Как приключват медицинските проверки по скандални пациентски казуси?

Починал пред болница току-що изписан пациент без никой да му окаже помощ, отказ на няколко болници да приемат мъж с ХИВ в тежко състояние, кошмарно транспортиране от екип на спешна помощ на мъж с наднормено тегло, който умира преди да стигне до болницата. Това са само част от добилите скандална публичност медицински казуси през последните месеци, по които започнаха проверки от новосъздадената мегаагенция Медицински надзор. Тя функционира от 1 април и е приемник на закритите агенции Медицински одит и Агенция по трансплантациите и на практика контролира всичко, свързано с качеството на медицинските услуги.

Много често след първоначалния медиен шум около станалите печално известни казуси в крайна сметка никой не разбира какво са установили проверките и има ли действително допуснати грешки, виновни и наказани и което е по-важно – водят ли проверките до промяна в медицинската практика, така че подобни инциденти или открити системни грешки да бъдат избягвани в бъдеще.

Mediapool потърси информация какво са установили проверките и какви са последствията по няколко случая, които предизвикаха обществено възмущение от пролетта насам, откогато функционира новата агенция медицински надзор.

По последния от тях – смъртен случай на дете в университетската болница в Плевен резултатите все още не са готови.

Току-що изписан мъж издъхва пред входа на болница

Случаят на 71-годишен мъж, който почина на 24 април пред входа на Пета градска болница, минути след като беше изписан от лечебното заведение, стана обществено достояние след разказ на гражданин във Фейсбук. Той описа как е отишъл на помощ на свой приятел да прибере вуйчо си от болницата, който при излизането пред лечебното заведение рухнал на земята, след което никой в болницата не откликнал на молбите да излезе и окаже помощ. Наложило се е да бъде викана и линейка, за да бъде вкаран в болницата, но малко след като тя идва мъжът умира.

Проверката открива пропуски в реакцията на инцидента, но не и в лечението

Проверката на Медицинския надзор установява, че мъжът е с множество тежки хронични заболявания на сърдечно-съдовата система, белите дробове, бъбреците и вените на краката.

От 25 февруари до 24 април е лежал четири пъти в различни отделения на Пета градска болница. Той е без здравни осигуровки, но болницата традиционно лекува здравнонеосигурени пациенти, за което получава субсидия от Столична община.

Последната хоспитализация на мъжа е от 18 до 24 април заради обостряне на флеботромбоза на долните крайници (запушване на вени на краката) . Той е бил с болка, отток, язви на двата крака. Осъществена е консултация с хирург и съдов хирург от друга болница – “Света Екатерина“. Проведено е консервативно лечение, като е спазена назначената медикаментозна схема от съдовия хирург.

След като е бил стабилизиран, мъжът е бил изписан в 11.05 ч. на 24 април в “подобрено общо състояние“. Дадена му е рецепта за домашно лечение с разреждащи кръвта медикаменти и са препоръчани два контролни прегледа в рамките на 30 дни. Проверката на Медицинския надзор е установила, че същия ден около 11.30 часа на регистратурата на болницата непознат мъж е съобщил за припаднал пред болницата човек. След като е уточнено, че става въпрос за пациент на болницата, оттам изпращат санитар с количка да закара пациента до спешен кабинет. От регистратурата обаче не са уведомили дежурния лекарски екип в спешния приемен кабинет за случая. Към 12.15 ч. дежурната санитарка от хирургичното отделение по нейните думи е излязла пред болницата с количка, като след преместването на пациента той е изгубил съзнание.

В 12.24 часа е пристигнала и повиканата линейка и екипът е започнал реанимационни действия, но без резултат. Поради липсата на аутопсия точната причина за смъртта не е ясна, но с оглед на тежките заболявания, общата клинична картина и внезапно настъпилата смърт , би могло да се предполага, че е настъпил масивевен белодробен тромбоемболизъм.

При лечението на пациента в болницата Медицинският надзор не открива пропуски, но открива такива в организацията на работа на приемните звена на болницата. Според проверяващите настъпилото внезапно влошаване в състоянието на пациента е било трудно предвидимо, затова не може да се търси сметка на болницата защо пациентът е изписан.

Болницата не е глобена заради лошата реакция на инцидента, дадени са ѝ предписания да регламентира и разпише по какъв начин ще действа при инцидент с пациент на територията ѝ и в близост до лечебното заведение. В последствие болницата действително е създала такъв протокол за действие и го е представила на Медицинския надзор.

Това не е първият случай, в който болница не оказва помощ на човек в безпомощно състояние в непосредствена близост. Преди време подобни случаи имаше и в “Пирогов“, където лекари отказаха да напуснат работните си места под предлог, че може да бъдат санкционирани.

Според експерти на Медицинския надзор за да се избегнат подобни случаи на бездействие в бъдеще е необходимо да се прецизира текст от Закона за здравето. Сега той предвижда, че “всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление“, а “всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут“. Според експерти обаче този текст трябва да се доразвие, за да няма различни тълкувания и да се стъпи на по-ясна формулировка, която да послужи при образуване на административнонаказателни производства.

Пациент умира при кошмарно транспортиране до болница

През юни прокуратурата и агенция “Медицински надзор“ започнаха проверка на смъртен случай на 28-годишен мъж от Враца, за когото близките му твърдят, че е жертва на немарливо отношение при транспортирането му с линейка. Линейката дошла за 10 мин., но пристигналите на място медици не могли да качат пълния мъж в линейката и се наложило да викат гражданска защита на помощ. След като накрая успели да го качат в линейката, тя не могла да тръгне и се наложило хората от гражданска защита да я бутат. При потеглянето мъжът се обърнал по лице, което според разказа на майка му затруднявало дишането му. Жената била свалена от линейката по средата на пътя. Когато успяла да пристигне до болницата, научила, че синът ѝ е починал.

Проверката открива липса на лечение и забавен транспорт

В този случай Медицинският надзор открива нарушения на стандарта за спешна медицина от страна на лекаря, тъй като не е провел лечение на пациента в дома му и по време на транспорта и има забавяне при транспортирането. Наказания не са наложени, тъй като случаят се разследва и от прокуратурата и не може да започне административнонаказателно производство.

Проверката открива, че 28-годишният мъже не е осигурен, няма дори личен лекар, поради което не е известно откога има оплаквания и не се чувства добре. Той е със затлъстяване от IV степен. Майка му е потърсила директно Бърза помощ като според подадения сигнал на тел. 112 ден преди инцидента мъжът се е чувствал неразположен и е имал оплаквания от разтрисане, болки в гърлото, недостиг на въздух и стягане в гърдите.

Дошлият на място спешен екип е констатирал, че мъжът е неадекватен, объркан, със затруднено дишане, влажни хрипове, учестена сърдечна дейност – в общо тежко състояние.

Заради изразената подкожна мастна тъкан и оттоци медицинската сестра не е успяла, въпреки няколкото опита, да сложи абокат на пациента и по тази причина не са му вливани медикаменти нито в дома, нито по време на транспорта към болницата. Не му е направена и електрокардиогарма (ЕКГ), защото мъжът не е могъл да легне по гръб.

Не е спазено и времето от 8-10 минути за транспортиране на пациенти като този, квалифицирани като “критичен спешен“. Заради наднорменото тегло спешният екип действително е викнал на помощ Гражданска защита, но за 20-те минути, в които ги е чакал не са предприети никакви реанимационни действия на пациента. Допускането на майката на пациента отзад в реанимобила заедно с медицинската сестра също е отчетено като нарушение, тъй като има изрична заповед на директора на спешния център това да не се прави. Заради влошаването на пациента се е наложило тя да бъде свалена, за да може лекарят, който междувременно бил седнал до шофьора да се премести отзад и заедно със сестрата да обгрижват пациента.

В реанимационния фиш състоянието на пациента е описано по минути, но никъде в него не е отразено да е извършван сърдечен масаж, да е ползван дефибрилатор или да има опит за интубация. Пациентът е починал по врече на транспорта още преди да стигне в болницата.

Заключението на Медицинския надзор е, че не са спазени изискванията на стандарта “Спешна медицина“, тъй като лекарят не е направил ЕКГ и не е провел лечение на пациента, така че да бъде евентуално стабилизиран докато бъде откаран в болница. Предвид тежката форма на затлъстяване действията на медицинския екип действително са били силно затруднени, но не и невъзможни, смятат проверяващите.

Отказано лечение на пациент с ХИВ

Третият случай е от май месец и става въпрос за пациент с ХИВ, който умира в следствие на усложнения. Според Националната пациентска организация (НПО), която направи случая обществено достояние и поиска проверка на няколко болници, британският гражданин Крейг Харпър е починал заради “неизяснена диагноза“ , “мълчалив отказ от лечение“ и “стигма“ в няколко лечебни заведения.

Проверката не открива отказ от лечение в никоя от шестте болници

Случаят е детайлно проверен от контрольорите на Медицинския надзор и заключението е, че отказ от лечение няма в нито една от шестте болници.

На 18 март мъжът е прегледан от специалист хематолог, който го е насочил за хоспитализация. На 19 март пациентът е приет в болницата във Велико Търново, с предварителна диагноза анемия, дължаща се на ензимни нарушения. Заради имунния срив и лошото общо състояние на пациента лекарите са пуснали бърз тест и апаратурен тест за ХИВ/СПИН, които са били положителни и са изпратени в Националната референтна лаборатория, където са били потвърдени. Тъй като болницата във Велико Търново има инфекциозно отделение с второ ниво на компетентност и няма право да лекува пациенти с ХИВ, за което се изисква най-високото трето ниво на компетентност, на пациента е препоръчано при изписването лечение в Инфекциозна болница в София.

По принцип лечение на пациенти с ХИВ би трябвало да се оказва в инфекциозните отделения на всички университетски болници с трето ниво на компетентност.

В университетската болница в Плевен проверяващите не са открили никакви следи пациентът изобщо да е приеман, както твърдят близките му. Той не е бил регистриран по никакъв начин в журналите и системата на болницата.

На 20 март е приет в “Пирогов“, където е лекуван и стабилизиран във връзка с други усложнения, свързани със заболяването, като според проверяващите няма данни дали пациентът е съобщил за ХИВ статуса си при приема в болницата. В “Пирогов“ също е доказана ХИВ инфекция и е насочен за диагностично уточняване към Инфекциозна болница. От “Пирогов“ пациентът е изписан на 25 март, а три дни по-късно на 28 март е приет в Инфекциозна болница с диагноза ХИВ, свързана с основното заболяване анемия и други усложнения.

Започва лечение, но заради съмнения за придружаващо хематологично заболяване пациентът е бил консултиран и със специалист по клинична хематология от съседната болница “Свети Иван Рилски“. Взето е решение пациентът да бъде насочен за допълнителна диагностика към болница с отделение по клинична хематология, но по това време близката “Иван Рилски“ не е разполагала със свободни легла, което според медицинския надзор е доказано чрез разпечатка от електронната система на болницата за движение на пациентите и рапортната тетрадка за дежурствата. Така на 19 април пациентът е транспортиран с линейка до Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания, където след множество изследвания категорично е отхвърлено наличието на хематологично заболяване и на 22 април е изписан и върнат обратно в Инфекциозна болница.

Състоянието му обаче остава тежко въпреки започнатото лечение, което проверяващите отдават на късно диагностицираната ХИВ инфекция и тежкото общо състояние на пациента.

В крайна сметка на 5 май мъжът умира. Проверяващите излизат със заключението, че в случая няма отказ от лечение в нито едно от проверяваните лечебни заведения, а на пациента е оказана необходимата според възможностите им диагностика и медицинска помощ.

От практиката си дотук проверяващите не могат да направят заключения, че съществува стигма към пациентите с ХИВ от страна на лекарите и медицинския персонал в болниците, но смятат, че има стигма в обществото като цяло, което принуждава пациенти да крият диагнозата си.

Самият факт, че един пациент се налага да търси помощ в шест болници, което съвсем не е прецедент за българската здравна система, обаче е показателен за нейната разпокъсаност и липса на комплексна грижа. Показателни за състоянието на системата са и другите два примера: многократни приеми в болница на един пациент в рамките на няколко месеца за лечение на множество заболявания и изписването му без да е излекуван, ползването на спешна помощ като единствен вход в системата от неосигурен пациент, когато състоянието му е вече много тежко, безпомощна в критични ситуации Спешна помощ.