Как най-мръсните индустрии в света замърсяват политиката

Как най-мръсните индустрии в света замърсяват политиката

Лобито за изкопаеми горива е застрашено от обществената загриженост относно климатичната криза. Така че се налага да купува влияние, за да получи резултатите, които иска.

Трагедията на нашето време е, че назряващият колапс на нашите системи за поддържане на живота съвпадна с ерата на обществената злоупотреба. Точно когато трябва да се издигнем над личния интерес и късогледството, правителствата по света в момента представляват най-лошото и най-мръсното от основните интереси. Във Великобритания, САЩ, Бразилия, Австралия и много други нации управляват плутократите (представители на най-богатите в обществото, които имат голяма власт и влияние – бел. ред.).

Земните системи се разрушават с удивителна скорост. Огнените пожари бушуват из Сибир и Аляска – прониквайки на много места в торфени почви, освобождавайки въглероден диоксид и метан, които причиняват по-голямо глобално затопляне. Само през юли арктическите пожари се смята, че са отделили толкова много въглерод в атмосферата, колкото Австрия за една година: вече зловредната вихрушка на климатичните изменения започна да оказва своето въздействие.

Потоци от разтопен лед се изливат от ледената шапка на Гренландия, увеличавайки се при 15-градусови температурни аномалии. Ежедневните загуби от лед при този мащаб ще окажат влияние 50 години напред: прогнозите в климатичните модели са до 2070 г. Документ от геофизични изследователски проучвания разкрива, че размразяването на вечните ледове в канадските височини на Арктика в момента надхвърля дълбочината на топене, предвидена от учените за 2090 г.

Докато рекордните температури в Европа миналия месец предизвикаха дискомфорт и смущения, в югозападна Азия те започват да достигат точката, в която човешкото тяло достига своя лимит на излагане на топлина. Все по-широки пространства по света ще разчитат на климатика, не само като основен комфорт, но и за оцеляване на човека: още една спирала с обратно действие, тъй като климатикът изисква масово потребление на енергия. Онези, които не могат да си го позволят, или ще се изместят другаде, или ще умрат. Сривът на климата вече прогонва повече хора от домовете им, отколкото бедността или конфликтите, като същевременно и допринася за тези два фактора.

Неотдавнашна статия в "Нейчър" показва, че има малка надежда да предотвратим надвишаването с над 1.5 градуса глобално затопляне, освен ако не се откажем от съществуващата инфраструктура с изкопаеми горива.

Дори да не се изграждат нови газови или въглищни централи, пътища и летища, емисиите на въглерод от настоящите инсталации вероятно ще ни тласнат над този праг. Само чрез премахването на част от тази инфраструктура преди края на естествения ѝ живот бихме могли да си осигурим 50% шанс да останем в рамките на температурния предел, договорен в Париж през 2015 г.

И все пак, далеч от извеждането от експлоатация на тази машина за убиване на Земята, почти навсякъде правителствата и индустрията я поддържат жива.

Нефтената и газовата промишленост възнамеряват да похарчат 4.9 трилиона долара през следващите 10 години за проучване и разработване на нови резерви, нито един от които не можем да си позволим да изгорим. Според МВФ всяка година правителствата субсидират изкопаеми горива в размер на 5 трилиона долара - много пъти повече, отколкото харчат за справяне с екзистенциалното затруднение. САЩ дават 10 пъти повече за тези безумни субсидии, отколкото за федералния си бюджет за образование. Миналата година светът е изгорил повече изкопаеми горива от всякога.

Анализ на Бари Саксифрейдж в канадския "Нешънал обзървър" показва, че половината изкопаеми горива, използвани някога от хората, са изгорени от 1990 г. насам Докато възобновяемите и ядрените енергийни източници също са се разраснали през този период, разликата между производството на изкопаеми горива и нисковъглеродна енергия не се стопява, а постоянно се разширява. Унищожаването на изкопаемата инфраструктура изисква намеса на правителството.

Но в много държави правителствата се намесват не за защита на човечеството срещу екзистенциалната заплаха от изкопаемите горива, а за защита на производството на изкопаеми горива от екзистенциалната заплаха от публичен протест.

В САЩ законодателите в 18 щата излязоха със законопроекти, криминализиращи протестите срещу газопроводи, целящи да смажат демократичното несъгласие от страна на нефтената индустрия. През юни администрацията на Доналд Тръмп предложи федерално законодателство, което ще вкара в затвора до 20 години хора за прекъсване на изграждане на газопровод.

"Global Witness" съобщава, че в няколко държави, водени от Филипините, правителствата са подстрекавали към убийства на протестиращи срещу замърсяването на околната среда. Процесът започва с реторика, демонизиране на гражданския протест като екстремизъм и тероризъм, след това преминава към законодателството, криминализирайки опитите за защита на планетата от замърсяване. Така криминализацията помага да се легитимират физическите нападения и убийства.

Подобна демонизация е започнала и във Великобритания, с публикуването на доклад от неясно финансираната лобистка група "Policy Exchange", целящ да опетни екозщитното движение "Extinction Rebellion". На "Би Би Си" бяха предоставени поредица от мащабни платформи, с обичайното отсъствие на информация за това кой ги финансира.

Тайно финансирани лобистки групи - като институтът "Адам Смит" и Институтът по икономически въпроси - предоставиха някои от основните съветници на правителството на Борис Джонсън. Той също така назначи Андреа Лийдсъм, ентусиазиран защитник на новите инфраструктури, която да ръководи отдела, отговарящ за политиката в областта на климата, и Грант Шапс, който до миналия месец ръководеше Британската група за инфраструктура, насърчаваща разширяването на пътищата и летищата, за транспортен секретар. Миналата седмица "Гардиан" разкри документи, които показват, че компанията, ръководена от съюзника и съветник на Джонсън - Линтън Кросби, е произвела реклами за Фейсбук от името на въгледобивната индустрия.

Това, което виждаме тук, прилича на развенчаване на "парадокса със замърсяването". Тъй като най-мръсните индустрии привличат най-малко обществена подкрепа, те имат най-големия стимул да харчат пари за политика, за да получат желаните от тях и нежелани от нас резултати.

Те финансират политически партии, лобистки групи и тръстове, фалшиви местни организации и мрачни реклами в социалните медии. В резултат на това политиката е доминирана от най-мръсните индустрии.

Казват ни да се страхуваме от "екстремистите", които протестират срещу унищожителите на природата и предизвикват мръсната индустрия и мръсните правителства, които тези унищожители купуват. Но екстремистите, от които трябва да се страхуваме, са тези, които държат властта.

По БГНЕС

Още от Анализи и Коментари