Как и защо държавата завихри буря в чаша вода?

Когато в България няколко институции отговарят за едно нещо, почти сигурно е, че в крайна сметка никой не отговаря. Нагледен пример за това е истерията, която институциите създадоха с некоординираните си действия и изяви, по повод откритите уран и радиоактивност над нормите в питейната вода в Хасково.

Така само за седмица от противоречащите си обяснения на компетентните държавни органи се създаде усещането за умишлено прикриване на повишената раиоактивност във водата и от този момент нататък, колкото повече твърдят, че повод за притеснение няма, толкова по-подозрителни стават хората.

Това води след себе си до тотално разклатено доверие в способността на държавата да изпълни задължението си по мониторинг на качеството на водата и да гарантира здравето и безопасността на хората. А причините за раздухания скандал могат да са много – от обикновено чиновническо безхаберие, през отклоняване на вниманието от друг скандал до вадене на кирливи ризи за политически опоненти.

Как започна всичко?

На 11 април вечерта, точно преди великденските празници, Министерството на здравеопазването обяви, че са открити повишени нива на естествен уран и алфа активност в няколко тръбни кладенеца, които осигуряват питейна вода за няколко квартала на Хасково.

На следващия ден последва пресконференция, на която вицепремиерът и министър на здравеопазването Илко Семерджиев и неговият екип увериха, че повод за притеснение няма, тъй като са взети бързи и адекватни мерки. Той съобщи, че градът е свързан с други водоизточници и няма да има прекъсвания на водоснабдяването или режим.

Здравните власти признаха, че водата действително не отговаря на въведени с евродиректива у нас през 2015 година нови, по-рестриктивни стойности, но показателите ѝ отговаряли на съществуващите преди това ограничения.

С директивата контролното ниво на естествения уран се намалява от 0.06 мг/л на 0.03, а на т. нар. алфа активност - от 0.5 бекерела на литър се занижава до 0.1 бк/л.

Според здравното министерство новите стойности са крайно консервативни, а според препоръките на СЗО риск за здравето съществува при доживотна консумация на завишени количества уран. За хората, които консумират 30 микрограма на литър естествен уран в продължение на 70 години, има риск от развитие на раково заболяване 1:10 000.

Същевременно последвалите няколко проби на водата в града продължаваха да дават завишени стойности на уран и радиоактивност и на хората беше забранено да я ползват за пиене и готвене. Според експерти възможната причина за естествен уран в някои от кладенците за подземни води в Хасково и Първомай е уранодобивът в миналото и водата вероятно винаги е била с такива стойности, но просто допреди няколко години те са влизали в нормата преди тя да бъде двукратно занижена.

Орел, рак и щука

Паралелно с успокоителната информация на здравното министерство обаче областният управител на Хасково Минко Ангелов “хвърли бомбата“ , че за превишените норми на уран и алфа активност в питейната вода в Хасково се знае от октомври миналата година. Това било установено от проби, направени от Басейновата дирекция в Пловдив, но по думите му не било ясно защо тази информация е затаена досега.

Басейновата дирекция в Пловдив не остана длъжна на обвиненията на областния управител и се разграничи от скандала като обясни, че не тя отговаря по закон за мониторинг на питейните води, а Регионалните здравни инспекции. Освен това от басейновата дирекция съобщиха, че са уведомили Община Хасково за повишената радиоактивност във водата още през 2013 година, а през април 2016 година са представили информация и пред областната управа, общината, Регионалната здравна инспекция, ВиК и други институции за повишената радиоактивност, като срещата е била протоколирана.

Така съмненията за прикритата радиоактивност се задълбочиха.

И тук се намесва прокуратурата....

Паниката продължи да расте, когато повишени стойности на уран бяха засечени и в Първомай, а граждани дадоха на Агенцията по безопасност на храните в Бургас козунаци, за които подозират, че са радиоактивни, тъй като са произведени в Хасково.

Така, при вече създадената истерия Районната прокуратура в Хасково образува наказателно производство за това, че длъжностни лица са укрили информация за наличието на уран над допустимите норми в питейната вода в града, а Върховната административна прокуратура се самосезира и разпореди на главния държавен здравен инспектор да извърши проверка на безопасността на водата за питейно-битови нужди в цялата страна.

Или, казано с други думи, прокуратурата нареди на здравните власти да си свършат рутинното задължение по мониторинг на качеството на питейната вода.

По закон Регионалните здравни инспекции (РЗИ) са длъжни да провеждат мониторинг и контрол на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, и да информират потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите. Според разпоредбите на Закона за водите, басейновите дирекции планират и участват в провеждането на мониторинга на повърхностните и подземните води, обобщават и анализират данните и извършват оценката на състоянието на водните тела.

Защо скандалът избухва сега?

Всъщност, институциите наистина са действали адекватно и според правилата, включително на Световната здравна организация. Въпросът е защо това се прави чак сега и до момента няма даден адекватен отговор.

Препоръките на СЗО при засичане на повишена радиоактивност и стойности на тежки метали предвиждат извършването на допълнителни проучвания и замервания и при преценка на здравните власти за съществуваща опасност за населението препоръка за спиране консумацията на чешмяна вода и изключване на замърсените източници от водоснабдителната мрежа. Нищо по-различно от предприетите в последната седмица действия от здравните власти.

При положение обаче, че информация за повишената радиоактивност и стойности на уран е имало от поне година и дори повече, няма как хората да не си задават въпроса, защо чак сега и на пожар се взимат всички тези мерки.

И възможностите са няколко:

Обикновена мърлящина

Най-тривиалната и обикновено общовалидна причина за бедствията и авариите у нас е чиновническо бездействие, което в общия случай се дължи на обикновена мърлящина и отказ на институциите да си свършат работата (когато не става въпрос за корупция или друга далавера).

Напълно реалистично е компетентните институции да са решили да не се съобразяват с новите по-консервативни изисквания за съдържание на уран и радиоактивност и да са решили, че щом водата винаги е била такава и на теория рискът за здравето е нищожен, няма защо да създават излишна паника у населението, следователно са предпочели да премълчат.

В крайна сметка при поредния сигнал за завишени стойност някой по веригата на попроменената власт може да е решил най-накрая да си свърши работата.

Отклоняване на вниманието

Друга възможна причина е често използвания в политиката не само у нас похват – с един скандал да се замаскира друг.

Няма как да не направи впечатление например, че прокуратурата се изявява като основен защитник на населението от безотговорната държава, оставила го да пие радиоактивна вода.

И то в момент когато се вихри далеч по-значим и грандиозен скандал за натиск и заплахи от страна на главния прокурор върху известен бизнесмен и издател.

Очерняне на противника

Не случайно скандални разкрития за чиновнически безобразия виждат бял свят в условия на преход от една власт към друга, както е в момента.

В случая служебният кабинет и излъченият от служебния кабинет нов областен управител на Хасково раздухват скандал, който да покаже, че предишната власт е мълчала за радиоактивната вода, а прокуратурата започва да търси виновник.

Показателно е, че БСП “прегърна“ скандала и още в първите дни на новия парламент поиска изслушване на трима министри за проблема с водата.

Естествено, могат да се търсят и други причини за скандала или пък раздухването му да е породено от смесица от вече изброените, но след него е ясно, че вече никой не вярва в контрола на държавата за безопасността на водата.