Как реагира светът на кризата в Македония

Кризата, причинена от атаки на албански терористи срещу Македония, заплашва да разкъса модела на демокрация и етническа толерантност, който Македония успя да изгради за разлика от другите бивши югославски републики Босна, Сърбия и Хърватска.

Самите македонци считат, че напрежението и военните конфликти са внесени от Косово и че в Македония няма проблеми в съвместното съжителство на македонското и албанското население. Не такова е мнението на албанските партии в Македония, които, макар и с различни нюанси, определят кризата като вътрешнополитическа. Въпреки че правителството в Скопие засега се справя с кризата и успя да запази политическата подкрепа на албанските партии, развитието на конфликта в огромна степен зависи от външни фактори. Как се възприема кризата в Македония на международната сцена?

Какво искат албанските екстремисти в Тетово?

Терористичните действия в района на Тетово се водят от самопровъзгласилата се "Армия за национално освобождение" (АНО). Според македонски източници армията е съставена изцяло от косовари, които се опитват да радикализират албанското население в Македония. Според македонски лидери АНО е съставена от албанци, които са македонски граждани. Това, което е ясно: албанските екстремисти от АНО искат да се легитимират политически; да се направят промени в македонската конституция и Македония да стане федерална държава; на албанците да се дадат по-големи права; отношенията между македонци и албанци да се уредят чрез международно посредничество.

Същевременно македонското правителство твърди, че на албанското население са гарантирани всички конституционни права, които подобни малцинства имат в развитите страни. Македония е ратифицирала рамковата конвенция за националните малцинства, но отказва да променя македонската конституция и да даде специален статут на албанското население.

Правителството в Скопие даде ултиматум на терористите да се изтеглят от македонска територия до полунощ на 21 март, или в противен случай ще използва всички възможни мерки срещу тях.

Международни реакции

Съветът за сигурност на ООН

Македония се ползва с политическата подкрепа на Запада, който се страхува от нов военен конфликт на Балканите. В сряда Съветът за сигурност на ООН осъди атаките на албанските екстремисти и прикани НАТО да прекрати възможността терористите да получават екипировка и оръжие от Косово. В резолюцията на Съвета за сигурност обаче не се споменават директно албанските екстремисти, а се казва, че ООН "строго осъжда екстремисткото насилие и терористичните действия".

Великобритания

Британският министър на отбраната Джоф Хуун обяви вчера, че НАТО обсъжда възможността да изпрати войски в Македония, ако правителството в Скопие поиска военна помощ. Британският външен министър Робин Кук от своя страна заяви, че границата между Македония и Югославия, в частта ѝ до Косово, трябва да бъде "запечатана" за преминаване на албанските екстремисти. Кук заяви за ББС, че е обсъждал ситуацията в Тетово с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл с няколко от европейските си колеги, които споделят мнението, че КейФОР трябва да поеме отговорност по охрана на македонско-югославската граница при Косово и да започне обмен на информация с македонската армия.

Робин Кук обяви, че британското правителство ще работи със Скопие за осуетяване плановете на терористите от АНО, но заяви също, че македонското правителство трябва да се съобрази с политическите искания на албанското население, които са отправени в рамките на закона. Кук отхвърли възможността КейФОР да предприемат действия срещу албанските сепаратисти на територията на Македония. То подчерта още, че в Скопие управлява демократично избрано правителство, в което има представители на албанското население, а не "репресивен режим" и заради това не могат да се търсят аналогии с положението на албанското население в Косово от времето преди конфликта.

Европейски съюз

Върховният представител по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана отново е в Македония, за да възобнови разговорите с македонските и албанските политически лидери. Обстановката в Македония се усложни само месец преди 9 април, когато Скопие трябва да подпише споразумение за асоциирано членство с ЕС. След разговорите в Македония Солана ще замине за Косово, където ще се срещне с албанския лидер Ибрахим Ругова.

Лидерите на Европейския съюз поканиха македонския президент Борис Трайковски да участва на срещата им в Стокхолм в петък, където се очаква ЕС да изкаже силна политическа подкрепа на Македония.

Днес делегация на EС, която е на посещение в Прищина ,ще поиска от косовските лидери да осъдят тероризма и насилието на албанските екстремисти в Македония. ЕС обвързва икономическата помощ за Косово с отказа от подкрепа на по-нататъшния екстремизъм на албанците.

Русия

Русия отново обвини Запада за кризата в Македония. Руският външен министър Игор Иванов, който на 21 март посети Скопие след Белград и преди да отпътува за Тирана, прикани балканските държави да подпишат споразумение за зачитане и ненарушимост на границите си, и да не подкрепят тероризма и екстремизма под никаква форма. Идеята на Иванов е това споразумение да бъде подкрепено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Това руско предложение не е много ясно, при положение, че такова споразумение би имало само символично значение. Според Москва то ще има ефект срещу разпространяването на албанския тероризъм на Балканите. На Москва, обаче, като че ли е убягнала една подробност - такова споразумение би имало ефект, само ако бъде подписано от Косовските лидери. Това би означавало де юре на Косово да се признае различен от сегашния статут.

Иванов заяви също, че Западът носи отговорност за това конфликтът в Косово да се пренесе в Македония. Според Иванов пасивната реакция на Запада е насърчила албанския екстремизъм в Македония и го е направила по-радикален.

Все пак, за разлика от ситуацията в Косово, и Западът и Русия, квалифицират албанските екстремисти като терористи. Иванов каза още, че кризата не може да бъде овладяна с военни средства, бомбардировки и засилено международно военно присъствие, очевидно визирайки сегашно Косово.

НАТО

НАТО вече взе конкретни мерки като разполагането на германския контингент на КейФОР в пограничните райони с Македония, британски военни експерти ще оказват логистична подкрепа на Македония. Засега обаче мерките на НАТО са насочени изцяло към възпиране на албанските екстремисти.

Албания

Идеята за велика Албания може да бъде опозната чрез албанските сайтове в Интернет, в които има карти на утопична "Велика Албания". Според тези карти тя включва Косово, голяма част от Македония и дори части от остатъчна Сърбия и Гърция. Въпросът, който си задават повечето хора, е дали това е целта на терористите. Според тях не. Албания вече е обявила, че няма никакви териториални претенции към съседна Македония. Албанското правителство също отрича публично всякакви идеи за "Велика Албания" и вече осъди употребата на сила от страна на албанците в Македония.

Турция

Като мюсюлманска страна, позицията на Турция по конфликта е интересна. Турският премиер Бюлент Еджевит призова албанските бунтовници в Македония да спрат нападенията и заяви, че Турция е разтревожена от продължаването на боевете в Македония. Според Еджевит терористичните действия не са в интерес и на албанците. Турция е и пряко потърпевша от кризата в Македония, защото по данни на Анадолската агенция, около 6 151 македонски бежанци са пристигнали в Турция през последните 12 дни, бягайки от стълкновенията в Македония.