Как Китай затяга хватката около Русия

По време на управлението на Владимир Путин, който прекъсна връзките на Русия със Запада, страната окончателно се превърна в по-малкия партньор на Китай. Пекин, макар и предпазливо и без публичност, влияе върху Москва в съответствие със собствените си интереси.

В същото време Китай постепенно изгражда отношения с руския управляващ елит, без да се ограничава само до Путин и най-близкото му обкръжение. Това пише The Wall Street Journal, позовавайки се на разговори с представители на властите в двете държави и с анализатори.

Според изданието китайските власти укрепват връзките си с руски чиновници и представители на политическия елит, които ще определят бъдещето на Русия след оттеглянето на Путин.

В Русия все по-често се разкриват случаи на китайски шпионаж и опити за вербуване на държавни служители от средно управленско ниво. Москва обаче не бърза да разгласява подобна информация или да я обсъжда с Пекин, опасявайки се от влошаване на отношенията между двете страни, твърди източник на изданието, близък до руските специални служби.

Някои анализатори смятат, че антизападните настроения са се вкоренили толкова дълбоко в руското общество и държавните институции, че ще се запазят и след края на управлението на Путин.

Като гигантски Лаос или огромен Пакистан

Според публикацията Пекин вече е успял в много отношения да подчини Русия на своите интереси и да извоюва значителни отстъпки, като същевременно внимателно избягва публично да демонстрира превъзходството си, за да не унижи Москва и лично Путин.

"Китай има наистина отлична възможност да превърне Русия в своеобразен гигантски Лаос или огромен Пакистан – държава, която е много по-зависима от Китай, много по-тясно свързана с него и възприема Китай като модел за развитие и източник на представи за съвременния свят", казва китаистът и директор на Берлинския център "Карнеги" за изследване на Русия и Евразия Александър Габуев.

Пекин постепенно, но настойчиво насочва Москва да действа в негова полза, изграждайки отношения и институции, които ще функционират десетилетия напред.

Централна Азия постепенно преминава под влиянието на Китай

Путин традиционно реагира остро на всякакви опити външни сили да оказват влияние в т.нар. "близка чужбина" – държавите от бившия СССР, които Кремъл продължава да разглежда като зона на изключителни руски интереси. Именно с това мнозина обясняват и нахлуването в Украйна.

Въпреки това, според WSJ, Русия постепенно отстъпва позициите си в Централна Азия в полза на Китай.

В продължение на повече от десет години Путин се противопоставяше на идеята китайският юан да стане основна валута на Банката за развитие на Шанхайската организация за сътрудничество, която трябва да финансира инфраструктурни проекти в Централна Азия.

Но през последната година китайският лидер Си Цзинпин е успял да получи съгласието на Путин по този въпрос, разказват пред изданието китайски правителствени съветници и дипломати.

Според тях финансовата изолация е принудила Русия да промени позицията си. Москва вече е готова да стане член на банката, като в замяна настоява дейността ѝ да бъде защитена от западните санкции.

Други международни финансови институции, в които Китай има водещо влияние, засега отказват да предоставят на Русия механизми за заобикаляне на санкциите. Под натиска на Запада Русия беше изключена както от Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции със седалище в Пекин, така и от Новата банка за развитие на БРИКС в Шанхай.

Русия остава доставчик на суровини

Русия продължава да бъде основно доставчик на суровини за Китай, изнасяйки най-вече петрол, природен газ и други природни ресурси, често при значителни ценови отстъпки.

Когато Си Цзинпин за първи път се среща с Путин през 2013 г., Китай формира около 10% от външната търговия на Русия. Оттогава този дял е нараснал четирикратно, докато Русия представлява под 4% от външната търговия на Китай.

Китай прекратил преговорите за новия газопровод "Силата на Сибир – 2"

Продължаващите повече от десет години преговори между Русия и Китай за изграждането на новия газопровод "Силата на Сибир – 2", който Кремъл разглежда като заместител на изгубения европейски газов пазар, окончателно са изпаднали в задънена улица.

По време на последното посещение на Владимир Путин в Пекин, когато руският президент се е надявал най-накрая да постигне споразумение със Си Цзинпин по проекта, китайските представители са поискали от руската делегация повече да не повдига този въпрос, докато условията не бъдат променени, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на източници, запознати с хода на преговорите.

Според източниците на изданието Китай настоява Кремъл значително да намали цената на природния газ. Пекин е готов да подпише договор за доставки само ако цената бъде на нивото на вътрешния руски пазар – около 50 щатски долара за 1000 кубически метра.

И в момента Китай купува природен газ от "Газпром" на значително по-ниски цени от световните. През тази година той плаща 258,8 долара за 1000 кубически метра, което е с 39% по-малко от цената, която плащат останалите клиенти на руската компания извън страните от бившия СССР (420,2 долара).

Според данни на руското Министерство на икономическото развитие през следващата година цената за Китай ще намалее до 223,9 долара за 1000 кубически метра, а отстъпката ще достигне 34%.

Източниците на The Wall Street Journal твърдят, че руската делегация, която през май придружаваше Путин в Пекин, се е сблъскала с категоричен отказ. По същество Китай настоява Русия да субсидира проекта "Силата на Сибир – 2". Пекин иска цена, която е пет пъти по-ниска от сегашната и осем пъти по-ниска от тази, която плащат останалите чуждестранни клиенти на "Газпром".

През септември 2025 г., след поредното си посещение в Китай, Владимир Путин и председателят на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер обявиха, че е подписан "правно обвързващ меморандум", който ще позволи започването на дългоочакваното строителство на газопровода. Проектът е предназначен да пренасочи към Китай природния газ от находищата в Западен Сибир.

Преди войната в Украйна този газ се доставяше основно за Европа. След началото на войната обаче износът за някогашния основен външен пазар на "Газпром" спадна до най-ниското си равнище от началото на 70-те години на миналия век.

Въпреки това от китайска страна така и не последва официално потвърждение на изявленията на Путин. След посещението му през май нито газопроводът "Силата на Сибир – 2", нито въпросът за доставките на природен газ бяха споменати в нито един от 42-те двустранни документа, подписани между двете страни.

"Китай няма икономическа изгода"

"Си прие Путин така, както император приема гост в двореца си, а след това го изпрати обратно у дома", коментира германският бизнесмен Йорг Вутке, който има дългогодишен опит в китайско-руските икономически отношения.

Според него Китай няма икономически интерес да изгражда нов газопровод.

"В света има достатъчно втечнен природен газ, а потреблението на вносен газ в Китай, който инвестира мащабно във възобновяеми енергийни източници, се очаква да достигне своя връх в средата на 30-те години на века. Защо да се обвързват с проект, чието изграждане ще отнеме пет-шест години, и по този начин да увеличат зависимостта си от Русия, след като могат да купуват газ от много други държави?", казва той.

Александър Габуев е на същото мнение:

"По-добре е китайците да продължат да държат руснаците в изчакване. Да изчакат икономическото положение в Русия да се влоши още повече, така че Москва да бъде принудена да приеме условията, които са най-изгодни за Китай."