Как отпорът на БСП срещу "извънредния" съд спихна, а мнението на ГЕРБ еволюира

Как отпорът на БСП срещу "извънредния" съд спихна, а мнението на ГЕРБ еволюира

Парламентарната група на БСП не възнамерява да сезира Конституционния съд за приетите от парламента и обнародвани от президента Румен Радев промени в НПК, според които делата за корупция по високите етажи на властта вече се прехвърлят към Специализирания наказателен съд. Това стана ясно от думите на лидера на БСП Корнелия Нинова в петък. Преди шест години, когато първото управление на ГЕРБ въведе самите специализирани съдилища (само за делата за организирана престъпност и тероризъм), социалистите не само бяха твърдо против, но и заедно с ДПС сезираха Конституционния съд с аргумента, че това води до "правен абсурд“ и "заплашва устоите на демокрацията". Двете политически сили тогава обявиха, че тези съдилища може да бъдат използвани за политически преследвания. КС обаче даде кратбланш на "извънредните" съдилища, които тогава бяха приети в друг вариант.

Сега, когато ГЕРБ и "Обединени патриоти" направиха следващата стъпка, която реално заплашва да профилира спецсъда в политически трибунал, социалистите не гласуваха "против", а "въздържал се", докато ДПС открито подкрепи промените. Факт е, че единствените аргументирани възражения, изказани в пленарна зала при обсъждането на поправките в НПК, бяха направени от левите депутати Крум Зарков и Явор Божанков, но пък партийните "асове" благоразумно се снишиха. Нинова, която не пропуска да дава "трибунки" и да "громи" управляващите по всеки удобен повод, този път си замълча. Липсата на категорична оценка от страна на БСП остави впечатление, че партията е предпочела да отбие номера с гласуване "въздържал се", но не и да се разбунтува срещу семплата схема на Бойко Борисов и Сотир Цацаров, прокарана чрез ревизията на НПК.

На въпрос на Mediapool дали социалистите ще сезират КС, както направиха в началото на февруари 2011 г. заедно с ДПС, Нинова отвърна, че не са обсъждани такива действия. За внасянето на жалба в КС са необходими 48 подписа, а БСП има 80 депутати.

Нинова не отговори на уточняващ въпрос какво се е променило в разбирането на социалистите оттогава досега и защо през 2011 г. окачествиха спецсъда като "извънреден трибунал", а шест години по-късно дори не гласуваха "против", а "въздържал се". Тя само добави, че очевидно БСП е последователна, щом и тогава, и сега, не е подкрепила закона.

Авторитетни неправителствени организации и пет извънпарламентарни партии призоваха президента Румен Радев да наложи вето на скандалните промени в НПК, но в петък той подписа закона.

"Не се бъркаме в работата на президента. Уважаваме решението му да публикува този закон", коментира Нинова по време на пресконференция на "Позитано" 20.

На въпрос дали все пак ще бъде обмислена възможност текстовете да бъдат атакувани, председателката на БСП каза, че не се наема да отговаря без да се е консултирала с парламентарната си група.

По-късно обаче от думите ѝ се разбра, че отново без да се е консултирала с парламентарната си група, допуска възможност социалистите да атакуват в Конституционния съд други законодателни промени на управляващата коалиция, гласувани ударно преди лятната ваканция – ревизията в Закона за опазване на околната среда, с които се премахва касационната инстанция по дела, при които се обжалва оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение, определени с акт на МС. "Там имаме своите аргументи против това", поясни Нинова.

Интересен момент е, че през изтеклите шест години и премиерът Бойко Борисов е претърпял еволюция по въпроса за спецсъда. По време на първия му мандат Цветан Цветанов – тогава вицепремиер и вътрешен министър – предложи Специализираният наказателен съд да гледа не само делата за тероризъм и организирана престъпност, но и за министри, депутати, магистрати и прочее лица, заемащи висши държавни длъжности. Тогава преобладаващата част от уважаваните юристи в страната обявиха, че тази институция ще носи белезите на извънреден съд, какъвто конституцията забранява. Дори Георги Колев, сега председател на ВАС, а тогава – на Софийския градски съд, който подкрепяше идеята, призна, че няма гаранции, че този съд няма да се превърне в трибунал. В средата на 2010 г. Сотир Цацаров в качеството си на съдия се застъпи за предложението на Цветан Цветанов. Впоследствие обаче управляващите се отказаха да прехвърлят делата за корупция по високите етажи на властта към спецсъда.

"Най-голямото наказание за един политик не е дори самата присъда. Фактът да отидеш в съда, фактът да те съдят, да ти повдигат обвинение, то е достатъчно като наказание. Вече колко ще го съдят след това е друг въпрос. Но той като имидж, като професия, вече е загубен", казва по време на първия си мандат Борисов, обяснявайки защо в спецсъда не трябва да се гледат дела срещу представители от висшите ешелони на властта.

На въпрос на Mediapool как се е стигнало до "еволюцията" в мнението на ГЕРБ, правосъдният министър Цецка Цачева обясни в петък, че има препоръка в доклада на европейските прокурори за въвеждане на "специализиран подход" за разследване на корупцията по високите етажи на властта.

Това крайно широко тълкуване на препоръката подминава "дребната" подробност, че според българската конституция съдилищата могат да се специализират по материя, но не и по качеството на лицата.

Ето защо главният прокурор може да се поздрави със забележителния политически консенсус – като се започне от ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС, въздържалите се социалисти и се стигне до президента Радев, който подписа промените в НПК.

Споделяне
Още от България