Как министерство харчи 5 пъти повече от бюджета си

Принципът "пари срещу резултати" у нас не работи, твърди Сметната палата

Как министерство харчи 5 пъти повече от бюджета си

Бюджетирането на принципа "пари срещу резултати" у нас на практика не работи, въпреки че е въведено на "хартия", става ясно от одит на Сметната палата за ефективното прилагане на т. нар. програмно бюджетиране от януари 2016 г. до декември 2018 г.

По тази причина у нас е възможно министерство да изхарчи 5 пъти повече от гласувания му от Народното събрание бюджет, както се е случило с ведомството на регионалното развитие през 2016 г. и 2018 г. През 2017 г. бюджетът му е надвишен 3.8 пъти, пише в одита.

През 2016 г. регионалното министерство е имало гласуван бюджет от 327 млн. лв., но е приключило годината с изхарчени 1.7 млрд. лв. Година по-късно бюджетът на ведомството е бил 401 млн. лв., но то успява да похарчи 1.5 млрд. лв. През 2018 г. пък при гласувани разходи от 418 млн. лв. реално извършените са 2.1 млрд. лв. "Това означава, че част от извършените през година промени по бюджета на министерството изобщо не са били планирани и прогнозирани", коментира Сметната палата.

Примерът е показателен за практическия провал на идеята за програмно бюджетиране в България, чиято идея е да се финансира постигането на конкретни заложени чрез бюджета резултати.

И през трите одитирани години огромните извънредни разходи са направени благодарение на утвърдилата се практика ГЕРБ да трупа огромни текущи излишъци по бюджета през годината чрез задържане на разходите (т. нар. псевдоизлишъци), които се изсипват накуп през ноември или декември в конкретен, посочен от управляващите, инфраструктурен мегапроект.

През 2016 г. и 2017 г. това беше санирането, което глътна по 1 млрд. лв. през всяка от двете години, без да е ясно дали това е най-належащият приоритет, за който да се изхарчат два милиарда лева пари на данъкоплатците за благото на 5% от населението.

В края на 2018 г. 1.35 млрд. лв. изненадващо бяха насочени към изграждането на 134 км от Автомагистрала "Хемус", без изобщо проектът да бе заложен в Бюджет 2018.

Сметната палата дава и конкретен пример за немотивирано харчене на извънредни средства от бюджета. Например през 2018 г. правителството е увеличило капитала на конкретна болница – "Св. Екатерина", с 20 млн. лв., без да е ясно с каква цел се прави това и какви резултати се очаква да се постигнат. Впоследствие, през същата година болницата е получила още 4 млн. лв., за да преустрои хирургичния си блок.

Обратен е случаят с образователното министерство, което редовно не успява да изконсумира бюджета си въпреки огромните нужди от финансиране на сектора. Например, през 2016 г. ведомството не е успяло да похарчи 70 млн. лв. от гласувания му от депутатите бюджет за 2016 г. в размер на 445 млн. лв., който в крайна сметка се е оказал 375 млн. лв. От гласувани 486 млн. лв. през 2017 г. реално са усвоени едва 379 млн. лв. През 2018 г. Народното събрание е гласувало на министерството 585 млн. лв., но то се е вместило в 449 млн. лв.

"Промените в разпределението и размера на разходите по бюджетите на ПРБ (министерствата, б. р.) през годината не са ясно мотивирани от гледна точка на обвързаност с постигането на ползата/ефекта по политиката или показателите за изпълнение на програмата... По този начин се намалява прозрачността при разходването на средствата и съществува риск за неизпълнение/ отклонение от заложените в програмния бюджет цели, както и риск промяната да доведе до финансирането на неефективни и неeфикасни функции и дейности", посочва Сметната палата.

Одиторите смятат, че програмното бюджетиране у нас все още не е реален инструмент за оптимално харчене на парите на данъкоплатците, въпреки че за въвеждането му у нас са похарчени над 130 млн. лв. през годините.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес