Как след тежка нощ Гешев се събуди реформиран

Как след тежка нощ Гешев се събуди реформиран

На 22 юли вечерта хиляди граждани протестираха пред Съдебната палата в София с искане за оставка на недосегаемия главен прокурор Иван Гешев. Стотици каскети бяха хвърлени на стълбите пред достолепната столична сграда, построена в други времена като символ на върховенството на закона и силата на българската държава. Гешев не бе в кабинета си, за да види безпрецедентния по мащаб протест срещу български главен прокурор, тъй като бе излязъл в отпуск няколко дни по-рано.

Но както казва пресцентърът на прокуратурата, "главният прокурор работи най-добре, докато е в отпуск." След тежката "Нощ на каскетите" прокурор Гешев осъмна на 23 юли напълно реформиран, без някой да го е докоснал с пръст или папка.

Как се случи това?

"Никой не може да бъде съдия по своя случай". Този основен принцип на правовата държава стои в основата на последното тълкувателно решение на Конституционния съд, което де факто "реформира безкръвно" главния прокурор. Изхождайки от този принцип КС обяви, че Гешев няма право да се меси в разследвания, които се водят срещу него.

С единодушното си решение конституционните съдии извадиха от шапката магически бял заек. Това е малкият, но смел прокурор (нещо като незнайния воин), който никога не е съществувал, но на когото се възлагат надежди за революция. На гражданите се разказва приказката, че ако всеки редови прокурор, който намери основание да образува дело срещу Иван Гешев, той без никакво съмнение е длъжен да го стори.

За причините това никога да не се е случвало досега няма и дума. Така принципното решение на съда увисва опасно извън контекста си.

В тази конституционна басня Гешев е представен като добросъвестния главен прокурор, който в никакъв случай няма да наруши Конституцията и един куп закони, няма да нарине огромно количество тиня, за да попречи на това разследване срещу себе си. В никакъв случай и при никакви обстоятелства...

"Конституционно недопустимо е правомощия, дадени на главния прокурор за защита на обществения интерес, да се използват в негов собствен интерес", пише КС в решението. Не може да се спори, че това трябва да е точно така. Но дали е така?

"Държавата има конституционно установеното задължение да осигури ефективно разследване и наказателно преследване на лицата, които са извършили престъпление без оглед на заеманата длъжност", казват конституционните съдии.

С това твърдение също не може да се спори. Но какво да се прави с главен прокурор, който незаконно публикува записани разговори срещу президента, когато президентът е обявил, че иска да го реформира? Какво да се прави с магистрат, който праща личните си охранители да арестуват президентски съветници? Главен прокурор, който окачествява критиците си като партизани, анархолиберали и дори врагове на държавата?

КС ни разказва конституционна приказка за магията на доброто в българската съдебна система. Конституционното решение е пропито от вярата в магическо заклинание, по детски чисто. Ако изречеш на глас, че чудовища под леглото няма, те ще изчезнат. Ако изречеш на глас, че главният прокурор няма право да смачка всеки подчинен прокурор, който му се противопостави, това гарантира, че той няма да го стори.

Това е фикция, в която с готовност могат да повярват само правосъдният министър Данаил Кирилов и премиерът Бойко Борисов. Вторият, защото вече няма друг избор.

Прокуратурата на истината

В самото начало на своя мандат Иван Гешев си постави за цел да пренапише всичко известно за прокуратурата. Дори фактите не издържаха на неговия напор.

"Определен политически кръг успя да изгради донякъде мита, че българският главен прокурор е всевластна, безконтролна и каквато искате още фигура. Категорично заявявам на българските граждани, че това не е вярно", обяви Иван Гешев в деня, в който президентът подписа указа за назначаването му.

Той не се посвени да изрече това след няколко доклада на Венецианската комисия и решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", които сочеха точно обратното. През 2009 година съдът в Страсбург написа диагнозата на българската прокуратура:

"Съдът приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизираната структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н (Никола) Филчев е главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него".

Съдът в Страсбург приема, че никой не може да разследва главния прокурор, а Конституционният съд - че всеки може да го разследва.

Без никакво съмнение, решението на КС е това, което устройва главния прокурор. Проблемът е, че "обстоятелствата" в прокуратурата сега не са по-различни от тези по времето на Филчев.

През всички тези години в българското общество не се оспорваше само един постулат - че над главния прокурор е "само Бог", както бе признал покойният вече предшественик на Филчев Иван Татарчев.

Възпитаникът на Академията на МВР Иван Гешев находчиво се опита да обяви този факт за фалшива новина. Целта на упражнението бе той да запази контрола върху прокуратурата, но да се разтовари от отговорността. Сега КС премахна и неговата "недосегаемост", приемайки презумпцията, че главният прокурор е добросъвестен и ще спазва закона при всички положения.

Принципният въпрос е дали може да се допусне презумпцията за добросъвестност при наличие на доказателства за извършено престъпление? Дали няма риск от извършване на второ престъпление, за да се прикрие първото? Има ли механизми главният прокурор да стори това?

Въпрос на политическа воля

Решението на КС не е негативно само по себе си. То е негативно само в политическия си контекст, което напълно устройва Гешев.

Едновременно с това решението на КС развързва ръцете на Народното събрание да извърши мащабна съдебна реформа, която може да сложи край на недосегаемостта на главния прокурор. За тази цел дори няма да се налага промяна в конституцията. Това обаче е въпрос на политическа воля и прореформаторско мнозинство, които в момента отсъстват.

Това, с което разполагаме, е овладян Висш съдебен съвет, който контролира прокурорите чрез кадрови и дисциплинарен подбор.

В огромното си множество прокурорите са превърнати в съучастници на единоначалието и задкулисните битки за овладяване на съдебната система. Те се активираха под строй да подкрепят кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, след като им бе наложена единодушно от Прокурорската колегия на ВСС. След това прокурорите се хвърлиха да бранят Гешев от протестиращите граждани и президента, като по този начин реално се намесиха в политически процеси. Дори и да се намери някой достатъчно луд човек, който да образува дело срещу шефа си, той няма да може да разчита на подкрепата на системата, която ще остане подчинена на Гешев. След края на делото, този човек ще се върне изцяло в контрола на своя шеф, когото е дръзнал да разследва.

Сега се очаква тези прокурори да разследват Гешев при съмнения? Или се чака този ВСС да бъде пазител на върховенството на закона и морала? Единственото, което може да се очаква със сигурност, е Иван Гешев да се обяви за реформиран.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?