Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Как може да се развие пандемията през 2021 г. и след това?

Коронавирусът е тук, за да остане. Какво прогнозират учените за следващите месеци и години

3 коментара
Как може да се развие пандемията през 2021 г. и след това?

Юни 2021 г. Светът е в пандемия от година и половина. Вирусът продължава да се разпространява при бавно горене; периодичните карантини са новото нормално. Одобрена ваксина предлага шест месеца защита, но международните сделки забавят разпространението ѝ. Около 250 милиона души са заразени по целия свят, а 1.75 милиона са починали. Сценарии като този описват как може да се развие пандемията от Covid-19, пише сп. "Нейчър" в обширна статия по темата. Епидемиолозите по света разиграват краткосрочни и дългосрочни сценарии с цел да се подготвят и смекчат разпространението и въздействието на SARS-CoV-2 вируса, причиняващ Covid-19.

Въпреки че прогнозите и сроковете им варират, моделистите се обединяват около две неща: Covid-19 е тук, за да остане, а бъдещето зависи от много неизвестни, включително дали хората развиват траен имунитет към вируса, дали сезонността влияе върху разпространението му и може би най-важното - изборите, направени от правителства и отделни хора. "В момента много места се отварят и много не. Все още не знаем какво ще се случи ", казва Розалинд Его, моделист по инфекциозни болести в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина.

"Бъдещето много зависи от това в каква степен се възобновява социалният живот и каква превенция прилагаме", казва Джоузеф Ву, моделист в университета в Хонконг. Последните модели и доказателства от успешно приложени ограничителни мерки предполагат, че промените в поведението могат да намалят разпространението на Covid-19, ако повечето, но не непременно всички, се съобразяват.

Миналата седмица броят на потвърдените Covid- инфекции премина 15 милиона в световен мащаб, с около 650 000 смъртни случаи. "Много страни премахват въведените карантинни мерки, което кара някои хора да предполагат, че пандемията приключва, но това не е така". Предстои ни дълъг път", казва Йонатан Град, епидемиолог от Харвардското медицинско училище.

Ако имунитетът към вируса продължава по-малко от година, например, подобно на други коронавируси, може да има годишни скокове на инфекциите с Covid-19 до 2025 г. и след това.

Какво се случва в близко бъдеще?

Пандемията не се развива по един и същи начин на различните места. Страни като Китай, Нова Зеландия и Руанда са с ниско ниво на случаите след карантини с различна продължителност и облекчават ограниченията докато не настъпи ново влошаване. На други места, като например в САЩ и Бразилия, случаите се увеличават бързо, след като правителствата бързо премахват мерките или никога не ги активират в цялата страна.

В Южна Африка, която сега е на пето място в света по брой случаи на Covid-19, консорциум от моделисти оценява, че страната може да очаква пик през август или септември, с около 1 млн. активни случая и общо 13 млн. симптоматични до началото на ноември. По отношение на болничните ресурси "ние вече надхвърляме капацитета в някои области, така че смятам, че най-добрият ни сценарий не е добър", казва Жулиета Пулиам, директор на Южноафриканския център за епидемиологично моделиране и анализи в университета Стеленбош.

Но има обнадеждаващи новини. Ранните доказателства сочат, че промените в личните навици на хората като миене на ръцете и носене на маски продължават и след строгите карантини, което спомага за предотвратяване на по-голям брой инфекции. В доклад от юни екип на Центъра за глобален анализ на инфекциозните болести на Импириъл колидж, Лондон установява, че сред 53 страни, които започват да се отварят, не е имало толкова голям бум на инфекции, както е било прогнозирано въз основа на по-ранни данни. "Подценява се колко се е променило поведението на хората по отношение на маски, миене на ръцете и социално дистанциране. Това не е като преди ", казва Самир Бхат, епидемиолог от Импириъл колидж, Лондон, и съавтор на изследването.

Изследователи от Бразилия стигат до извода, че ако 50–65% от хората са предпазливи в общуването, тогава разхлабването на мерките за социална дистанция на всеки 80 дни би могло да помогне за предотвратяване на по-нататъшни пикове на инфекция през следващите две години.

В региони, където Covid-19 изглежда е в спад, изследователите казват, че най-добрият подход е внимателното наблюдение чрез тестване, откриване на нови случаи и проследяване на техните контакти. Такава е ситуацията например в Хонконг. Но в каква степен е необходимо проследяване и изолация на контактите, за да се ограничи епидемията ефективно? Анализ на работната група на Центъра за математическо моделиране на инфекциозни заболявания в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина стига до заключението, че проследяването на контактни трябва да бъде бързо и широко - да се проследят 80% от контактите в рамките на няколко дни - за да се контролира епидемията. Проследяването на 80% от контактите обаче може да бъде почти невъзможно в региони, които все още се борят с хиляди нови инфекции седмично - и още по-лошо - дори най-високият брой случаи вероятно ще бъде подценен. Екип на Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, анализиращ данните за тестване на Covid-19 от 84 страни, показва, че глобалните инфекции са били 12 пъти по-големи, а смъртността с 50% по-висока от официално съобщените. "Има много повече случаи, отколкото данните показват. Вследствие на това има по-висок риск от инфекция, отколкото хората смятат, че е налице ", казва Джон Стърман, съавтор на проучването.

Какво ще стане, когато застуди?

Вече е ясно, че лятото не спира равномерно вируса, но топлото време може да улесни задържането му в умерените климатични пояси. В районите, където ще застуди през втората половина на 2020 г., експертите смятат, че вероятно ще има увеличение на предаването на вируса. Много човешки респираторни вируси - грип, други коронавируси и респираторен синцитиален вирус (RSV) следват сезонни колебания, които водят до зимни огнища, така че е вероятно SARS-CoV-2 да ги последва. Доказателствата сочат, че сухият зимен въздух подобрява стабилността и предаването на респираторни вируси, а имунната защита на дихателните пътища може да бъде нарушена чрез вдишване на сух въздух.

Освен това при по-студено време хората са по-склонни да останат на закрито, където предаването на вируси чрез капчици крие по-голям риск. Симулации в университета в Базел, Швейцария показват, че сезонните изменения вероятно ще повлияят на разпространението на вируса и могат да затруднят противодействието му в Северното полукълбо тази зима.

В бъдеще може да има вълни на SARS-CoV-2 всяка зима. Рискът за възрастни, които вече са имали Covid-19, може да бъде намален, както при грип, но това ще зависи от това колко бързо отслабва имунитетът към този коронавирус, казва Ричард Нехър, изчислителен биолог от университета в Базел в Швейцария. Нещо повече, комбинацията от Covid-19, грип и RSV през есента и зимата може да бъде предизвикателство,казва Веласко-Ернандес, който създава модел за това как могат да взаимодействат такива вируси.

Остава неизвестно дали инфекцията с други човешки коронавируси може да предложи някаква защита срещу SARS-CoV-2. В експеримент с клетъчна култура, включващ SARS-CoV-2 и близкия до него SARS-CoV, антитела от единия коронавирус могат да се свържат с другия коронавирус, но не го деактивират или неутрализират.

За да се прекрати пандемията, вирусът трябва или да бъде елиминиран по целия свят - което повечето учени са убедени, че е почти невъзможно предвид широкото му разпространение - или хората трябва да изградят достатъчен имунитет чрез прекарване на инфекции или ваксина. Счита се, че 55-80% от населението трябва да бъде имунизирано, за да се случи това, в зависимост от страната.

За съжаление ранните проучвания предполагат, че има дълъг път да се извърви. Прогнозите от тестването на антитела, което разкрива дали някой е бил изложен на вируса и е направил антитела срещу него, показват, че само малка част от хората са били заразени и моделирането на заболявания подкрепя това. Изследване на 11 европейски държави изчисли степен на инфектиране от 3–4% към май месец, извлечени от съотношението на инфекциите към смъртните случаи. В Съединените щати, където има повече от 150 000 смъртни случаи от Covid-19, изследване на хиляди проби, координирано от Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, установи, че разпространението на антитела варира от 1% до 6.9%, в зависимост от местоположението.

Какво се случва през 2021 г. и след това?

Курсът на пандемията през следващата година ще зависи много от появата на ваксина и от това колко дълго имунната система остава защитена след ваксинация или възстановяване от инфекция. Много ваксини осигуряват защита в продължение на десетилетия - като тези срещу морбили или полиомиелит, докато други, включително коклюш и грип, се изчерпват с течение на времето. По същия начин, някои вирусни инфекции изграждат дълготраен имунитет, други по-преходен.. Заболеваемостта от SARS-CoV-2 до 2025 г. ще зависи изключително от тази продължителност на имунитета", пише епидемиологът от Харвард Марк Липшич в майски труд, който изследва възможните сценарии за развитие на пандемията.

Досега изследователите знаят малко за това колко дълго трае имунитетът срещу SARS-CoV-2. Едно проучване на възстановяващи се пациенти установява, че неутрализиращите антитела персистират до 40 дни след началото на инфекцията; няколко други проучвания предполагат, че нивата на антителата намаляват след седмици или месеци. Ако Covid -19 следва подобен модел на SARS, антителата могат да се задържат на високо ниво в продължение на 5 месеца, с бавен спад над 2–3 години. Все пак производството на антитела не е единствената форма на имунна защита; клетките В и Т също защитават от бъдещи срещи с вируса и досега се знае малко за ролята им в инфекцията на SARS-CoV-2. За ясен отговор относно имунитета, изследователите ще трябва да следят голям брой хора за дълго време, казва Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследване и политика на инфекциозните заболявания (CIDRAP) в Университета на Минесота, Минеаполис. "Просто ще трябва да чакаме."

Ако инфекциите продължат бързо да се покачват без ваксина или траен имунитет, "ще наблюдаваме редовно и широко разпространение на вируса", ​​казва Йонатан Град, епидемиолог от Харвардското медицинско училище. В този случай вирусът ще стане ендемичен, казва Жулиета Пулиам, директор на Южноафриканския център за епидемиологично моделиране и анализи в университета Стеленбош. "Това би било наистина болезнено." И това не е немислимо: маларията, предотвратима и лечима болест, убива повече от 400 000 души всяка година. Тези най-лоши сценарии се случват в много страни при това с предотвратими заболявания.

Ако вирусът индуцира краткосрочен имунитет - подобен на два други човешки коронавируси, за които имунитетът трае около 40 седмици - тогава може да има ежегодни огнища, предполага екипът от Харвард. Доклад базиран на тенденции от осем световни грипни пандемии прогнозира значителна активност на Covid-19 поне през следващите 18–24 месеца, било то в серия от постепенно намаляващи върхове и спадове или като "бавно изгаряне" и продължаващо предаване без ясен вълнов модел. Въпреки това тези сценарии остават само предположения, тъй като досега тази пандемия не е следвала модела на пандемичния грип, казва Остерхолм.

Друга възможност е имунитетът към SARS-CoV-2 да е постоянен. В такъв случай, дори и без ваксина, е възможно след световна обширна епидемия вирусът да се самоограничи и да изчезне до 2021 г. Въпреки това, ако имунитетът е умерен и продължава около две години, тогава може да изглежда, че вирусът е изчезнал, но може да изскочи обратно към 2024 г., смята екипът на Харвард.

Тази прогноза обаче не взема предвид разработването на ефективни ваксини. Малко вероятно е никога да няма ваксина, като се има предвид огромното количество усилия и пари, които се наливат и факта, че някои кандидати вече се тестват върху хора, казва Веласко-Ернандес.

Световната здравна организация изброява 26 ваксини срещу Covid-19, които понастоящем са изпитвани върху хора, като 12 от тях са във фаза II на изпитвания и 6 във фаза III. Дори ваксина, осигуряваща непълна защита, би помогнала чрез намаляване на тежестта на заболяването и предотвратяване на хоспитализациите, казва Джоузеф Ву, моделист в университета в Хонконг. Все пак ще са необходими месеци, за да се направи и разпространи успешна ваксина.

Светът няма да бъде засегнат еднакво от Covid-19. Региони с по-старо население биха могли да наблюдават непропорционално повече случаи в по-късните етапи на епидемията.

Има едно нещо, което обаче обединява всяка страна, град и общност, докоснати от пандемията: "Има толкова много неща, които все още не знаем за този вирус. Докато не разполагаме с по-добри данни, просто ще имаме голяма несигурност.", казва Пулиам 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Н
    #3

    Има теории,доста неприятни, че поради еко-положението на планетата трябва да се редуцират емиссите на СО2.Естествено не човекобройките са директните източници, а средствата за осугуряването им- индустриите.И ето какво излиза:на 1 от 9 млрд. се полага ....см2 О2 /озона !!! , а пък стойността й е
    еди колко си неща,пък и голямо разхищение на ресурси-енергийни и др.И пандемиите /не съм Малтусианка/регулират ,а дали икономиките и ваксините са част от това, един Борд знае.
    Чудя се защо от десетилетия

  2. USA Doctor
    #2

    Невиждана досега словорея. Тотална фантастика. Добре пасва за медии като МЕДИАПУЛ на Васил Божков - Черепа.

  3. kosta
    #1

    Рядко срещана боза. Коронавирусът протича ЕДНАКВО навсякъде - ниска смъртност и слаба заразност. В САЩ няма втора вълна, а ПЪРВА вълна в нови щати. В щатите, в които имаше висока смъртност през април НЯМА втора вълна. Време е за международно разследване на тази измама и на клакьорите като авторите на тази боза

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.