Как междинните избори могат да повлияят на външната политика на Тръмп

Бил съм свидетел кат светът възприема американския политически диалог. Като млад съчинител на речи бях озадачен, когато моят шеф изтри отметка за очаквани аплодисменти, която би могла да бъде погрешно изтълкувана в чужбина. Когато постъпих в Държавния департамент, разбрах, че е бил прав: чуждите дипломати поглъщат жадно нашите новини. Нещо, което ще се посрещне с възторг в Дъбюк (център на административен район в щата Айова - б.р.) може да създаде проблеми в Дубай, което не си струва.

Цял свят наблюдава американските избори, но малко от тях ще държат публиката така залепена за телевизионните екрани, като вотът на 6 ноември, когато избирателите ще се отправят към урните за междинните избори.
Конвенционалният разум предполага, че демократическата вълна е на път, за да промени контрола над поне една от камарите на Конгреса след две години управление на администрацията на Тръмп.

Американският политически борд вероятно ще претърпи размествания - а заедно с него и геополитическият. Как ще резонира това отвъд нашите граници? Отговорът е: повече и по-малко, отколкото можете да си мислите.

Първо, малко контекст. Ниските рейтинги на одобрение за Тръмп са воденичен камък около шията на републиканците. Но той далече няма да бъде първият американски президент, който ще получи слаба оценка по средата на мандата. Всъщност, американската политика още от далечната 1974 г., когато демократите отнеха 49 места на републиканците като ответна отрицателна реакция срещу Никсън и Уотъргейт, постоянно бива "накъсвана" от изборни "вълни", изразяващи послание на недоволство.

Така бе през 1982 г. заради демократите, недоволни от Рейгън, през 1994 г. заради републиканците, недоволни от Клинтън, и през 2010 г., когато републиканците от Чаеното парти се надигнаха срещу Обама. Въпреки това и тримата (потърпевши от тези "вълни") президенти Рейгън, Клинтън и Обама бяха преизбрани при следващата си "явка" пред избирателите. Цунами може да затрие мнозинството на Тръмп в Камарата на представителите, но "картата" на сенатските избори е благоприятна на Републиканската партия.

Тръмп вероятно все пак ще успее да запази позициите в Сената след изборите и ще има време да да се пренастрои.

Но ако той загуби Камарата, светът ще даде съвсем различна оценка на политическото пренареждане във Вашингтон. След загубите си на междинните избори през 2010 г. Обама веднага се отправи към Азия. Появата му на световната сцена недвусмислено напомни на домашната публика за нещо, което Бил Клинтън се почувства задължен да изрече открито след загубите на неговата партия през 1994-а: американският президент винаги тежи на мястото си.

Как би постъпил Тръмп при една нова динамика? Той веднага се изправя пред два международни теста. Първо, когато се срещне с руския президент Владимир Путин на 11 ноември в Париж, той трябва да избегне повторение на фиаското от Хелзинки. Тогава американският президент стана обект на повсеместно осъждане заради хвалбите си по адрес на руския си колега и заради отхвърлянето на на констатациите на разузнавателните агенции на САЩ, че Москва се е намесила в американските избори през 2016 г.

Предизвикателството, пред което Тръмп ще се изправи след междинните избори, е сложно. Той не може да си позволи отново да изглежда глух по въпроса за Русия и още повече да отблъсне републиканската си база, която е все по-важна за него. В същото време той трябва да демонстрира, че протягането на ръка към Москва носи някакви плодове. Путин може би е склонен да хвърли на Тръмп спасителен пояс. Съветникът по националната сигурност Джон Болтън ще бъде под натиск да реши дали някаква оферта от Путин - като например по-тясно сътрудничество по Сирия, Украйна или Иран - е реалност или коварна уловка.

На срещата на Г-20 в Буенос Айрес на 30 ноември Тръмп се изправя пред още по-тежък тест: среща с китайски лидер Си Цзинпин. Ако претърпи значителни изборни загуби, Тръмп ще бъде под натиск да деескалира търговската война, което винаги е болезнено място за неговите републикански привърженици. Но дали Пекин, с търпеливия си подход и контрол над авторитарната си система, ще бърза да търси изход от една търговска война, започната от един президент, който сега му се вижда трайно отслабен?

Китай е по-добре изолиран и по-способен да функционира като "съпротивляваща се икономика", но една сделка "замразяване срещу замразяване" на митата, докато двете страни се върнат към масата за преговори, може да се окаже от взаимен интерес. Тръмп може също така да потърси повече сътрудничество от Пекин за Северна Корея, но е малко вероятно да го получи, ако неговата администрация продължи да втвърдява тона спрямо Китай. Беше ли острата реч на вицепрезидента Майк Пенс срещу Китай на 4 октомври прелюдия за ескалация срещу Пекин, или Тръмп вместо това ще търси стратегическо сътрудничество?

Това са някои от ключовите въпроси, на които един отслабен президент ще трябва да отговори. Ако републиканците загубят властови позиции, неговият дипломатически гамбит спрямо Северна Корея ще бъде подложен на изпитание: Ким Чен-ун може да сметне, че Тръмп сега още по-отчаяно ще търси някаква "победа" на международната арена. Ще продължи ли Тръмп да базира севернокорейската си политика върху личните си отношения с диктатора, в когото казва, че "се е влюбил", или ще потърси повече подкрепа от съюзниците, чието поведение често намира за лошо?

Естествено, както в страната, така и в чужбина всички тези сметки ще бъдат повлияни от политически боричкания, които могат само да се засилват. Още в първия ден след междинните избори между демократите реално ще започнат "невидими първични избори" за избиране на партиен кандидат, способен да победи (в президентските избори) през 2020. Демократите ще трябва да определят каква външна политика ще следват в тази кампания, лавирайки между трудни проблеми, включващи изработването на алтернатива на тръмпизма в глобален мащаб, търсейки път в същото време към поддаващите се на убеждаване избиратели на Тръмп, които се чувстват зарязани от глобализацията. С други думи, Тръмп не е единственият, комуто предстои да изпълнява труден танц.

Американците рядко гласуват с мисъл за външната политика. За тях проблемите от здравеопазването до работните места и имиграцията, разбира се, са записани върху избирателните бюлетини с дебел шрифт и имат много по-голямо значение от мястото на Америка в света. Но изходът (от сегашните избори) въпреки всичко това ще зададе рамките, в които Тръмп ще маневрира през следващите две години на президентството си както между избирателите, така и между чуждестранните лидери.

Ще бъде би Тръмп окуражен или отслабен в провеждането на външната си политика? На 7 ноември ще започнем да получаваме отговор.

-------------------------------
* Авторът е бивш началник на кабинета на председателя на Сенатската комисия по външните работи и шеф на канцеларията на Държавния департамент на САЩ в периода 2013-2015 г. В момента е сътрудник-изследовател на Фонда Карнеги за международен мир. 

По БТА.