Как се харчат 120 млн. лв. за "екобомби" без обществени поръчки

След като години наред предишните два кабинета на Бойко Борисов неглижираха проблема с цъкащите екологични бомби – ликвидацията на последиците от рудодобива и въгледобива, отпускайки по около 5 млн. лв. годишно, през третия му мандат внезапно правителството прояви щедрост и наля 120 млн. лв. в малко познатото дружество "Еко Антрацит" ЕАД. Това се случи в края на 2017 г. с парите от излишъка без обяснения за какво и как ще се харчат парите.

С днешна дата в ход е усвояването на половината от средствата без никой да разбере. Обществени поръчки няма, заради изключенията в Закона за обществените поръчки. Яснота защо са подбрани тези, а не други обекти също няма. Контролът пък е изцяло в ръцете на министъра на икономиката Емил Караниколов, който зае поста от квотата на "Атака". До момента Караниколов официално не е коментирал въпроса.

Схемата – изключение за публични изпълнители

"Еко Антрацит" е наследник на две държавни фирми, които са натоварени със задачата да ликвидират последиците от въгледобива и рудодобива на държавните предприятия – затворени мини, хвостохранилища, котловани и т.н. За целта се отпускат средства от държавния бюджет. През последните години те са в порядъка на около 1 – 2 млн. лв., според финансовите отчети на "Еко Антрацит".

В началото на декември 2017 г. излишъкът в държавния бюджет е над 2 млрд. лв. и правителството раздава коледни чекове. Така в капитала на "Еко Антрацит" влизат 120 млн. лв.

Няколко месеца по-късно – в средата на февруари 2018 г., "Еко Антрацит" става част от "Държавната консолидационна компания" (ДКК), наричана от икономисти "държава в държавата". Активите на създадената от първия кабинет на Бойко Борисов компания с цел да заобиколи закона, за да не отиват парите от приватизацията в Сребърния фонд, ДКК набъбнаха стократно - от скромните 9 млн. лв. по време на първия мандат на ГЕРБ до близо 890 млн. лв. с днешна дата.

След като ДКК взима под крилото си "Еко Антрацит", на 6 юни Агенцията за обществените поръчки (АОП) разрешава на компанията да бъде "изключение" от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и да възложи 120-те млн. лв. без да прави търгове.

Правното основание за това е чл.14, ал.1, т.6 от ЗОП. Текстът гласи: "когато юридическо лице, което е обект на контрол по смисъла на т. 5, буква "а", възлага поръчки на възложителя, който го контролира, или на друго юридическо лице, контролирано от същия възложител и за което са изпълнени условията на т. 5, буква "в"";

Казано на разбираем език това означава, че "Еко Антрацит" може да похарчи 120-те млн. лв. без да прави обществени поръчки, ако ги възложи на дружество, което също е под шапката на ДКК. В случая за тази цел е избрано почти декапитализираното държавно предприятие "Монтажи". С днешна дата то има натрупана загуба от над 5.6 млн. лв., а приходите от дейността му непрекъснато намаляват – за миналата година са 4.8 млн. лв. при 6.6 млн. лв. през 2016 г., показва финансовият отчет на компанията.

След като всички пречки са разчистени, на 16 август 2018 г. е подписано рамково споразумение между "Еко Антрацит" и "Монтажи" за усвояването на 120 млн. лв. с ДДС за срок от 4 години. Определянето на мините и рудниците за рекултивация ще става след сключване на допълнителни споразумения между двете страни, става ясно от публикувания договор.

Половината от парите вече са възложени

Към момента по тази схема ДКК (одобрява мините) – "Еко Антрацит" (възлага) – "Монтажи" (изпълнява) вече са възложени близо половината от отпуснатите от държавата 120 млн. лв., разкриха източници на Mediapool. За тях не може да бъде намерена публична информация, заради "изключенията приложими за публични изпълнители" по ЗОП.

Mediapool се свърза по телефона с изпълнителния директор на "Еко Антрацит" Тодор Ангелов. Той поиска писмени въпроси за допълнителните възлагания, на които обеща отговор в рамките на десетина дни.

Така остава пълна мистерия по какви критерии, кой и как е избрал кои точно опасни рудници и мини да бъдат рекултивирани, за да се предотврати бъдещо бедствие.

Една от големите "екобомби", за която периодично алармират природозащитници и местното население, е котлованът край Панагюрище на рудниците на "Медет" и оглозганата от времето обогатителна фабрика, останали наследство от социализма. Там има активизирало се свлачище и според експерти рисковете са големи.

Вместо това първият избран обект е медната мина "Елшица", която се намира край едноименното село в посока Пазарджик – избирателния район, от който в предишните парламенти влизаше депутатът от ДПС Делян Пеевски. Проектът е на инженеринг - 6 месеца за проектиране и 24 месеца за изпълнение, а стойността му е около 25 млн. лв. без ДДС, твърдят запознати с избора на обекта. Целта на проекта е да се уловят дъждовните води и да се преведат през пречиствателна станция, така че да няма риск за населението в района. Безспорен факт е, че има нужда от реализацията на този проект, твърдят източниците на Mediapool.

Другият голям проект, за който има подписано допълнително споразумение между "Еко Антрацит" и "Монтажи", е за рекултивацията на огромен котлован (около 5 млн. кубика) край Перник в посока ж.п. гарата край Волуяк. За този обект има готов проект, но все още се съгласува с община Перник. Цената е около 23 млн. лв. без ДДС. След получаване на строителното разрешение срокът за изпълнение е 2 години.

Третият обект със сключен договор е за рекултивация на стари терени на рудник в Маришкия басейн. За него има изготвен проект и е на стойност 6.5 млн. лв. без ДДС. Очакванията са неговата реализация да започне скоро.

Смяна на началниците

За да върви гладко процесът по усвояването на 120-те милиона лева ръководствата на двете компании са сменени. "Монтажи" са с ново ръководство от края на 2017 г., а "Еко Антрацит" – от края на юни 2018 г., малко след решението на Агенцията за обществените поръчки дружеството да може да възлага без търгове. Смяната на ръководствата на двете фирми е направена с решение на "несменяемия" изпълнителен директор на ДКК Ясен Спасов.

Новото ръководство на "Монтажи" е в състав Тихомир Димитров (изпълнителен директор), Александра Сарийска и Георги Христов. Тихомир Димитров е общински съветник в Стара Загора от АБВ, бил е и заместник-кмет по времето на кмета Евгений Желев от БСП, както и в управлението на "Трейс Груп". Има дялове в четири компании.

Доскорошният директор на "София Тех Парк" Тодор Ангелов пък е новият изпълнителен директор на "Еко Антрацит" от края на юни 2018 г. Ангелов беше назначен във високотехнологичния парк от Караниколов и без обяснения отстранен. В борда влизат още Георги Васев, който е бил в листата на "България без цензура" и ВМРО за евродепутат, и юристът Никола Начев.

По ръба на закона

Макар да изглежда, че буквата на закона е спазена, в ЗОП изрично е посочено, че възложителите не могат да се ползват на изключенията с цел заобикаляне на закона (чл.16).

С последните промени на правителствените постановления за ликвидиране на последиците от въгледобива и рудодобива от април 2018 г. (ПМС 50) става ясно, че Междуведомственият експертен съвет (МЕС) към министъра на икономиката, който определя кои мини и рудници да се рекултивират, одобрява проектите и контролира дейността, не е закрит. В него влизат представители на шест министерства – икономика, енергетика, регионално развитие, земеделие, околна среда и труд и социална политика, както и от Агенцията по горите. И до ден днешен те разпределят парите, които по бюджет са отпуснати на "Еко Антрацит".

За 120-те млн. лв. обаче представителите на различните министерства в МЕС не знаят нищо. Причината – вече всичко е под контрола на ДКК, която си е създала собствен експертен съвет от неясно кои и какви експерти.


Това право е дадено с последните промени в правителствените постановления. Текстът гласи: "Едноличният собственик на капитала (ДКК – бел. ред.) на "ЕКО АНТРАЦИТ" ЕАД, гр. София, регламентира реда и начина на предоставяне, отчитане и контрол на средствата по ал. 1 (120 млн. лв. към момента – бел. ред.), като ежемесечно предоставя отчет на министъра на икономиката за разходваните средства и извършения контрол."

Така сега нещата се случват като "Еко Антрацит" отправя предложение до експертния съвет на ДКК. Той одобрява, следва подписване на допълнително споразумение с "Монтажи", отново под контрола на ДКК и кръгът е затворен напълно. Отчет се предоставя единствено на министъра на икономиката всеки месец, съгласно постановлението.

ДКК – държава в държавата

Така ДКК постепенно се превръща като нещо държава в държавата, чиято дейност се контролира единствено от министъра на икономиката.

Дружеството беше създадено по време на първото правителство на ГЕРБ по идея на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Целта беше да се елиминира изискването парите от приватизация да отиват в Сребърния фонд. Тогава компанията беше под шапката на финансовото министерство.

При втория кабинет на Бойко Борисов, ДКК премина под егидата на икономическото министерство с активи от 9 млн. лв., които в края на мандата му набъбнаха до 231 млн. лв. с вкарването на редица държавни предприятия с разнородна дейност – от строителство, производство на мляко и изследване на розата, през неработещо летище, до всички военни заводи и дори Институтът по маркетинг.

Това стана под ръководството на тричленен директорски борд, назначен от тогавашния министър на икономиката Божидар Лукарски. В него влизат Ясен Спасов (изпълнителен директор), Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров. Смените на директорите на около 20-те държавни компании под шапката на ДКК минават през този директорски борд. Министърът на икономиката е безсилен да смени ръководствата им, ако Ясен Спасов не желае.

Това стана ясно по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Тогавашният министър на икономиката Теодор Седларски не успя да смени шефовете на "Ел Би Булгарикум" и ВМЗ. Нещо повече Седларски беше въвлечен в скандал с изтекъл запис с кадровите промени в двете дружества. Записът беше разпространен от медии близки до депутата Делян Пеевски. Последва прокурорска проверка за Седларски. След като стана ясно, че микрофоните най-вероятно са били в изпълнителния директор на ДКК Ясен Спасов, Седларски се опита да смени ръководството на ДКК. Вписването на новия директорски борд обаче беше блокирано със съдебни хватки. С идването начело на Емил Караниколов на икономическото министерство всичко приключи и назначеният по времето на Лукарски борд запази местата си и продължава да кадрува. Тримата членове никога не са представяли публично отчет за дейността на мастодонта. ДКК може би е единственото държавно дружество, което няма собствен сайт.

За това пък щедростта на Бойко Борисов към него се изсипва със стотици милиони левове. След 120-те млн. лв. за "Еко Антрацит", последва правителствен чек от 500 млн. лв. за авариен ремонт на около 400 опасни язовира.

Така с днешна дата капиталът на ДКК вече надхвърля 888.6 млн. лв. А дали парите за язовирите ще се изхарчат по същия "изключителен" начин както за опасните мини и рудници предстои да видим. Към момента мераците са стопирани от "Демократична България", която обжалва правителственото постановление.

"А дотогава надявам се да не стане някой инцидент, разбира се", коментира преди дни министър Караниколов.

Още от Бизнес

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?