Как ОДС загуби изборите?

Какво се случи на 17 Юни? И защо? И как? Тези въпроси могат да се окажат по- интригуващи от това какво предстои да се случи в следващите 4 години.

Интерпретации

Още преди изборите се появиха твърдения за разпадането на двуполюсния политически модел, за негативния вот, за третия път и други подобни интерпретации. Други обяснения свързват изборния резултат с обедняването на народа, корупцията във властта, безработицата, ниските заплати, данъчната система и т. н.

Вероятно всички тези твърдения са част от обяснението на изборния резултат. Но има и друго, по-просто обяснение - сериозните грешки на СДС в маниера на общуване с избирателите. О тази гледна точка икономическите причини, корупцията или динамиката на националните и глобални политически модели изиграха значително по-малка роля от тази, която им се приписва.

Миналото

Нека се върнем малко назад към онези дни на 97-ма, когато хората излязоха на улицата, за да свалят законно избраното управление. Протестът беше достатъчно категоричен, за да смъкне от власт социалистите и да предаде властта на СДС. Стана ясно, че българинът, когато му дойде до гуша, е готов да излезе на улицата и да отстоява правата си.

Сделката

Необичайната смяна на властта обаче изискваше и необичайно поведение на новото правителство спрямо човека от улицата. Пряката акция на гражданския гняв изискваше и значително по-пряка отчетност на новото правителство. Гневният гражданин очакваше да бъде включен в това, което предстоеше да стане, а голямото мнозинство български избиратели се идентифицираха с онези малцина, които хвърляха камъни по Народното Събрание или бяха бити от полицията.

Усилена работа

След изборите правителството запретна ръкави и независимо от забавянията и неуспехите, свърши добра работа: левът се стабилизира, икономическият растеж надхвърли 5 % (което е много), износът значително се увеличи, визите за пътуване в Европа бяха отменени, влиянието на редица съмнителни финансови групировки беше силно потиснато. И това стана по време на Косовската криза, която би могла да бъде прекрасно оправдание за икономически упадък и международна изолация.

Отплатата

Въпреки всичко, обаче, СДС беше безцеремонно изхвърлено от властта. Защо? Да се твърди, че ОДС загуби заради забавената приватизация на БТК и Булгартабак или защото не изработи перфектно сделката с Балкан, не би било особено сериозно. Съмнително би било дори да се смята, че корупцията е пряката причина за загубата (в крайна сметка това правителство изхвърли Майкъл Чьорни от страната, изгони трима руснаци, обвинение в шпионаж - все неща, които би трябвало да подклаждат гордостта и убеждението на българина, че страната се измъква от дружбата на най-опасния възможен корупционен източник - докато Симеон прекара по време на предизборната кампания цял ден в задушевната компания на Илия Павлов).

Маниери

Едно друго обяснение за драматичната загуба е позата, която СДС зае. "Ние правим много за вас, вие трябва да сте ни благодарни." Един народ, който е доказал способността си на демократичен гняв, трудно приема подобно послание. По време на преговорите за безвизовия режим из средите на СДС се говореше: "ако махнем визите - печелим, ако останат - губим". Подобна нагласа не би могла да бъде по-пагубна за предстоящите избори. Идеята, че избирателите могат да бъдат купени (дори и с нещо, за което те всъщност са гласували), работи само частично и то обикновено в по-примитивни страни. Българският избирател не очакваше просто икономически растеж, отмяна на визите или двуцифрено нарастване на износа. Той очакваше прозрачност и близост на властта, той очакваше, ако можем да се взрем в буквалния смисъл на този израз, народна власт.

Огорчение

СДС обаче не можа да изгради и защити подобна репутация, вероятно защото се ограничи в технологията и очевидните измерими постижения на управлението - както на партията, така и на държавата. Но не тази очевидност очакваше избирателят. Той се чувстваше отхвърлен, той беше обиден (едно много нашенско чувство), в него растеше недоверие и апатия. Ако СДС беше провел повече проучвания с фокусни групи или просто беше влязъл в по-пряк контакт с обезверени или агресивни избиратели (вместо да се предоверява на най-твърдите си поддръжници), щеше да чуе изрази, в които се изливаше нарастващата враждебност на избирателите: "оядоха се", "същите са като другите", "сложиха свои хора навсякъде", "децата им все в чужбина учат", "возят се в Мерцедеси с пуснати перденца". Тези критики са прекалено неопределени и може би в доста случаи неоснователни, но с избирателя не се спори!

Диалогът

Появи се предизборната кампания на СДС, чийто венец беше лозунгът "Воля да продължим". Представете си този диалог:

Избирателят: "Не ви ли е срам, оядохте се!"
ОДС: "И занапред пред нищо няма да се спрем!"
Избирателят: "Навсякъде назначихте свои хора"
ОДС: "Не се съмнявайте в твърдата ни воля да продължим!"
и т. н.

Към тази размяна на реплики се прибави и апелът на една олимпийска шампионка към избирателя, който беше убеден, че прекалено много е понесъл, да не хленчи, а да се държи и той като олимпийски шампион и когато не са му останали никакви сили, да се изправи и бодро да побегне.

Ако гневният избирател зададеше въпроса "Вие разграбихте държавата, а за нас какво остана?" предизборен плакат простичко отвръщаше "Работа и Сигурност". Звучи почти като Белене.

Защитна позиция

Усещайки апатията, недоволството и заплахата, ОДС зае защитна позиция, а защитната позиция само засилва агресивната нагласа на избирателя. И колкото повече аргументи ОДС привличаше за своите заслуги - а основателни аргументи и заслуги имаше в изобилие - толкова повече се настървяваше отсрещната страна. СДС започна да прилича на отхвърлен любим, който усилено обяснява колко много е направил за своята любима, колко пръстена ѝ е купил, как я е завел в Европа и т. н. Всеки, който е гледал глупави сантиментални филми или има малко житейски опит знае, че тази стратегия е пагубна.

Много критики се отправят към негативната кампания на ОДС. Всъщност няма нищо лошо и неефективно в негативната кампания.

Точно 10 дни преди българските избори лейбъристите във Великобритания постигнаха историческа победа над консерваторите с кампания, която оприличаваше постиженията на Маргарет Тачър (които те на практика стриктно доразвиват) с филм на ужасите, заядливо подхвърляха намеци за хомосексуализъм сред ръководството на Консервативната партия и дори експлоатираха плешивостта на консервативния лидер в своя полза, като разпространиха из цялата страна огромен плакат с главата на Уилиям Хейг (лидера на консерваторите) с прическата ма Маргарет Тачър и текст: "Страхувай се, много се страхувай!". А англичаните минават за добре възпитани.

Проблемът не беше в негативността, а в отбранителната позиция, която ОДС зае. Критиките към НДСВ бяха обагрени от чувство за несигурност, което пораждаше по-скоро оправдателен изказ вместо самоуверена атака. Така привижданото от много избиратели арогантно поведение на правителството/СДС, се комбинира с агресивна неувереност към новопоявилата се политическа сила.

Напразни очаквания

Какво очакваше избирателят? В последните месеци или година онова, което избирателят очакваше от ОДС беше вероятно по-близо до откровението, разкаянието или изповедта, отколкото до себеутвърждаването (независимо колко основателно беше то). Избирателят искаше да види хора, които по-скоро казваха "извинявай, сгреших, забравих те", отколкото "какво ли не направих за тебе". Подобен подход би могъл да върне някои от разочарованите избиратели. Комбиниран с очевидна подмяна на хора със съмнителна репутация, той вероятно би дал добър резултат.

И другото което избирателят очакваше беше нещо ново, нещо различно - нови теми, нови лица (не само отстраняване на няколко стари), нови идеи. "Воля да продължим" не предлага нищо ново. За онези, които са обхванати от безразличие, "воля да продължим" не е особено вдъхновяващ призив. След като неотдавна един безсъдържателен комик събра на президентските избори 17 % от гласовете, не е трудно да си направим заключението, че 15 - 20 % от гласоподавателите спокойно биха могли да гласуват за нещо напълно нелепо, но просто ново и различно. Нови лица и нови теми обаче не се появиха и дори такива очевидни ходове като демонстративно включване на повече жени в листите или издигането на здравеопазването или образованието като първостепенен приоритет не бяха експлоатирани.

Тематика на кампанията

По отношение на основните предизборни теми поведението на ОДС беше объркано и неубедително. Преди изборите се появиха проучвания на общественото мнение, според които най-острият проблем за българина бил безработицата (80 % от отговорилите). ОДС взе че повярва на тази цифра и набързо обяви програма за заетостта, допълнена от лозунг "Работа и сигурност". Много е съмнително, че в отношенията между избиратели и правителство именно безработицата е основният проблем. Освен това не звучи особено искрено политическа сила с дясна ориентация, която храбро прокарва последователни пазарни икономически реформи и твърди, че има "воля да ги продължи", да обещава в същото време просто откриване на работни места. Избирателят не е глупав, а когато се чувства изолиран от политическата партия, за която е гласувал преди, е и много чувствителен към противоречиви обещания.

Алтернативата: "Ето, Симеон пристига…"

Какво противопостави на това предизборно поведение НДСВ? Реално непозната, но митологична фигура, зад която се наредиха: насъбран в суматохата екип, който наред с неколцина безспорно способни хора (макар повечето без политически и парламентарен опит) включва маса случайни хора, които нито се познават помежду си, нито пък лидерът им ги знае; набързо написана програма, която тепърва трябва да се пише наново; тясна асоциираност с фигури от типа на Стоян Ганев; поток от противоречиви твърдения за членството на България в НАТО, за икономическата програма, за административната реформа (кога прибързани, кога некомпетентни, кога на развален български); заклинанието "800 дни", което звуча като песен на Емил Димитров (певеца); и, разбира се … мълчание. Но НДСВ предложи също нови лица, твърдение, че всичко ще бъде различно и лозунг "почтеност във всичко". Това на практика е една много рехава оферта към българина, която обаче обедини някаква странна коалиция от въображаеми партии: партия на наказателния вот; на разочарованите седесари, които никога няма да гласуват за БСП; на разочарованите бесепари, които никога няма да гласуват за СДС; на безразличните, на които изведнъж им стана забавно (17-те процента!); на крайните носталгици, които все още се намират в парадигмата "този сервиз е от преди Девети" - с две думи коалиция на националния комплекс за малоценност, която очаква, че спасението може да дойде само от вън (поне този път, да се надяваме, не става дума за Дядо Иван).

И още нещо

Не бива да пропускаме, че НДСВ имаше невероятен късмет. Отхвърлянето на Симеон като потенциален кандидат за президент, неуспешната регистрация и затрудненията около включването на НДСВ в изборите - каквото и да е обяснението за това - без съмнение значително допринесоха за героизацията на движението. Вероятно дори отстраняването на доносниците от листите на НДСВ се е привидяло на мнозина като саможертва, а не като доказателство за "от кол и въже" принцип на подбор.

И сега какво?

Ако сега СДС може да се упреква или да бъде упрекван в нещо, това е маниерът на общуване, а не мащабът на икономическите или политическите му постижения - които според всеки нормален критерий надхвърляха необходимото за получаване на втори пълен мандат.

Какво следва оттук нататък? Ще успее ли СДС да преобразува своето поведение и да убеди българина, че това е партията, която представя и която се отчита пред онези, които излязоха на улиците през 1997 година? Ще успее ли партията да изгради образ, който да заговори на прагматичния, но и обидчив и гневящ се българин? Това съвсем не е лесно. Антикомунизмът и спасението на страната от действително катастрофална икономическа криза (тази от 1997, а не от 2001) са вече теми на далечното минало. Не бива да се разчита и на това, че народния гняв ще се обърне след година-две към победителите в сегашните избори и отрезвения избирател ще си каже: "леле, какво направих" и ще поправи грешката си.

Организационното укрепване на СДС може и да помогне, но няма да има решителен ефект. Мъчителна задача. Единственото успокоение е, че състоянието на опозиция по принцип е много ползотворно за определяне на силна и печеливша идентичност.