Как "губещата" въглищна империя на Ковачки процъфтява с държавна помощ

Доклад разкрива офшорно-политическо-финансовия генезис на бизнеса, замърсяващ природата и злоупотребяващ със служителите си

Как "губещата" въглищна империя на Ковачки процъфтява с държавна помощ

Сенчести и сложни икономически, финансови и политически интереси се преплитат дълбоко под структурираната от години и оцеляваща при редица различни правителства "въглищна" империя, за която се смята, че е на бизнесмена Христо Ковачки. Собствеността на различните звена на тази империя остава дълбоко заровена във фиктивни фирми, регистрирани в редица офшорни зони, сред които "разположена" в необитаема къща в Лондон или виртуален адрес, управлявани от подставени лица. Генерираща огромни приходи, но изкарвана на счетоводна загуба, тази империя дължи над милиард лева, от които милиони на бюджета, но в същото време получава държавна помощ под формат на високи цени на произвежданата от нейните топлофикации електроенергия и плащания да държи част от въглищните си мощности в "студен" резерв. Силно замърсяващ околната среда, плащащ ниски заплати и извършващ машинации с пенсионните вноски на работниците си, т. нар. бизнес на Ковачки процъфтява от години.

Това сочи доклад на "Грийнпийс България", разкриващ генезиса на "въглищната" империя, подкрепяна от държавата в ущърб на обществения интерес. Няма и година по-рано международната екоорганизация за правна помощ "КлайънтЪрт" (ClientEarth) внесе в Еврокомисията жалба срещу четири електроцентрали на Ковачки, че използват безплатни парникови квоти от държавата, а не извършват обещаните инвестиции в екологизацията на съоръженията си. Месеци по-късно същото организация алармира Брюксел и за това, че над 50 български топлофикационни дружества, оранжерии и въглищни централи, след които и такива на Ковачки, са получили 1.3 млрд. евро неправомерна държавна помощ в периода 2007-2016 г. чрез законодателните изисквания за задължително изкупуване на преференциални цени на тока, произвеждан по високо ефективен начин.

Двоен блъф

Сегашният доклад, наречен "ФИНАНСОВИТЕ МИНИ. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда" има за цел да хвърли частична светлина върху т. нар. бизнес на Ковачки. В документа се твърди, че неговата собственост в тази "въглищна империя" по всяка вероятност е двоен блъф.

"Като отрича очевидната си съпричастност, Ковачки фокусира върху себе си общественото внимание. Така действителните интереси, които стоят зад неговата икономическа група, остават в сянка. В известен смисъл твърденията на Ковачки са верни – надали той е крайният собственик на този бизнес. Той е по-скоро негов представител, "гръмоотвод" за медийния интерес", пише в анализа.

Според него "сложната бизнес структура от мини за въглища и електроцентрали не би могла да се осъществи без протекцията на ключови фигури в институциите, обвързани с интересите на банковите капитали.

В доклада се посочва още, че "бизнесменът Ковачки" е връх на огромен айсберг, а под повърхността остават скришните отношения между енергетика, финансов капитал и държавно управление – неизменен спътник на мъчните демократични промени в България. Според финансови анализи на авторите му разглежданата "империя" е в дълбок упадък, със задължения за над 1.1 млрд. лв. и амортизирани производствени мощности, чиято ликвидация предстои, но протекциите над този бизнес, които съществуват от самото му създаване, няма да защитят обществения интерес при разпада му.

Анализирана е "потайната бизнес структура", интегрирала около 20 български компании, заети с въгледобив и производство на топлинна и електрическа енергия, чиито собственици на хартия са чужди компании, но има доказателства за техни тесни връзки с български банки. Според авторите на доклада товане би било възможно без протекцията на ключови фигури в институциите, обвързани с интересите на банковите капитали.

Сложна мрежа на империята

Фирмите на Ковачки са оплетени в сложна мрежа: мините доставят продукция чрез собствено дружество за товарни жп превози до котлите на собствени ТЕЦ и топлофикации. Поне още толкова фирми се "въртят наоколо": на изхода стои свой търговец на електричество, свързани фирми осигуряват ремонт, шосеен транспорт, доставки на горива и материали, дори храната във ведомствени магазини. Интеграцията е не само производствена, а съдържа и сложни схеми за взаимно "масажиране" на финансовите показатели, включително с парите от пенсионните партиди на служителите. Но на книга, тези компании са абсолютно самостоятелни, пише в анализа.

Началото е поставено от порочна приватизация на ниски цени в периода 2001-2008 г., което е станало с участието на Ковачки, но той обяви, че излиза от бизнеса, след като стартира политическия си проект ЛИДЕР, станал част от парламента 20014-2017 г.. Предприятията вече са "изпрани" в офшорни зони (Сейшелите, Белиз, Британските Вирджински острови и др.) и "препродадени" на кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър. Техни кредитори са единствено български банки: най-вече Първа инвестиционна банка (ПИБ), също така "Инвестбанк" и фалиралата "Корпоративна търговска банка" (КТБ). Днес обаче подпомаганата от държавата "въглищна" империя е пред колапс заради новите европейски изисквания за тавана на замърсяване на въздуха от електроцентралите и върху обществото могат да легнат задължения за стотици милиони, свързани със закриването на старите мини и електроцентрали, предупреждават от "Грийнпийс".

Вълшебната приватизация

"Източникът на богатството на Ковачки е мистерия", пише във вътрешен документ на посолството на САЩ в България от 2009 г., изтекъл в "Уикилийкс" и цитиран в сегашния документ. Доклад, представен през същата година на конференция в Калифорнийския университет, изследва връзките на българските олигарси с бившата Държавна сигурност. От 23-ма проучени играчи, единствено за Христо Ковачки не са открити "документирани връзки".

Организацията припомня, че "хипотезите за корените на "империята" на Ковачки са много: от наследството на застреляния през 2003 г. мафиот Константин Димитров – Самоковеца (съгражданин на Ковачки), до руската или сръбската мафия и обръчите от фирми на ДПС и Ахмед Доган. "Версиите са разнопосочни, но ги обединява наративът за "талантливото лошо момче". Ковачки е защитил докторат по физика в Ленинград (Санкт Петербург) и е автор на патенти, но после се заема с износ на консерви за Русия – и с нечия помощ бизнесът му прераства в енергийна империя. Ковачки влиза в енергетиката благодарение на качествата си, каквито и да са те. Това е общоприетата версия.Но ако проследим приватизационния процес, в който Христо Ковачки неизменно печели, ще достигнем до подробности, които дават друга насока на предположенията", пишат авторите.

Те обръщат внимание, че по 16 приватизационни сделки за фирми, които сега са в бизнесана Ковачки, държавата получава общо 357 млн. лв. в налични пари, плюс 75 млн. лв. в непарични инструменти (с пазарна стойност около 15 млн. лв.), докато само дълготрайните материални активи (ДМА) – земи, машини и съоръжения на приватизираните предприятия към 2007 г. са оценени над 620 млн. лв. Дават се примери за странно проведени приватизационни търгове, такива с необичайни пречки през чуждия бизнес и нереално ниски цени на активите, оспорвани в съда сделки - и накрая всички печелени от фирми на Ковачки. Според анализа всичко това става със сериозни банкови и институционални протекции. "Такива не се предоставят на независим играч – новак в енергетиката и без връзки в коридорите на властта. Това налага извода, че Ковачки е само представител на скрити, близки до властта и финансово обезпечени интереси", посочва се в документа.

Дружества лихвари

Той повдига част от завесите пред т.нар. бизнес на Ковачки, белязан от редица стачки на миньори заради неплатени заплати. След последната от май 2017 г. 84-ма служители на мина "Въгледобив Бобов дол" са дадени на съд от работодателя си заради отказа да влязат в забоите, тъй като два месеца не са им плащани възнагражденията.

Капиталът на тази по-рано държавна мина, дадена за 1 лев и препродадена за 35 млн. лв. на фирма със сметка във фалиралата КТБ, е преминал през компания с регистрация на Британските Вирджински острови. В момента дяловете се държат от учредената през 2015 г. "Карлингтън ЛТД" (Karlington Ltd.) от Уейкфилд, Великобритания. Неин директор е 70–годишен британец, който според местния фирмен регистър https://www.gov.uk/government/organisations/companies-house) ръководи половин дузина фирми с неуточнен предмет на дейност.

Към края на 2016 г. "Въгледобив Бобов дол" има над 43 млн. лв. данъчни задължения към държавата и над 50 млн. лв. неизплатени социални осигуровки, освен това 80 млн. лв. висящи търговски задължения. В същото време, компанията декларира, че е отпуснала 90 млн. лв. заеми на други търговски дружества и събира лихви от тях.

Това не е единственото предприятие от империята, което се използва като посредник, за да предоставят заеми и събират лихви за чужда сметка. По този начин, натрупалата 55 млн. лв. загуби "Топлофикация Перник" събира милиони от лихви, същото се вижда и при "Топлофикация Русе" и др.

Макар и не извън закона, тази практика е противоречива, предвид неразплатените задължения на групата към персонала, социалното осигуряване и държавния бюджет в размер на 232 млн. лв.

Но друга схема буди по-големи притеснения: пенсионната компания "Топлина", в която работниците "доброволно" се осигуряват за допълнителна пенсия. Регистрираната на адреса на седалището на Ковачки, с негова фирма мажоритарен акционер. инвестира в акции и облигации на дружествата от въглищната група, заобикаляйки забраната да прави това като с пенсионна компания на друга икономическа структура си преливат инвестиции в съюзната група.

Към 30 септември 2017 г., активите на Пенсионноосигурително дружество "Топлина" възлизат на близо 173 млн. лв. От тях, 24.5 млн. лв., или над 14%, са инвестирани по описания начин вътре в групата, което се забранява от Кодекса за социалното осигуряване. Освен това пенсионен фонд няма право да влага над 10% от активите си в дружества от една група или с тесни връзки помежду си.

Връзката с ПИБ

"Първа инвестиционна банка" има пряко отношение към създаването на тази империя с документирани връзки с поне 3/4 от фирмите. ПИБ е официален акционер в "ТЕЦ Марица 3" и е декларирала пред енергийния регулатор, че гарантира финансирането на ТЕЦ "Брикел", посочват от "Грийнпийс" и цитират журналистически разследвания, според които ПИБ е отпуснала на предприятия на "Ковачки" кредити за общо 300 млн. лв. в 17 заема с различен размер и формален получател.

Бизнес, който успешно работи на загуба

За целите на доклада са били анализирани годишните финансови отчети на 19 предприятия, включително 8 мини, 8 топлофикации и 3 ТЕЦ, в периода от 2007 до 2016 г. Проследени са били основни показатели като продажби, загуби, краткотрайни и дълготрайни пасиви, парични потоци от финансова дейност и ред други.

Проучените мини са "Чукурово", "Бели брег", "Станянци", "Черно море – Бургас", "Мини Открит въгледобив – Перник", "Балкан 2000", "Въгледобив Бобов дол", "Фундаментал". Изследваните топлофикации са тези в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Габрово, Враца, Сливен. Останалите дружества са ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел", което съчетава фабрика за брикети, малка топлофикация, ТЕЦ и обогатителна фабрика за въглища.

Тези компании не изчерпват обхвата на тази структура, но са "сърцето" на бизнеса свързан с добив на въглища и производство на топло- и електроенергия. Около тях, многобройни компании осигуряват доставките и логистиката, като помагат да се "оптимизират" финансовите резултати. Отделно от това, десетки свързани с тази група фирми работят в отрасли, различни от енергетика, обясняват авторите.

В изследвания десетгодишен период тези 19 фирми са реализирали общо 7.21 млрд. лв. приходи от продажби, но според финансовите им отчети, дейността им дългосрочно като цяло е губеща. Към края на 2016 г. групата е натрупала загуби от общо 360 млн. лв, но към тях трябва да се причислят неразплатени данъчни задължения за 114 млн. лв.

Интересно е, че този бизнес работи предимно на загуба, и тъй като компаниите имат право да приспадат загубите от данъчната печалба в следващи периоди, то общата сума на платените данъци е негативна. Тоест, от счетоводна гледна точка данъците не са разход, а приход за тези дружества. Общо за 19-те фирми в разглеждания 10-годишен период, данъчният приход е над 9 млн. лв.

В същото време неизплатени задължения към персонала и социалното осигуряване са за 109 млн. лв и реалните борчове към края на 2016 г. са за общо 1.122 млрд. лв.

За изминалите десет години, пасивите на тези дружества са нараснали с над 40%. ДМА са се обезценили с 28% до под 500 млн. лв., което означава, че в дружествата не се инвестира. При въглищните мини ДМА се свиват с почти 80% до под 22 млн. лв. При ТЕЦ и някои топлофикации, монтирането на очистващи инсталации води до ръст на счетоводните активи, но останалите производствени мощности по правило са морално остарели.

Активите на предприятията от групата като цяло нарастват, но заради ръст на декларираните вземания от клиенти. Висящите вземания надхвърлят 537 млн. лв. към 2016 г. В една тясно интегрирана структура, реалният характер на вземанията буди съмнение. Впрочем одиторите на някои от предприятията повдигат този въпрос в докладите си към годишните отчети, което е рядкост в българската практика.

Фирмите в тази структура използват широко външни услуги, като разходите за тях достигат до 835 млн. лв. за целия период – това съответства на близо три четвърти от разходите, платени на персонала. От друга страна, сумата на финансовите разходи (изплащане на заеми, лихви и други, според отчетите за паричните потоци) надхвърля 1 млрд. лв. в десетгодишен период. Тоест тази структура изнася от предприятията, които притежава, дейности и значителни финансови потоци.

Компромиси в полза на лешояден модел

Тъй като предприятията се обявяват за "губещи" и "потънали в дълг", работниците трудно могат да преговарят за по-добро заплащане и условия на труд. Институциите не смеят да търсят дължими данъци и осигуровки, за да не причинят "фалит и масова безработица в регионите". Компромиси се правят и с екологията, сочи още докладът.

Той стига до заключението, че "тази бизнес структура е възприела стратегията "дойна крава": като цяло липсват инвестиции за разширяване и модернизация, производствените мощности се експлоатират до физическия им край. В някои случаи бизнес моделът се превръща в "лешояден": предприятията нарочно се ликвидират и разпродават – на части, за да няма бунтове заради работни места.

Докладът смята, че групата нарочно се държи на загуба, за да не се пращат данъци, да се бавят плащания към партньори и концесионните такси за държавата, да не се разпределят прозрачно дивиденти и да няма претенции за увеличаване на заплатите. "В разглеждания случай, "губещият" бизнес е печеливша бизнес стратегия", посочват авторите.

Гарантирано от държавата

Според тях всичко това не просто се позволява от държавните институции, а те дори предоставят финансови облаги на групата и дават като такъв пример определената от енергийния регулатор по-висока цена на тока от топлофикациите.

"Въпросът е още по-проблематичен, тъй като публични субсидии с високи цени за "ефективна" енергия се предоставят на компании, които изгарят милиони тонове въглища и са сред големите замърсители на атмосферата не само в България, но и в Европа", посочват те и припомня множество преференции през годините, предоставяни на дружествата на Ковачки

Тази зле прикрита държавна помощ не изчерпва облагите, които предприятията извличат от публичните фондове, смятат авторите на документа. Те дават за пример как и трите ТЕЦ - "Брикел", "Бобов дол" и "Марица 3", участват в схемата за поддържане на студен резерв от мощности, на които се плаща да са в готовност за включване при нужда в енергийната система на страната, но когато това се налиже през януари 2017 г., и трите централи не направиха това. Макар нарушителите да бяха глобени с 3.6 млн. лв., задето не спазиха договорите си, централите на Ковачки са получили близо 16.4 млн. лв. по контрактите си.

Миньорските стачки и инциденти

Докладът обръща внимание и върху подземните стачки като запазена марка на "въглищната" империя. Служителите се държат с месеци без заплати и изплащането им неведнъж се е обвързвало с даването на глас за определена партия. Корпоративен вот се практикува още от 2007 г., тогава в миньорските селища за партията на Ковачки на местните избори гласуват приблизително толкова души, колкото е персоналът на мините. Преди изборите за Европейски парламент през май 2014 г. скрита камера разкри инструктаж с миньори в Бобов дол: "В неделя ще има избори. Тази седмица ще се дават и заплати. Значи, добре се работи с (Българската социалистическа партия), има постъпления". Хората са мотивирани с 50 лв. по-висок аванс. Въпреки общественото недоволство след репортажа, Централната избирателна комисия отказва да търси отговорност за контролирания вот.

Част от тях миньорските стачки са използвани за оказване на груб натиск върху институциите, посочват авторите и дават пример как това се е случило при запориране на сметките на Ковачки в разследването срещу него за укриване на данъци от 2008 г., което в последствие бе прекратено, при забавяне на разплащанията от страна на НЕК, както и при надвисналата опасност от спиране на мощности заради неизпълнени екологични изисквания.

Припомнят се и редица протести в мините на Ковачки. През септември 2014 г. 60 миньори от "Черно море – Бургас", които остават две денонощия 300 метра под земята с искане да им се дадат забавените с два месеца заплати. Същата ситуация се повтаря през декември 2014 г. с 43-ма миньори след нощна смяна. В крайна сметка мината е закрита през април 2016 г. и 280 мъже остават на улицата. Част от тях са наети в "Бобов дол", други отиват в мина "Оброчище". Три денонощия под земята остават в края на октомври 2016 г. и 115 миньори от "Въгледобив Бобов дол" – отново заради неизплатени заплати. Те са подложени на огромен психически и физически натиск да спрат протеста си.

Според анализа тези миньорски стачки само загатват колко опасен е българският въгледобив. В периода от 2007 г. до първото полугодие на 2017 г. Националният осигурителен институт е регистрирал 693 трудови злополуки с 23 смъртни случая и 17 инвалидизирани във въгледобива, където служби липсват или са непълноценни, отсъства и текущо наблюдение на здравето на миньорите.

Авторите на изследването посочват, че умишлено не са разглеждани всички активи, асоциирани с "Ковачки", като например Общинска банка, приватизираната застрахователна компания, провалената експанзия в Сърбия с 15 източени компании и много други. Също и обръчът от фирми около въглищните активи не е описан в детайли – например "Хийт енерджи", "Траш енерджи", "Дайнинг енерджи" и "Тибиел", които осъществяват логистичните връзки. Интерес крие и търговецът на електричество "Гранд Енерджи Дистрибюшън", който е с материални активи от едва 122 хил. лв., но осъществява продажби за 218 млн. лв. Не е разгледан в детайли и политическият проект на Ковачки.

Според тях обаче тази империя е пред разпад, чиито последици могат да бъдат много тежки както за регионите, в които работят нейните структура, така и за самата държава.

"Алтернативата се нарича "законност" и включва зачитане на публичния финансов интерес, опазване на околната среда и съпричастност към положението на работниците. В България това е задача, която ще изисква много усилия в следващите десетилетия, но работата може да започне още днес с преустановяване на незаконната ценова субсидия, с подкрепа за човешките права на миньорите и с адекватни мерки срещу замърсителите", заключава докладът.

Прикачени файлове
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?