без климатизация, са се справили с около 10% по-слабо. Резултатите подсказват, че дори при здрави хора екстремните температури могат да намалят концентрацията, продуктивността и способността за вземане на решения.

Д-р Маринов посочва като един от най-сериозните рискове топлинния удар – животозастрашаващо състояние, при което тялото губи способността си да се охлажда, обикновено след продължително излагане на жега, и телесната температура надвишава 40°C. По думите му между 10% и 28% от хората, преживели топлинен удар, могат да останат с дълготрайни увреждания на мозъка. "Невроните не се регенерират като мускулните или кожните клетки. Ако ги загубим, вредата е необратима", казва той.

Здраве на хартия, жега на терен 

Около 15% от населението на България страда от психични разстройства. Това сочат данните от национално представително епидемиологично проучване за 2017 г., които са цитирани и в актуалната Национална стратегия за психичното здраве с хоризонт до 2030 г.

От Министерството на здравеопазването посочват, че в стратегията и в Плана за действие към нея няма цели и дейности, които изрично да разглеждат климатичните промени и влиянието им върху психичното здраве. Министерството публикува препоръки за безопасност при високи температури, но те са насочени към общото опазване на здравето и не засягат специфичните рискове за психиката.

Подобен е и отговорът на Националния център по обществено здраве и анализи. На въпроси дали се събират данни за сезонността на психичните разстройства, за влиянието на горещите вълни върху психичното здраве, както и дали са изготвени анализи, или препоръки по темата, институцията заявява, че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение.

На местно ниво картината изглежда малко по-различно. От Столична община съобщават, че през 2026 г. са предвидени над 350 хил. евро за мерки, свързани с адаптацията към топлинните вълни – картиране на ефекта на градския топлинен остров, изготвяне на план за адаптация и изграждане на климатични хъбове в училища и детски градини.

Тези мерки показват, че горещината вече се разпознава като градски и инфраструктурен проблем. Въпросът обаче остава дали тя се разглежда и като риск за психичното здраве – тема, която все още трудно намира място в стратегическите документи и националните политики. Според специалистите добра стратегия би имала потенциал да помогне на болните и да намали тежестта върху здравната система, но за целта е важно тя да не остане само на хартия.

Високата цена на високите температури 

Най-висока обаче е цената за хората, които вече живеят с психично заболяване – или всеки седми човек в България. При тях екстремните горещини могат не само да засилят тревожността, безсънието или раздразнителността, но и да доведат до обостряне на съществуващо състояние или до отключване на нов психотичен епизод.

Всеки градус повишение на средномесечната температура увеличава риска от самоубийства с 1-2%, сочи проучване в САЩ и Мексико от 2018 г. Учени в Австралия установяват, че екстремно високите температури удвояват риска от хоспитализации сред младежи заради психични симптоми.

Рискът не идва само от самото заболяване. Част от медикаментите, използвани в психиатричната практика, също могат да направят организма по-уязвим при високи температури. Невротрансмитери като серотонин и допамин участват не само в процесите, свързани с настроението и поведението, но и в регулацията на телесната температура. Затова някои антидепресанти, антипсихотици и други психиатрични лекарства могат да повлияят на терморегулацията и да увеличат риска при екстремни горещини.

Проблемът е, че не всички пациенти знаят това. "Много лекари не казват на пациентите си, че някои лекарства влияят на терморегулацията и те не знаят, че са изложени на риск", предупреждава д-р Маринов.

Според него информираността е ключова част от превенцията. Хората, които приемат подобни медикаменти, трябва да знаят как да съхраняват лекарствата си през лятото, кога да избягват продължително излагане на слънце и при кои симптоми е необходимо да потърсят лекарска помощ.

Психотерапевтът Елка Божкова обръща внимание и на друг риск: при хора с биполярно разстройство лятото и периодите с повече светлина могат да бъдат свързани не само с безсъние и тревожност, но и с повишен риск от маниен или хипоманиен епизод.

Нарушеният сън, по-дългият ден, повишената активност и социалната стимулация могат да действат като допълнително натоварване за психиката.

Студената бира – неочакван враг 

Темата има и друг, силно български контекст – употребата на алкохол. В горещ ден студената бира често се възприема като разхлаждане, но медицинският прочит е различен. "Бирата е диуретик – тя стимулира отделянето на урина и всъщност води до по-бърза дехидратация", обяснява д-р Маринов.

Алкохолът може да засили обезводняването, да наруши съня и да повлияе негативно на настроението. При хора, които приемат антидепресанти или други психиатрични медикаменти, рискът е още по-голям, защото алкохолът може да взаимодейства с лечението, да потиска настроението и да натоварва организма допълнително.

Според д-р Маринов българското общество е особено уязвимо заради високата употреба на алкохол и психоактивни вещества. По думите му у нас няма силна стигма към самата употреба на алкохол – тя често се приема като част от социалния живот. Стигмата се появява едва когато човек вече е зависим.

Така климатичните промени се наслагват върху вече съществуващи социални и здравни уязвимости. Горещината не действа в празно пространство. Тя засяга общества с конкретни навици, неравенства, здравна култура и институционална готовност.

Екстремните жеги в резултат на климатичните промени вече са част от живота ни. Прогнозите са, че в следващите години горещите вълни ще стават все по-продължителни и по-интензивни. Затова именно тук е пространството да се намесят политиката и управлението и то не само не само с предупреждения в най-горещите дни, а с дългосрочни мерки, които да отговарят на променящия се климат.