Как парите и жените провалиха кариерата на Строс-Кан

Снимка до автомобил порше, винаги скъпи костюми и арест за "сексуална агресия". Само за седмица облаците се сгъстиха над съдбата на неофициалния, но ползващ се с популярност кандидат за президентските избори през 2012 година.

И, ако да се правят окончателни изводи е още рано, вече с увереност може да се каже, че на Доминик Строс-Кан ще му е нужно много, страшно много време, за да се оправи от нанесените му през тези няколко дни удари.

Президентската кандидатура

Доминик Строс-Кан – кандидат на социалистите? Въпреки че този въпрос още не беше решен дори вътре в самата партия, малцина допускаха, че директорът на Международния валутен фонд ще се откаже от участие в изборите. В неговото обкръжение съще не правеха голяма тайна от подготвителната работа за представяне на кандидатурата му. За този процес внимателно следеше "квартетът" на неговите най-близки привърженици: Рамзи Кирун, Жил Финшелщейн, Стефан Фук и Ана Омел.

Генералният директор на МВФ бе изправен пред поредица сложни обстоятелства, в резултат на което той, по думите на неговото обкръжение, можеше  да прави само "намеци". Въпреки това всички късчета на мозайката се наредиха по местата си: спомнете си например за многобройните срещи с представители на ръководството на социалистическата партия от началото на годината насам, или появилия се по Канал+ на 13 март документален филм за живота във Вашингтон на директора на МВФ и неговата съпруга Ан Синклер. В него видяхме не само как Строс-Кан оглавява една от най-важните международни организации, но и как пече пържоли и подрежда костюмите си.

Официално участието му в бъдещите президентски избори си оставаше хипотетично. Тази хипотеза можеше да бъде опровергана само от насроченото за 28 юни начало на вътрешните първични избори в социалистическата партия. Неофициално всичко говореше за това, че той е готов да започне предизборна кампания.

Парите и жените – двете фатални слабости

На екипа на потенциалния кандидат му оставаше само да "разчисти терена". Заложените по него мини отдавна бяха известни на всички: материалното му благополучие, отношението му към парите, както и слабостта му към жените. За тези му склонности знаеха цялата преса и цялата политическа класа. Нещо повече – те вече бяха обсъждани в няколко публикации и телевизионни предавания.

След назначаването на Строс-Кан за директор на МВФ през юли 2007 г. кореспондентът в Брюксел на вестник "Либерасион" Жан Катремер написа в своя блог: "Единственият истински проблем на Строс-Кан е отношението му към жените. Той е прекалено настойчив, което нерядко граничи с преследване. Тази причудливост е известна на всички медии, но никой не говори за нея (поне ние във Франция). В същото време МВФ е международна организация, в която царят англосаксонските нрави. Един погрешен жест, един прекалено прозрачен намек и всички медии ще се нахвърлят върху него".

Така в началото на 2007 година романистката Тристан Банон разказа в предаването на Тиери Ардисон как Строс-Кан се опитвал да я склони към сексуална връзка. Освен това в редица публикации се появи слухът, че десният Съюз за народно движение (партията на президента Саркози – бел. прев.) е заплашил директора на МВФ с публикуване на компрометиращи го снимки, ако издигне кандидатурата си на президентските избори във Франция.

Въпреки всичко привържениците на Строс-Кан бяха убедени, че това препятствие е останало в миналото благодарение на (колкото и да е парадоксално) на първия скандал – връзката му със служителка на МВФ.

2008-ма, аферата Пирошка Наги

На 18 октомври 2008 г., малко повече от година след идването му в МВФ, Строс-Кан се появи на първа страница в "Уолстрийт джърнъл". По информация на вестника той подпомогнал издигането по кариерната стълбица на бившата сътрудничка на фонда за Африка Пирошка Наги, с която имал сексуална връзка. Сериозно обвинение в страна, в която не обичат да се шегуват с фаворизирането или с нравите на водещите политици. Около Доминик Строс-Кан се разрази буря. Той обаче успя много бързо да се измъкне от обвиненията във фаворизиране.

Остана само съпружеската неверност, която обаче успешно бе сведена да единичен случай. Ан Синклер се опита да потуши въпроса като заяви в блога си: "Всички разбират, че подобни неща се случват в живота на всяко семейство. От своя страна трябва да кажа, че тази единична интрижка остана в миналото. Ние обърнахме страницата".

За привържениците в социалистическата партия тази история се превърна в нещо като преимущество: по думите им, тя е позволила да се "разчисти" терена, като французите се подготвят морално за тази слабост на своя шампион. И така да се избегне необходимостта от връщане към темата и в бъдеще.

Историята с поршето

Тях повече ги притесняваше друг аспект от имиджа на Строс-Кан – неговото материално благополучие. Генералният директор на МВФ е една от най-високоплатените длъжности в света: 461 510 долара или почти 325 000 евро годишно. Социалистът обаче не чакаше назначението на този пост, за да демонстрира "външните признаци на богатството": неговата съпруга, журналистката Ан Синклер, е наследница на много голям колекционер на предмети на изкуството и разполага с внушително лично състояние. Съпружеската двойка притежава и къща в Маракеш и две квартири в Париж, по-голямата от които се намира на престижния площад "Вогези". Публикация по този въпрос се появи на 13 май във в. "Експрес".

На фона на развихрилата се от три години икономическа криза този проблем придоби особено значение във Франция – населението е притеснено от намаляващата покупателна способност, докато президентът е постоянно критикуван заради близостта си до промишлени и финансови кръгове и страстта си към скъпите часовници.

Ето защо, дори една дреболия бе достатъчна, за да пламне нов скандал: публикуваната на 3 май в Le Parisien снимка, на която двойката Строс-Кан стоят до автомобил марка порше.

Дясноориентираният блогър Емери Долиже подхвана тази новина в Twitter. Арно Дасие, провеждал интернет-кампанията на Никола Саркози през 2007 г., го последва. До края на деня разпространиха тази информация в социалните мрежи. На другия ден журналистът от "Поан" Ерве Гатегно пусна репортаж по РТЛ. И историята тръгна.

Закъсняла реакция

Няма значение, че на снимката директорът на МВФ не е зад волана на автомобила и че самият автомобил не е негова собственост. Противниците на Строс-Кан, както от дясно, така и от ляво, се хванаха за възможността да покритикуват неговото материално благополучие. А обкръжението на Строс-Кан не реагира по никакъв начин, предпочитайки да потулят случая. Напразно. Един от неговите помощници, Рамзи Кирун, който освен това е и прессекретар на промишлената група Lagardère, в края на краищата заяви на 10 май пред Point.fr, че колата е негова.

Това обаче доведе до подновяване на полемиката за връзките на Строс-Кан с един от най-големите френски индустриалци – Арно Лагардер. На сайта Atlantico.fr, чийто акционер е и Арно Дасие, на 13 май се появи съобщение, че колата на Кирун е служебна. Кирун пък от страниците на "Монд" се поинтересува как сайтът е научил това и разкритикува Дасие.

Обкръжението на Строс-Кан изглежда започна да разбира, че трябва да реагира и го направи по повод статия от 12 май във "France Soir". Авторът на основата на информация, появила се по-рано в интернет изданието Bakchich.info, твърди, че Строс-Кан си поръчва костюми на луксозен шивач на цени между 7 000 и 35 000 долара. Поради това, че не е изненада за никого и е маловажна, информацията остана относително незабелязана.

Но екипът на Строс-Кан изглежда бе решил вече да не оставя нищо без отговор. Няколко дни по-късно стана ясно, че директорът на МВФ е подал в съда иск срещу изданието за публикуване на "лъжлива информация".

Нюйоркският епизод

Сега историите с поршето или с разкошните костюми изглеждат невинни в сравнение с това, което се стовари върху Строс-Кан в последните почивни дни.

Той отрича всичко и вече заяви, че пред съда няма да признае вина. Но от гледна точка на юридическите последици от този скандал бъдещето му начело на МВФ вече изглежда съмнително. Колкото до предварителните избори на социалистическата партия за президентските избори, участето му в тях изглежда малко вероятно.