Как може да се печели от боклука

Виена от години е пример за Столична община за това как се решава проблемът с отпадъците

Почти половината от 870 000 домакинства във Виена се топлят с парно от боклук. Градът се е превърнал в пример за това как отпадъците могат да се превърнат в източник на печалба - за общината, за хората и в крайна сметка за природата.


Един от заводите за отпадъци във Виена.

За някои хора, включително и в България, технологията за изгаряне на сметта, която се прилага във Виена, е спорна от екологична гледна точка. Местните обаче отдавна са приели, че отпадъците им отиват в пещите на заводите за боклук и не виждат нищо лошо в това.

В същото време се насърчава рециклирането и повторното използване на вещите, които за някои вече са се превърнали в отпадък. Според местната власт осигуряването на суровина за заводите за боклук не означава, че рециклирането на хартия, метал, пластмаси се пренебрегва. Още повече, че колкото повече отпадък отива за повторна употреба, толкова по-малко такса на общината плащат виенчани.

Местната власт пък печели от продуктите, които създава от отпадъци.

Виена - примерът, който Столична община иска да последва

За Столичната община от години Виена е светъл пример за решаване на местните проблеми. От няколко години и София има инсталации за преработка на отпадъци. Кръгът на оползотворяване обаче не е затворен, тъй като заводът за боклука на столицата не произвежда енергия, а суровина за производство на енергия. Която в крайна сметка се изгаря от няколко циментови завода в страната. От това общината обаче не само не печели, а дори плаща на частните собственици на заводите.

По настояване на Европейската комисия местната власт трябва да затвори кръга като построи с евросредства когенерация за производство на ток и парно от горивото от боклук. Тя трябва да е на площадката на една от централите на "Топлофикация - София". Проектът се подготвя от години, но в последните месеци отново влезе в обществения дневен ред, тъй като предстои осигуряването на средства за него. Противници на инсталацията твърдят, че тя ще доведе до замърсяване на въздуха с вредни и канцерогенни вещества, че ще смаже и без това крехката и почти неработеща система за разделно събиране и че "Топлофикация" е в прекалено лошо финансово състояние, за да се справи с този огромен проект.

За да разсее част от съмненията около проекта, Столичната община заведе десетина граждани от район "Сердика", в който ще се намира бъдещата инсталация за изгаряне на отпадъци, да видят какво се прави във Виена.


Граждани, живеещи около мястото на бъдещия завод за изгаряне на боклук в София, разгледаха две от инсталациите във Виена, за да се убедят, че са безопасни.

В края на разходката в два от заводите за отпадъци в австрийската столица, част от тях твърдяха, че ще разсеят съмненията на съседите си, които се притеснявали какъв въздух ще дишат децата им след построяването на инсталацията.

От кофата в пещта

В и около Виена работят четири инсталации за изгаряне на боклуци. Първата от тях е построена през 1963 г., а едната се е превърнала в туристически символи на града. Последният завод е в експлоатация от 2008 г. и според общинската фирма, която го оперира, до момента не е превишавал нормите за концентрация на вредни вещества в газовете, отдиляни при изгарянето.


Този завод за изгаряне на отпадъци работи от 2008 г. Дизайнът му е избран след архитектурен конкурс. До него има и инсталация за производство на биогаз от зелени и хранителни отпадъци. Такава работи и в София от няколко години.

Три от заводите са за битова смет, а един - за опасни отпадъци. Боклукът от кофите за битова смет се кара директно в заводите. Изсипва се в големи контейнери, от където се изпраща в пещта. Там се изгаря на висока температура, а топлината от горенето се използва директно за производство на електричество и за загряване на вода за парно. Близо 45% от домакинствата във Виена ползват парно от боклук. В последните години се предлага и възможността собствениците на сгради да се включат в централизирана система за охлаждане, която също работи със смет.

В резултат на горенето се получава неопасна пепел, която се депонира. Т. нар. сметище обаче въобще не прилича на такова. То е по-скоро парк с езеро и стадо кози.


Виенските заводи за изгаряне на боклук горят сметта, докарана директно от кофите.

Получават се и опасни отпадъци - събраните от филтрите вещества. Те се изгарят в завод за такъв вид боклук.

Газовете от изгарянето на боклуците минават през четиристепенно пречистване, за да не се превишават праговете за концентрация на вредни вещества, включително диоксини и фурани. Те се уловят от специални филтри, които се самопочистват. Именно този елемент от работата на заводите предизвика и основния интерес на гражданите на "Сердика", тъй като някои от съседите им смятали, че филтрите няма да се сменят често и в крайна сметка няма да вършат работа.

За пълна информираност на гражданите на Виена емисиите от заводите за боклук могат да се видят в реално време в интернет. На самите заводи има и табла, които показват тази информация, както и колко въглеродни емисии са спестени от началото на годината до момента от работата на съответното съоръжение.

Един от по-старите заводи на Виена - построеният през 1971 г. "Шпителау", от няколко десетилетия е и една от туристическите атракции на града. След пожар през 80-те години на миналия век той е реновиран и съществувалата някога сива сграда в центъра на града е заменена с цветно здание, проектирано от известния архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Глобусът на комина му е сред символите на Виена.


Заводът "Шпителау" е в един от централните райони на Виена. Той е една от архитектурните забележителности на Виена.

През завода всяка година минават хиляди посетители, които виждат какво се случва с отпадъците. Най-много са австрийските ученици. Туровете са начин децата да се възпитават как да гледат на отпадъците като ресурс, как да ги изхвърлят, за да са полезни и как да правят по-малко боклук.

Турове има и в другите заводи за боклук.

София, София, моя малка Виена...

Софийският завод за изгаряне на отпадъци трябва да работи по подобен начин. В него обаче, вместо сметта от кофите, ще се гори гориво, произведено от нея. То се получава във вече действащата инсталация край гара Яна. След като боклукът от контейнерите за битова смет попадне там, той преминава през т. нар. сепариране - на ръка хора отделят по-големите боклуци, които могат да се рециклират - стъкла, хартия, метал. След това автоматично от потока се отделят и по-малките рециклируеми отпадъци.

Остатъкът се изсушава на по-висока температура, пресова се и от него се получава т. нар. RDF гориво. Към момента общината плаща милиони на годината, за да закара и изгори това гориво в няколко циментови завода в страната. Въпреки че и за тях това на практика е суровина, те не плащат за нея, а получават пари. Това от общината обясняват с липсата на алтернатива - София няма какво друго да прави с RDF горивото. Идеята е, след като някога когенерацията в "Топлофикация" бъде направена, дружеството да получава без пари суровината, с която да прави електрическа и топлоенергия. Тя ще се произвежда по същата технология, както и в заводите на Виена.

Пепелта от горенето трябва да отива на депо за инертни материали. Опасните отпадъци от филтрите ще се изпращат за оползотворяване в чужбина, тъй като у нас такава инсталация няма.


Част от инсталациите за производство на енергия от боклук.

Местната власт обещава сериозно пречистване на газовете от горенето и дори намаляване на вредните емисии на ТЕЦ "София", на чиято площадка ще е новата инсталация. Ангажира се и с информиране в реално време за нивата на вредни вещества, които заводът ще излъчва. Дори обещава ако не поевтиняване, то поне евентуално задържане на цената на парното, тъй като "Топлофикация" ще спести милиони от намаленото си потребление на газ.

"Основната разлика е, че при нас няма да се гори свеж отпадък", коментира кметът на София Йорданка Фандъкова. Допълнителната обработка на отпадъците в София (преди изгарянето) била нужна заради липсата на достатъчно ефективно разделно събиране.

Инсталацията в ТЕЦ "София" би трябвало да струва 157.54 млн. евро. От тях 90 млн. евро би трябвало да бъдат отпуснати от европейската комисия, а за останалите общината тегли заем от Европейската инвестиционна банка. Предстои изпращането на проекта за одобрение от Брюксел. Столичната община смята да обяви обществената поръчка за строител на завода преди да има "да" от ЕК, тъй като се очаква проектът да получи зелена светлина. В същото време забавянето му може да доведе до загуба на парите. Строителството едва ли ще започне преди есента на следващата година.

Или не съвсем

Изгарянето на боклука е една от последните стъпки, на които Виена разчита, за да се справи с отпадъците. Преди това се нареждат предотвратяването на боклука, разделното събиране и рециклирането. За предотвратяването на отпадъците и разделното изхвърляне на рециклируеми боклуци има един основен стимул - парите. Колкото повече боклук прави едно домакинство, толкова повече плаща на общината за това.


Такса смет във Виена зависи от това колко цапа едно домакинство.

Таксата смет във Виена зависи от количеството изхвърлен отпадък. Тя се изчислява според сумата, която е нужна за изхвърлянето на една 120-литрова кофа за смет един път в седмицата. Така за цяла година сумата е близо 240 евро. Ако едно семейство прави повече боклук, може да си поръча още кофи, но за всяка от тях ще плати по 240 евро. Това стимулира разделното събиране, тъй като в контейнерите, за които се плаща, би трябвало да се изхвърлят само битови отпадъци. Останалото отива в цветните кофи и се рециклира.

Общината се опитва да насърчава и повторното използване на стари вещо. Детското колело или старото пиано могат да бъдат предадени на общината. Ако са в добро състояние, те се пускат на ниски цени в общинския магазин за стоки втора ръка. В него може да се намери почти всичко - спортно оборудване, мебели, електрически уреди, електроника, декорации и др. Ако е нужно, на предадените вещи се правят дребни ремонти, преди да бъдат пуснати за продажба. В този случай общината печели от продажбите, клиентите от това, че могат да намерят добри неща на добри цени.


Общинската администрация на Виена има и магазин, в който продава употребявани вещи.

За подобни едри отпадъци като стари мебели или хладилници има и пунктове за предаване. От местната власт обясняват, че преди да ги направят, хората изхвърляли подобни боклуци до кофите или дори в гората, а на общината ѝ излизало по-скъпо да ги прибира от там.

Предизвикателства

В София общински магазин за стоки втора ръка няма, но пък има възможност хората да звънят в общината и подобни отпадъци от обзавеждането и домашното оборудване се взимат директно от домовете на хората безплатно.


Част от съоръженията в софийския завод за боклук. Той произвежда гориво, което ще се използва в бъдещата инсталация в ТЕЦ "София.

С разделното събиране обаче все още има сериозен проблем. Той е както имиджов - много хора не вярват, че разделените отпадъци не се събират отново в камиона за смет, така и организационен. За разлика от Виена, в София местната власт не печели от разделното събиране, защото не отговаря за него. То е работа на организации за оползотворяване, които получават пари от производители на всевъзможни опаковани стоки. В замяна имат поставени цели за събиране и оползотворяване на определени количества вече изхвърлени опаковки.

Освен това разделното събиране е и въпрос на манталитет.

Манталитетът би могъл да се промени и ако в България се приложи най-мощният стимул - парите. За целта от години се говори за промяна на начина, по който се изчислява такса смет. В момента тя се смята на база на данъчната оценка на жилищните имоти, въпреки че този начин е посочен като изключение в закона. Правилото би трябвало да е, че който замърсява повече, плаща повече. Шанс то да се прилага скоро няма. През последните години бяха направени няколко безуспешни опита за смяна на методиката. Основната причина за липсата на напредък е, че крайният резултат от всичко това ще е многократно увеличение на такса смет - нещо, което нито един политик не е готов да направи.

Най-вероятната "реформа" би била вместо от имота, таксата да зависи от броя на хората, които живеят в него. Това отново няма да реши проблема, тъй като по-големите семейства ще плащат повече. Опитът на Виена обаче показва, че колкото по-малко е едно домакинство, толкова повече отпадъци генерира.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?