Как се променя закон за един човек (бивш депутат)

В края на януари тази година Министерството на здравеопазването предлага проект за "Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването". В самия край на проекта с промяна на само няколко думи се предлага специалноста КЛИНИЧНА ХЕМАТОЛОГИЯ, ПРИДОБИТА СЛЕД ПРИЗНАТА СПЕЦИАЛНОСТ ДЕТСКИ БОЛЕСТИ ДА БЪДЕ ПРИРАВНЕНА НА СПЕЦИАЛНОСТТА КЛИНИЧНА ХЕМАТОЛОГИЯ ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ.

Това отъждествяване на две коренно различни специалности поражда концептуален въпрос: в Министерството на здравеопазването наясно ли са какво предлагат? И още - основните специалности Вътрешни болести и Детски болести едно и също ли са?

Отговорът на втория въпрос, мисля, може да бъде даден от всеки студент по медицина в първи курс. Това са две фундаментално различни клинични дисциплини, боравещи с коренно различни субекти.

Няма как соматичният статус на 5-годишното дете да е идентичен с този на 50, 60 или 80-годишен пациент. Медицината много отдавна е прозряла тази истина и е дефинирала съвсем точно необходимата квалификация за всяка една медицинска специалност. Специалността Клинична хематология е раздел на Специалността Вътрешни болести. Според действащия в момента правилник специалността Клинична хематология се придобива след две години специализация по Вътрешни болести и две години специализация по Клинична хематология в клиника за лечение на възрастни пациенти страдащи от заболявания на кръвта и лимфната система.

Сега министерството предлага такава промяна противно на всички нормативи и програми, които са коренно различни при обучението по Детска клинична хематология, от една страна, и по онкология и Клинична хематология, от друга. По тази логика може би може би промени да бъдат извършени и в другите раздели на Детските болести: детска нефрология, детска кардиология, детска пулмология и т.н. да бъдат приравнени със съответните тесни специалности във Вътрешните болести. При такава промяна би се стигнало до абсурда педиатрите да лекуват целия спектър на вътрешните болести при всички пациенти – от децата до бабите и дядовците. Така специалността Вътрешни болести няма да е необходима. Няма да има нужда да се специализира във вътрешни клиники. Всяко детско отделение ще обучава успешно и интернисти, и педиатри.

Кого обслужва подобна абсурдна промяна точно сега? Сещам се само за един случай – д-р Георги Михайлов, който е педиатър и бивш депутат и чийто блянове трябва да бъдат задоволени в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ). Питам се дали някъде в Европа е възможно педиатър без един ден специализация по Вътрешни болести, без ден специализация по Клинична хематология при възрастни пациенти да е началник на най-голямата Хематологична клиника в страната и да дава компетентно мнение и експертиза при пациенти, за които няма необходимата квалификация.

При действащите и у нас правила това не би трябвало да е възможно и тук. Оказва се обаче, че може. Именно за да се избегне това нормативно "неудобство", се предлагат промените в наредбата.

Не ми е известен подобен случай на педиатър началник на Вътрешно отделение в нито една университетска клиника, нито във Военно-медицинска академия, нито в която и да е многопрофилна болница в страната. Оказва се обаче, че това е възможно в СБАЛХЗ София – достатъчно е да си бил депутат пък макар и отхвърлен от своите избиратели. Вероятно поради скромните си познания в областта на клиничната хематология или следвайки някакви други "неясни" подбуди изпълнителният директор на СБАЛХЗ грубо нарушава правилата за добра медицинска практика и професионален морал и поставя болницата на огромен риск от лоша практика. И сега, за да бъде облагодетелствана една единствена личност, се предлагат промени, които грубо погазват съществуващите наредби, правилници и програми за обучение, създавани с години и утвърдени не само в България, но и от Европейският съюз.

Не е редно заради един единствен случай и заради липса на професионален морал българската медицина да бъде подлагана на подобно унижение и да се поставя животът на пациентите в риск.