Как Рейгън, Тачър и Йоан Павел Втори спечелиха Студената война

Роналд Рейгън почина ден след като президентът Буш удостои с най-високото американско гражданско отличие - Президентския орден на свободата - папа Йоан Павел Втори, за неговите героични усилия за сваляне на комунизма. На тези двама мъже, заедно с Маргарет Тачър, се дължат по - голямата част от заслугите за успеха на Запада в Студената война.

Докато нацията скърби за Роналд Рейгън, би трябвало да си дадем сметка, че в 27-месечния период между 1978 и 1981 година тези трима необикновени лидери - всеки със своето убеждение, че трябва да се съпротивлява на злото -е трябвало да дойдат на власт. Те заедно промениха света.

Сдържането беше крайъгълен камък в политиката на САЩ към Съветския съюз, откакто беше формулирано през 1947 г. от Джордж Кенън. Рейгън реши да добави активно усилие, за да подкопае подпорите на Съветската империя. Бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс казва, че "Рейгън, почти сам, наистина е вярвал през 1981 г., че съветската система е уязвима...към този момент". В своята знаменита реч пред британския парламент през 1982 г. той се изправи до Маргарет Тачър и декларира: "Съветският съюз е този, който върви срещу историческата тенденция, като отрича свободата и човешкото достойнство за своите граждани...Маршът на свободата и демокрацията ...ще остави Марксизма- Ленинизма в пепелището на историята". Миналата година президентът Буш открито възприе подхода на Рейгън, като отиде във Великобритания, за да обяви, че свободните държави се обединяват за унищожение на тероризма.

Малцина са склонни да си спомнят чувството на потиснатост и дори отчаяние, които мнозина на Запад изпитваха през 1970-те години, когато страни като Ангола и Никарагуа станаха протежета на Съветите. Госпожа Тачър заяви, че Западът "бавно, но сигурно губи" Студената война и без колебание възприе стратегията на Рейгън да я спечели, като превърне това във върховен приоритет в НАТО.

Тази стратегия се опираше на шест пилона: подкрепа на вътрешните подривни процеси в съветските сателити и по-специално в Полша; пресушаване на източниците за твърда валута; изтощаване на съветската икономика чрез базирана на високите технологии надпревара във въоръжаването; забавяне достъпа на Москва до западни технологии; повишена цена на водените от нея битки; деморализиране на Съветите чрез генериране на натиск за промяна.

На 7 юни 1982 г., ден преди Рейгън да произнесе своята реч за "пепелището на историята" в Лондон, той се срещна с папата във Ватикана. Ричард Ейлън, пръв съветник на Рейгън по националната сигурност, казва, че двамата мъже да се разбрали да предприемат прикрита кампания за ускоряване разпада на комунистическата империя". Докато се легализира през 1989 -та, полският съюз Солидарност поддържаше жива връзка със САЩ и Ватикана. Лидерът на Солидарност Лех Валенса, който впоследствие стана президент на свободна Полша, каза: "Ние дължим свободата си на техните безкомпромисни усилия".

В новата си книга бившият шеф на Еър Форс Томас Рийд разкрива, че администрацията на Рейгън е позволила на съветски агенти да откраднат софтуер за газопроводи, който е бил секретно програмиран да предизвика грешки с катастрофални последствия. Това доведе до мащабна експлозия в Сибир през юни 1982 г., която Рийд описва като "най-мощната неядрена експлозия и пламъци, наблюдавани някога от Космоса".

Ескалацията във въоръжаването, предприета от Рейгън, също разстрои Кремъл. Прокламираната от Рейгън от през 1983 г. система на ракетна отбрана срещу ядрени оръжия помогна Политбюро да избере Михаил Горбачов като по- слабо хардлайнерски лидер на Съветския съюз през 1985 г. "Системата за ракетна отбрана на Рейгън беше много успешно изнудване", казва Генадий Герасимов, говорител на съветското външно министерство през 1980-те години.

"Съветската система не можеше да издържи такава конкуренция". Самият Герасимов е съгласен, че САЩ са изтощили страната му икономически и признава мястото на Рейгън в историята. "Кой знае какво щеше да се случи, ако той не беше там", заявява Герасимов през 2002 г.

Със сигурност може да се каже, че никой друг президент не би произнесъл две значими речи, които предизвикаха ярко морално разграничение между Запада и комунизма и повдигнаха духа на хиляди хора зад Желязната завеса. Рейгън определи Съветския съюз като "империя на злото" и призова Горбачов: "Съборете тази стена" ( Берлинската -бел. ред.). Прямотата на американския президент подкопа легитимността на Москва.

"Прямотата на Рейгън заедно с икономическия успех на г - жа Тачър и моралната сила на папа Йоан Павел Втори дадоха на милиони хора куража да въстанат, когато възникна възможност за промяна", смята чешкият президент Вацлав Клаус.

След смъртта на Рейгън в събота сенатор Тед Кенеди благосклонно му отдаде чест, наричайки го "президентът, който спечели Студената война". Историците знаят, че действителността е много по- сложна, но те няма да имат съмнения, отбелязвайки, че светът е имал голям късмет, че Рейгън, папа Йоан Павел Втори и Маргарет Тачър са работили заедно в екип пълни осем години.

Веднъж Сталин отхвърли влиянието на Ватикана, питайки:"С колко дивизии разполага папата?". В крайна сметка, това нямаше значение. Папата и двамата непоколебими западни лидери помогнаха за падането на цялата Съветска империя без да преместят една дивизия през границата. Както каза самият Рейгън през 1989 г., в прощалното си обръщение:" Не стана зле, никак не зле".