Как Кремъл превръща законите в инструмент

Президентът на Русия по образование е юрист. Именно този факт може би стана причина през първите месеци от управлението си той да обещае на гражданите “диктатура на закона”. Колкото и войнствено да звучеше тогава, това обещание даваше надежда, че младият президент просто е избрал подръчна формулировка на това, което другите наричат правова държава.

От тогава минаха седем години и половина. Това време стигна на Путин, за да сформира руска държава според своите си представи. “Диктатурата на закона” вече отдавна действа. Словотворчеството на Путин загуби тайнствеността си, но не и ужасния си смисъл. Правосъдието в Русия се превърна в инструмент на властта. Законите станаха нейно оръдие. Естествено развитие на събитията беше това оръдие да се използва - в края на миналата седмица - срещу бившия шампион по шах Гари Каспаров.

Заедно с други демонстранти той искаше да отиде след законен митинг към сградата на Централната избирателна комисия (ЦИК), за да предаде там съставената по-рано “протестна” нота. Накрая в залата на съда в 382-ри участък беше задействан параграф 20-ти, втора част, и параграф 19-ти, трета част от кодекса за административните нарушения на правата. Служителите на закона осъдиха Каспаров на 5 дни административен арест. Отиването до сградата на ЦИК беше съзнателно поет от Каспаров риск. Той потегли натам, за да заклейми насрочените за тази неделя парламентарни избори в Русия като несвободни и нечестни.

И наистина, Каспаров успя в някакъв момент да привлече вниманието на Запада. В същата тази Русия неговият глас е прекалено слаб, за да бъде чут. Затова още по-учудваща изглежда жестокостта на властта. По всичко личи, че руското ръководство не се страхува повече от критиките зад граница, но се притеснява от всичко, което се изплъзва от контрол вътре в страната. Путин и васалите му на практика най-малко се замислят над така често възхваляваната стабилност на системата. Те не възнамеряват да оставят всичко на самотек – още повече свободните избори.

В демократичните страни народът чрез избори решава въпроса за ръководството на страната за определен период от време. В системата на Путин, която путинските политолози кръстиха “суверенна демокрация”, суверенът не притежава власт. Тук нищо не се е променяло още от епохата на Борис Елцин. Олигарсите плащаха и задействаха всички контролирани от тях медии, за да запазят своята власт и властта на Елцин. Путин взе властта от милиардерите и я предаде на бюрократите, днешните повелители на Русия. Оглавяваната от Путин за изборите партия “Единна Русия” е клуб на руските функционери. Те отхвърлиха всякаква идеология, говорят за величието на Русия и в същото време водят разточителен живот благодарение на милиардите от продажбата на нефт и газ.

Пред избирателните урни на руските граждани ще им остане само да узаконят този съществуващ порядък. Затова кремълските пропагандисти вече не говорят за изборите. Те превърнаха изборите на Държавна дума в референдум за подкрепа на Путин. При диктатура на закона Върховният съд не вижда проблем, че президентът използва поста си за предизборна кампания на своята партия. Законите в Русия са път постлан с килимче. Той винаги води където трябва. Ако и това не е достатъчно, всичко може да се преиначи. Путин така промени изборното законодателство, че противниците му бяха лишени от всички шансове. Повечето партии просто бяха изключени от изборния процес. А нежеланието да бъдат допуснати чуждестранни наблюдатели на изборите също не обещава нищо хубаво.

Теоретично Путин остава верен на конституцията. Той заяви, че смята да спазва забраната за издигане на кандидатурата си за трети президентски мандат през март. Но на практика шефът на Кремъл продължава да работи за запазването на властта. Днес в Москва не трябва да се изключва нищо, което може да послужи на тази цел. Путин, например, може да подаде оставка и след това отново да издигне кандидатурата си, тъй като конституцията забранява да се заема поста президент само повече от 2 мандата поред. Но този трик няма подкрепата нито от буквата, нито от духа на закона. Макар че в случай на необходимост сред юристите и политолозите сигурно ще се намерят услужливи помощници, които в един глас ще твърдят обратното и даже ще превъзнасят Путин за мъдрото решение. Диктатурата на закона най-силно се нуждае от сговорчиви тълкуватели.

Според другите версии Путин трябва направо да влезе в ролята на “национален лидер”. Тази идея идва от Кремъл, където историческото съзнание е пострадало силно за годините, в които управляваше Путин. Малко вероятна, но не и изключена, значителна намеса в политическата система да може да гарантира властта на Путин. Авторитарната държава може да тръгне по два пътя – към демокрацията или още по-далеч от нея. Русия е на кръстопът.

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: