Как се назначават първите съдии в Европа

Иванка Иванова, сн. БГНЕС

През последните четири месеца в пет от държавите-членки на ЕС (Белгия, Полша, Дания, Германия и Франция) бяха назначени нови председателите на върховните съдилища, основно заради излизане в пенсия на предишните титуляри. В Полша и Германия за първи път жени бяха избрани на поста председател на върховния съд. В Белгия и Франция за председатели на върховните съдилища бяха определени досегашните председатели на наказателните колегии. Тук ще представим биографиите на новите председатели и ще поставим някои въпроси относно процедурата, която ще се развие пред българския Висш съдебен съвет през септември.

Белгия

Новият председател на касационния съд на Белгия е Жан де Код (59 г.). Той е положил клетва на 2 април т.г. и заема мястото на излезлия в пенсия Етиен Геталс. Жан де Код е завършил право в Католическия университет на Лувен и е прокурор от кариерата. За съдия в касационния съд е назначен през 1997 г., а впоследствие се издига до председател на наказателната колегия на съда.

Според чл.151, ал.5 от белгийската конституция председателят на касационния съд и председателите на съдилища се назначават от краля въз основа на мотивирано предложение от съответна комисия за избор, която взема решение с мнозинство 2/3. Общите събрания на съответните съдилища издават мотивирано мнение по кандидатурата, преди тя да бъде предложена на краля.

Председателите на съдилища (включително и председателят на касационния съд) се избират измежду съдиите в съответния съд. Председателят на касационния съд има мандат от 5 години, който не подлежи на подновяване.

Полша

Проф. Малгорзата Герсдорф (61 г.) встъпва в длъжност като председател на върховния съд на 30 април т.г. Тя замества на поста Станислав Дабровски, (починал през януари). Проф. Герсдорф е първата жена, която заема поста председател на върховния съд в Полша. Тя е професор по трудово право, университетски преподавател и адвокат. Била е два мандата заместник-декан на Юридическия факултет на Варшавския университет и три години – заместник ректор на Университета. Работила е 13 години в Бюрото за изследвания и анализи към върховния съд. Назначена е за съдия във Върховния съд през 2008 година и от тогава правораздава в отделението за трудово-правни спорове. От 1980 до 1985 година е била член на синдиката „Солидарност“ – прекратява членството си, когато е избрана за заместник-ректор на Варшавския университет. Проф. Герсдорф има над 200 научни публикации и участва в редакционните колегии на няколко полски юридически периодични издания.

Изпълнявала е редица обществени функции – била е назначена от министър-председателя за един мандат (5 г.) член на специална правителствена комисия, която се занимава с оценка на квалификацията на държавните служители, а след това три години е била член на съвета по законодателство към министър-председателя.

Председателят на върховния съд в Полша се назначава от президента на републиката, който избира от списък с кандидати, издигнати от общото събрание на съдиите във Върховния съд (чл.183, ал.3 от конституцията). За председател на върховния съд могат да бъдат избирани само съдии от върховния съд. При назначението на проф. Герсдорф общото събрание на върховния съд е предложило на президента две подходящи кандидатури – втората кандидатура е била на председателя на наказателната колегия и временно изпълняващ длъжността председател на върховния съд, доц. Лех Папражки (67 г.). Според публикация на Полската информационна агенция (ПАП) от 9 април т.г. и двамата кандидати са "добре известни и с големи научни постижения".

Дания

Новият председател на върховния съд на Дания е Пол Сьогард (67 г.), който замества излезлия в пенсия проф. Бьорге Дал. Пол Сьогард има кариера на адвокат и съдия. Като адвокат е работил 15 години, като включително е имал право да дава правна помощ на лица в неравностойно положение (в Дания за това се полага специален изпит). За съдия е назначен през 1991 година, а от 1997 година е съдия във върховния съд.

Председателят на върховния съд в Дания се избира от съдиите във върховния съд и се назначава от министъра на правосъдието. За председател на върховния съд може да бъде назначен само съдия от върховния съд.

Германия

Германия също има нов председател на върховния съд (Bundesgerichtshof). Бетина Лимперг (54 г.) поема поста от 1 юли 2014 година и замества проф. д-р Клаус Толксдорф, който излиза в пенсия. Г-жа Лимперг е първата жена на поста председател на върховния съд в Германия. Тя идва от позиция в държавната администрация – през последните три години е заемала най-висшата професионална длъжност в министерството на правосъдието на провинция Баден – Вюртенберг и е била с ранг на заместник-министър на правосъдието на провинцията. Преди това г-жа Лимперг се е развивала като типичен съдия от кариерата. Учила е право в университетите на Фрайбург и Тюбинген. Започва работа като прокурор (за кратко), а после работи 21 години като съдия, предимно по наказателни дела. Била е 5 години председател на районен съд и 3 години заместник – председател на окръжен съд.

Към средата на професионалната си кариера като съдия е била за около две години съдебен помощник към Конституционния съд в Карлсруе, което обикновено се приема като знак за бъдеща кариера по висшите етажи на федералната съдебна система.

Г-жа Лимперг е член на настоятелството на неправителствена организация (Projeckt Chance), която работи с непълнолетни правонарушители и член на настоятелството на асоциацията на съдиите и прокурорите от провинция Баден- Вюртенберг. Според медийни публикации г-жа Лимперг е избрана заради несъмнените си професионални качества, но и заради високата си "социална компетентност".

Германия е една от малкото държави в ЕС, в които няма постоянен и независим кадрови орган на съдебната система (подобно на Висшия съдебен съвет) и освен това е възможно за председател на върховния съд да бъде назначен човек, който не е съдия от върховния съд. Кандидатът трябва да отговаря на условията за съдия във върховния съд, обаче, и трябва да бъде първо назначен за такъв. Основен орган по назначението на председателя на върховния съд (и на висшите федералните съдии) е ad hoc комисия към министъра на правосъдието на федералното правителство. В комисията влизат всички министри на правосъдието на федералните провинции и равен на тях брой (16) членове, избрани от Бундестага.

Франция

От 16 юли 2014 година председател на френския касационен съд е Бертран Лувел (64 г.), на мястото на пенсионирания през юни Венсан Ламанда. Лувел е съдия от кариерата, доскоро председател на наказателното отделение на касационния съд. Бил е председател на окръжните съдилища в Орияк, Поант-а-Питр, Нивер и Брест и на апелативните съдилища в Лимож и Бордо. В касационния съд влиза първо на позицията Директор на службата за архиви, документация и годишен отчет на касационния съд (директорът на службата има статут на председател на отделение), а след това като съдия и председател на наказателното отделение. Медиите цитират често едно старо изказване на Лувел, в което той казва:

"Модерният гражданин уважава единствено професионализма и ефикасността. Тези са задължителните условия на помирението (на гражданите, б.м.) с толкова клеветеното правосъдие".

Публикация във в-к "Льо Монд" от 16 юли т.г. описва Бертран Лувел като "един много любезен и още по-дискретен човек". Според в-к "Ла Кроа" от същата дата Лувел е "единодушно високо ценен от колегите си". Във в-к Фигаро" от 16 юли Пол Гонзалес казва, че Лувел е бил "безпогрешен" като председател на наказателното отделение на касационния съд. Същата публикация, обаче, предупреждава, че пред председателя са изправени големи предизвикателства. Първото е свързано с факта, че под ръководството на наказателното отделение на касационния съд през последните няколко години френското наказателно процесуално право е било съществено модернизирано, за да отговори на стандартите на Европейския съд по правата на човек.

Поредица от решения на ЕСПЧ, и особено решението по делото Салдуз срещу Турция от 2008 година, предизвикаха сериозни промени във Франция, най-вече въвеждането на възможността за допускането на адвокат от първия момент на полицейско задържане. В резултат на този процес обаче, сред прокурорите и полицаите се ширят критични настроения спрямо съда. Според в-к „Фигаро“ това е първото предизвикателство пред новия председател Лувел.

Второто предизвикателство е свързано с текущото разследване около бившия президент Саркози, в което за първи път магистрати от касационния съд са обект на проверки заради предполагаемо изтичане на информация и търговия с влияние.

"Фигаро" прави и интересна бележка за назначението на Лувел (който никога не е работил като прокурор), като казва, че това е "израз на волята на властта да преразгледа баланса на силите вътре в касационния съд, който е станал "двуглав" по време на управлението на Венсан Ламанда – заради дискретния характер на Ламанда и "силната личност" на главния прокурор към касационния съд, Жан-Клод Марин.

Във Франция председателят на касационния съд се назначава от президента, но се определя от Висшия съвет на магистратурата, който заседава във формацията си за кадрови въпроси на съдиите (има отделна формация, която заседава по кадрови въпроси за прокурори).

Някои въпроси относно процедурата, която ще се развие в България

Първо, създадената у нас ситуация двама от заместник-председателите на ВКС да се кандидатират за поста "председател" едновременно беше вече интерпретирана с внушението, че двете кандидатури са абсолютно равнопоставени. ВСС постоянно произвежда "еднакви" кандидати, защото това му развързва ръцете за пълен произвол при избора. Кандидатите нямаше да изглеждат еднакви, ако ВСС беше обявил предварително длъжностната характеристика – какви качества се искат за длъжността?

Цитираните по-горе примери от 5-те държави – членки на ЕС показват, че дори в хипотезите, когато за поста "председател на върховния съд“ кандидатстват няколко от заместник – председателите, между техните качества могат да бъдат направени достатъчно ясни разграничения. Критериите за тези разграничения се основават на функциите и ролята на председателя на ВКС. Ако това е човек, който на първо място трябва да познава правото, тогава значение имат критерии като: образователното ниво на кандидатите; обем и качество на тяхната преподавателска дейност; обема и качеството на научната им работа (публикации).

Допълнителен критерий за разграничаване е изтъкнатият от германски медии мотив за "социалната компетентност“ на кандидатите. Имат ли опит и умения в общуването с други държавни институции? Участват ли в обществения живот и как? Подкрепят ли благотворителни и други обществени каузи?

Второ, както се вижда в повечето от разгледаните европейски държави, съдиите от върховния съд сами предлагат своя председател или се произнасят със становище по кандидатурите. Това е важна гаранция за независимостта на съдебната власт. Защо в България няма абсолютно никакво значение какво мислят съдиите от върховния съд за качествата на човека, който ще им стане председател? Обръщам внимание, че съдиите от върховния съд, като такива, имат мнение по всякакви най-важни въпроси на държавното управление, икономиката и индивидуалната съдба на всеки човек на територията на страната: по тези въпроси те се произнасят всекидневно, и то със сила на присъдено нещо. По въпроса за това, обаче, кой да им бъде председател, върховните съдии не се произнасят. Не е ли това парадокс?

Когато ВСС промени Правилата за избор на "тримата големи“ предвиди възможност съдиите от ВКС да изслушат допуснатите кандидати за председател на ВКС (т.11 част "Втора" от Правилата). Обаче с две осакатяващи ограничения: изслушването е факултативно и ВСС не предвиди достатъчно ясно нормативно възможността съдиите от ВКС да се произнесат със становище по кандидатурите след като изслушат допуснатите кандидати. Едното без другото няма смисъл.

Ако ВКС изслуша кандидатите и просто изпрати протокола във ВСС, каква ще бъде разликата между изслушването на кандидатите във ВКС и във ВСС? Точка 3 на същата част "Втора" от правилата, обаче, допуска към ВСС да бъдат подавани становища по качествата на кандидатите, които са подготвени от техни индивидуални колеги и от органите и институциите, в които те са работили. Така казано, може да се разбира и като покана към съдиите от ВКС (където и двете кандидатки работят в момента) да формулират становище коя смятат за по-подходяща.

Впрочем, ако е трудно да изберат, съдиите във ВКС могат да излязат и със становище, че и двете допуснати в момента кандидатури за председател на ВКС са еднакво приемливи. Щом сред съдиите във ВКС има такова мнозинство, ние имаме право да знаем и да го видим. Съвсем неприемливо би било, обаче, съдиите от ВКС да изслушат кандидатите и да не формулират становище по кандидатурите.

* Иванка Иванова е директор на правната програма на Институт "Отворено общество"

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?