Как градският съд изхарчи четвърт милион евро

Противоречивото ръководство на СГС усвои европейски средства по съмнителен проект

Снимка: БГНЕС

Когато в четвъртък дузина съдии от Софийския градски съд (СГС) отидоха на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), за да обяснят защо искат оставката на ръководството на СГС, те аргументираха протеста си с няколко примера за лошото управление на съда, в който работят. Смелите магистрати едва ли обаче са си давали сметка, че ръководството, от което се оплакват, само два месеца по-рано е усвоило повече от четвърт милион евро от европейски фондове за... "по-доброто управление" на СГС.

В края на миналата година делата "КТБ" и "Белведере" станаха причина за дипломатически скандал, а след като министърът на правосъдието Христо Иванов постави ребром въпроса за изработването на нов софтуер за случайно разпределение на делата, кадровият орган на Темида най-сетне призна, че използваният в момента на делата "Лоу чойс" трябва да бъде сменен, защото е несигурен.

При изслушването пред ВСС през декември 2014 г. председателят на СГС Владимира Янева заяви, че проблемите със случайното разпределение се коренят в... архитектурата на Съдебната палата и са много трудни за отстраняване. Сред пространните обяснения на ръководството на съда за огромните усилия, които полагат, обаче не беше споменато нищо за това, че само два месеца по-рано ръководството на СГС е изхарчило четвърт милион лева за изработката на "наръчници и правила", единият от които е именно за... използването на пробитата програма "Лоу чойс".

Едва ли някой чужденец, който отвори английската версия на сайта на съда, създадена по същия този проект, ще разбере нещо повече от това, че през миналото лято "due to inventorization" институцията няма да работи защото... (следва линк към pdf файл на български език), а когато иска да се свърже с някого в съда и отиде на Contacts, ще види... просто една празна страница.

Проектът е финансиран по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) и е на стойност 693 хил. лв. и е приключен в края на миналата година. Неговата цел - "да повиши ефективността и ефикасността в работата на СГС чрез прилагане на принципите на добро управление и създаването на прозрачност в работата на съда".

За този проект медиите не са информирани, а и като че ли е пазен в тайна и от магистратите, работещи в съда - близо 20 съдии от градския съд, до които се допитахме, дори не знаеха за него. Тази конспирация вероятно не е без причина. Проектът е един от поредните примери за "изпълнение на хартия", за изразходване на средства и отчитане на фиктивни резултати. Анализът на данните по проекта поражда съмнение за немарливо изпълнение и безотговорно харчене на публични пари, граничещи със злоупотреба с европейски средства. И макар стойността на гранта да изглежда незначителна на фона на многомилионните инфраструктурни проекти, той е явен пример за лошото управление на едно от най-важните съдилища в България.

Но как се повишава ефективността и ефикасността в работата на СГС според ръководителите Владимира Янева, Богдана Желявска и Петя Крънчева? Дейностите по проекта изключват участието на повечето редови магистрати и се свеждат до екскурзии, тайни кръгли маси, бутафорни анализи и фиктивни пресконференции.

Една виртуална пресконференция

Вторник, 19 ноември 2013 г., 11 ч. Хотел Балкан, зала "Средец". Ръководството на СГС се изправя пред 50 "журналисти от основните медии, отразяващи съдебния ресор" и обявява началото на проекта "Повишаване на ефективността на работата на Софийския градски съд", финансиран от ОПАК. Или поне така е отчетено по документи. И за това е платено.

Източници, запознати с графика на софийския хотел, разкриха, че всъщност залата в този ден е ползвана за корпоративно събитие на хранителна фирма и конференция на Министерския съвет. От съда отговориха, че покани са изпратени не до 50 (колкото участници са предвидени в заданието за пресконференцията), а до четири медии ("Преса", "Труд", "24 часа" и "ПИК"). Пак от съда коментираха, че събитието е посетено само от една – агенция "ПИК". Цената на проявата е 7 хил. лв. Професионалисти, занимаващи се с организирането на подобни мероприятия, определиха сумата като силно завишена.

Всъщност обаче поне на хартия проектът започва една година преди пресконференцията - през ноември 2012 г. През следващата година и половина трябва да бъдат изготвени план за действие (45 хил. лв.), наръчник за работата на съда и вътрешни правила за случайното разпределение (227 хил. лв.), Стратегия за организационно развитие (50 хил. лв.), проучване на добрите практики (63 хил. лв.), анализ на вътрешната организация на съда (55 хил. лв.), шест кръгли маси и обучения (96 хил. лв.), изработване на 1000 папки и химикалки (7.5 хил. лв.), две пътувания в чужбина (18.4 хил. лв.), обновяване на интернет страницата на СГС (20.5 хил. лв.) и така до 693 хил. лв., колкото е пълната стойност на гранта.

Първото действие по проекта е формирането на екип за управлението му. В него влизат служители на съда, както и председателят Владимира Янева и нейната заместничка Богдана Желявска – първата получава възнаграждение за работата си от 14 хил. лв., а втората, която е координатор, взима 11 хил. лв. За сведение - сумата, която Владимира Янева ще получи, е равна на заплатата на редови съдия за половин година. В продължение на две години те ще работят (или поне ще отчетат) над 80 часа. Това извън работата им като съдии и ръководители на градския съд.

Координатор на проекта е Мария Зафирова, която е служител в Министерския съвет. По същото време освен длъжността си в изпълнителната власт тя работи като координатор по още два проекта на съдебната система по ОПАК – на Върховния административен съд и на ВСС. Макар да става дума за задължения от 80 часа месечно по всеки проект (някои от проектите се застъпват), Мария Зафирова коментира, че няма нормативна пречка за това. От ОПАК потвърждават думите ѝ. Тя разказва, че нейният ангажимент е бил процедурите да бъдат оформени съгласно националното законодателство и правилата на ОПАК.

Още в самото начало обаче проектът се спъва - удължен е срокът му. Експертът Мария Зафирова обяснява, че това е станало заради обществените поръчки. Истината е, че те са обявени близо девет месеца след началото на проекта. Една от тях е отменена заради тотално сбъркано задание, което явно е копирано от друг проект.

В очите се набива поръчката за консултантски услуги в частта за кръгли маси и обучения по проекта, която въвежда изисквания като "спазване на санитарно-хигиенните норми", "осигуряване спокойствие на участниците", "адекватни и ергономични столове и мебелировка", а храната по време на конференциите трябва да е съобразена със "социалните и физически ограничения и нужди" на участниците. СГС не е единственият бенефициент по ОПАК, който се е сетил да вложи тези причудливи изисквания в заданието си. Срещаме ги в проекти на общините Банкя и Созопол, както и по проект на... ВСС.

Челен... опит

Неразборията с обществените поръчки (една от тях стига до Комисията за защита на конкуренцията, но жалбата е оттеглена впоследствие) обаче не спира една, очевидно изключително важна дейност по проекта. През 2013 г. петима души, в това число председателката на съда Владимира Янева и нейната заместничка Богдана Желявска, отиват на посещение в Испания, за да проучат "добрите практики" в управлението на мадридските съдилища. Опитът им трябва да послужи - заедно с още едно посещение, в Германия (този път там отива и председателят на Наказателното отделение Петя Крънчева), за да бъде изготвен анализ на "добрите практики" в ЕС, който да помогне в управлението на съда.

Анализът, както и още други дейности (подробен анализ на вътрешната организация на работата на СГС, оценка на вътрешната организация на работата на съда, да подготви детайлни вътрешни правила за документооборота, да проучи детайлно механизмите за наблюдаване на движението и ефективното управление на делата, като и да подготви доклад с идентифицирани слабости и възможности за подобрение, стратегия за организационно развитие и т.н.) ще бъде възложен на консорциума: "СГС: Стратегия, гъвкавост, сътрудничество" През февруари 2014 г. дружеството сключва договор за консултантски услуги по проекта на стойност 370 хил. лв. В консорциума влизат "Българската консултантска организация" и "Ами интернешънъл". За първата фирма няма много информация на сайта ѝ, но от публичните регистри става ясно, че е изпълнител по десетки проекти, финансирани с европейски средства - от пристанища, през общини, съдебна система, управление на отпадъци и водни цикли. Според данни на НОИ към датата на сключване на договора тя е осигурявала 13 души.

"Ние случваме случайното разпределение"

За анализа на добрите практики са предвидени 63 хил. лв. Към тази сума можем да добавим и 36 хил. лв., бюджетирани за посещенията в Испания и Германия, и така общата сума за тази дейност достига 100 хил. лв. Това е малко по-малко от средствата, необходими за заплатите на трима съдии от градския съд за една година.

Въпросният "анализ на добрите практики" е документ от 19 страници, който въпреки отказа на ръководството на СГС и фирмата изпълнител да предоставят, успяхме да намерим. Първият любопитен факт е, че макар представители на проекта (в това число ръководителите Желявска и Янева) да са били в Испания именно за да проучат добрите практики, името на държавата е спомената в документа точно два пъти.

По-голямата част от документа е отредена на системата за случайното разпределение на делата, като са представени сравнителни таблици, изводът от които е, че използваната от градския съд система разпределя делата равномерно (за разлика от Германия, Естония и Португалия), управлява се по начин, който не позволява преднамерена намеса, изключва възможността от промяна и генерира протокол (за разлика от Дания, където такива гаранции нямало). Любопитен извод в струващия 100 хил. лв. документ е, че за разлика от други европейски държави в България разпределението на делата става при ясни правила. И не само - ако софтуерът в Португалия и Великобритания може да бъде манипулиран, то този в СГС не може. Анализът показва, че програмата LawChoice се ползва с доверието на съдиите, какъвто не е случаят със съответните програми в Италия, Португалия, Великобритания и Дания. За разлика от Италия и Естония в България обществото вярва, че делата се разпределят случайно.

Тези изводи се опровергават от множество анализи и доказателства на експерти, неправителствени организации и дори от самата Европейска комисия, която поставя проблема с ненадеждността на софтуера Lawchoice в мониторинговите доклади.

На базата на "задълбочения" сравнителен анализ от 19 страници са изготвени Вътрешни правила за случайното разпределение на делата в СГС и още няколко вътрешни документа, които са остойностени в бюджета на проекта на 227 хил. лв. Логично е да си зададем въпроса не са ли тези вътрешни правила задължение на ръководството на съда и защо за тяхното изработване трябва да се плаща по европейския проект. Опитите да се запознаем с тези правила удариха на камък – от съда отказват да ги изпратят, като казват, че ще бъдат качени на вътрешния сървър, когато са готови (проектът е приключил преди три месеца, но съдии от градския съд коментираха, че те все още не са качени), а от "Българска консултантска организация" отказаха с мотив, че документът е обект на... авторско право, сякаш може да има авторски права върху вътрешни правила, още повече такива, които да изключват тяхната публичност. От фирмата не коментираха разкритията от края на миналата година, че софтуерът не се управлява добре и позволява манипулации: "Системата за случайно разпределение на делата в България се осъществява чрез софтуерни продукти, разработени от съответни изпълнители. Анализ на функционалностите на софтуера, използван в СГС, не е бил част от задълженията ни в рамките на договора, който изпълнихме."

Иначе за това колко е обективен анализът на вътрешната организация в съда свидетелства дори и самият изпълнител. В рамките на проекта от дружеството провеждат анкети между съдии и служители в съда. Едва 24 магистрати (основната целева група по проекта) обаче попълват въпросника. Във финалния доклад консултантът записва, че поради малкия относителен дял на реално анкетираните лица "по-малко от 1/5 от общия брой магистрати, съвкупната информация не може да се оцени като представителна за цялата общност на магистратите в СГС". За да допълнят този пропуск обаче са мобилизирани съдебните служители (които са в пряка зависимост от ръководството на съда), които масово попълват анкетите. Отделно от това са проведени интервюта с... ръководството на съда, ръководител на проекта.

Сайт за слепи...

В общо трите публикации в медиите за проекта на СГС най-дискутираната тема е "обновяването" на сайта на съда, който според изнесената от съда информация вече е достъпен за хора с намалено зрение, има английска версия и "дискусионен форум". От СГС отказаха да отговорят каква е стойността на договора, но от фирмата изпълнител "Айсиджен корпорейшън" отговориха, че сумата е 27 хил. лв. без ДДС, като тя включва и връзка между системата за случайно разпределение на делата и деловодната система на съда, която според фирмата е била "най-голямата като обем задача от изпълнението на договора".

IT специалисти, с които се консултирахме, определиха сумата за сайта (която според бюджета на проекта е 19 хил. лв. за 350 часа работа) като завишена: "Ъпгрейд не е имало, имало е максимално ъпдейт на например php версията. Сървърната оптимизация отнема време, би могло и много, но като гледаме всички други подобрения, сигурно е малко. Времето за бъгове е недоказуемо също, бързодействието - и то като сървърната оптимизация. Увеличаването на текста е безпредметно малко, форумът е без много настройки и промени, само инсталиран."

Факт е обаче, че английска версия на сайта няма, а само е създадена такава функционалност (не е ясно защо от съда не са "превели" поне телефонните номера). Другата функция - "СГС отваря електронната си страница за чужденци и незрящи" (по агенция ПИК), всъщност е увеличаване на размера на шрифта. Форумът, който според IT специалисти е безплатен и се инсталира за два часа, е празен и в него няма коментари, вероятно защото трудно може да се открие на сайта. Това не пречи в анализа на добрите практики да бъде отчетено, че от всички държави, които са били обект на проверка, само градският съд има "форуми за професионално обсъждане на актове в реално време, вкл. на сайта на съда".

Оптимизацията на сайта всъщност е без значение, защото последната публикация на него е от края на миналата година.

ОПАК: всичко е наред

"Това беше широкообхватен проект, който включваше множество дейности, като целта беше подобряване организацията в работата на съда", коментира Мария Зафирова. Тя казва, че е било установено, че липсват стратегически документи за работата на съда, което определя като "голям проблем". Една от основните цели на проекта е именно преодоляването на този съществуващ доскоро проблем, което е едно от значимите му достижения.

От дирекция ОПАК към финансовото министерство коментираха, че до този момент е изплатена близо половината от стойността на договора, като до този момент "няма регистрирани нередности или сигнали" и не са одобрени някои разходи по междинни искания по различни причини. Една от тях между другото е, че са изработени часове от екипа за управление и изпълнение при неспазване правилата на програмата. "Капитал" научи, че Богдана Желявска и Владимира Янева например "са поискали част от времето, прекарано в Испания, да бъде прието като работа по проекта". Факт, който от съда обяснимо премълчаха.

На 6 ноември 2014 г. проектът приключва. "Благодаря на целия екип, работил по целите на проекта, които преди година и половина бяха само идеи, а сега са факти, по които ще продължим да работим и ще поставим началото на още проекти", ще бъде цитирана да казва Владимира Янева на пресконференцията, на която трябва да има 50 човека, но само две медии от четири поканени се отзовават. Което не пречи за събитието да бъдат предвидени 7 хил. лв.

Една седмица след този успех съдебната система щеше да бъде разтърсена от скандала със "случайното" разпределение на делото "КТБ", а после от скандала "Белведере", които щяха да станат причина за редовите съдии да поискат оставката на ръководството си. Очевидно има защо.

*Публикуваме материала от последния брой на "Капитал" с разрешение на редакцията.

Споделяне
Още по темата
Още от България