Как социалните медии променят демокрацията

По-лесната комуникация и лавинообразно нарастващите данни трансформират политиката по неочакван начин

Как социалните медии променят демокрацията

Доналд Тръмп може и да не е подходящ за президент на САЩ, но той несъмнено е господар на социалните медии. Той владее огромен вируален мегафон за разпространение на политическите си послания. Акаунтът му в Туитър “@realDonaldTrump” има над 7 милиона последователи, а броят им расте с около 50 000 всеки ден. Освен това всеки от неговите туитове се препредава хиляди пъти и често е цитиран от основните медии, с което реалната му аудитория нараства многократно, пише в последния си брой британското сп. "Икономист".

Кампанията на ексцентричния строителен магнат е още едно доказателство колко важни са станали социалните медии за политиците и за всички видове колективни акции. Как това променя демокрацията?

Политически изследователи отдавна посочват, че социалните медии улесняват организирането на интереси: те дават глас и мощ на хора, които нямат нито едното.

Интернет е мултипликатор, казва Марк Линч от George Washington University, изтъкнат изследовател на протестни движения. През последните години дигиталните технологии станаха съществен елемент от всяко протестно движение. Арабската пролет е само един от примерите за това как интернет спомогна политическата мобилизация. Примери за това са гражданските акции в защита на парк Гези в Истанбул, Майданът в Украйна и др., случили се през 2013-2014 г. Социалните медии помогнаха за възхода на движението "Black Lives Matter", борещо се с насилието срещу афроамериканци, според ново проучване, ръководено от Дийн Фрийлън от American University in Washington. Дори "Ислямска държава" разчита на онлайн пропаганда и мобилни приложения, така че самопровъзгласилият се халифат да набира нови бойци и да комуникира с вече съществуващите.

Но проучването показва и друг ефект, който едва започва: социалните медии правят политиката и колективните действия "по-хаотични", каквато теза е развита в новата книга "Политическа турбулентност" (Political Turbulence )

Мобилизацията често експлодира, очевидно по случаен начин, според авторите, повечето от които работят в Oxford Internet Institute. Повечето онлайн петиции, например, привличат само малък брой подкрепящи. Успехът не зависи от темата – сходни теми често предизвикват твърде различен ефект – а от личността на потенциалните участници. Екстровертите, например, са по-склонни да действат, тъй като са чувствителни към "социална информация" – виждайки, че други вече са се подписали и като знаят, че тяхната подкрепа също ще бъде видяна. В резултат на това, ако първоначалната публика на петицията включва достатъчно хора с правилно мислене, тя може бързо да набере темпо, както става с политическите хаштагове в Туитър.

Така политиците от епохата на социалните медии могат да бъдат разбрани по-лесно чрез теорията на хаоса, отколкото от конвенционалната социална наука.

Колективното действие онлайн е горе - долу като метеорологичната обстановка: малки събития могат да имат голямо влияние. Интригуващото заключение на книгата е, че социалните медии правят демокрациите по-плуралистични, но не в конвенционалния смисъл на думата, включващ различни, но стабилни групи. Авторите виждат появата на "хаотичен плурализъм", при който мобилизацията извира отдолу нагоре.

Един ден ще е възможно да се предвиждат и дори да се предизвикват такива вълни на подем чрез социалните медии, по същия начин, по който метеоролозите станаха добри в прогнозите за времето. Големият въпрос е: кои ще са политическите метеоролози? Само две групи актьори несъмнено имат добър достъп до данните в социалните медии и достатъчно ресурси да развиват софтуер да ги пресява: едните са онлайн гигантите като Facebook и Google, другите са правителствата. Така социалните медии също като другите форми на технологиите, ще се отразят двустранно на политиката: ще направят обществата по-демократични, но и ще предоставят на хората на власт нови инструменти за контрол, пише "Икономист".

В дългосрочен план онлайн кампаниите и организирането на акции ще се превръщат все повече в обуздаване на нарастващото количество данни. Интернет и свързаните с него технологии като смартфони и "облачни" услуги, правят по-евтино и лесно не само да се комуникира, но също така да се събират, съхраняват и анализират неимоверно големи количества данни. Това става все по-важно за влиянието върху политическия резултат.

В случая с протестните движения, вълните на колективни действия оставят голям дигитален отпечатък. Използвайки все по-усъвършенствани алгоритми, правителствата могат да минират тези данни. Това променя балансът на властта. В случай на друга Арабска пролет, автократите може и да не бъдат изненадани в гръб, както преди, защото сега са в състояние да наблюдават протестите и да се намесват, ако сметнат за нужно. Те също така могат да идентифицират и неутрализират най-влиятелните активисти. Правителствата бяха дигитално слепи при тръгването на интернет в средата на 1990-те, но сега имат и телескоп, и микроскоп.

Но данните променят не само кампаниите и политическите движения; те засягат начина, по който се прави политика и по който се предлагат политически услуги. Това е най-видимо на равнище местна власт. Градовете започнаха да ги използват за всичко – от облекчаване на трафика до идентифициране на рискове от пожар. Наличието на цялата тази информация променя начина, по който тези бюрокрации работят и взаимодействието им с гражданите. Това прави градовете не само по-ефективни, но им предоставя данни и инструменти, които да им помогнат за по-голямо включване на гражданите.

Нарастващата роля на технологията в политиките повдига много въпроси. Например колко по-различни са дигитално задвижените протести. Много от тях изглеждат като започнали от нищото, след което внезапно катастрофират, победени от грубите политически реалности и окопалите се институции. Един от примерите е Арабската пролет в Египет. След като бившият президент Хосни Мубурак падна от власт, коалицията, която го свали, се разпадна, освобождавайки сцената за старите сили, първо Мюсюлмански братя и след това въоръжените сили.

По отношение на политическите партии някои се притесняват, че дигиталното таргетиране на избиратели може да има като резултат ограничаване на демократичния процес до маркетингово упражнение. Наличието на още повече данни и по-добри алгоритми може да накара политиците да игнорират онези, които не биха гласували за тях.

Когато интернет прохождаше, надеждата беше, че ще направи света по-демократично място. Страхът сега е, че лавината от дигитална информация може да тласне нещата в обратна посока. Виктор Майер Шьонбергер, експерт по данни в University of Oxford, обобщава проблема: Данните помагат основно на онези, които вече имат информационна власт.

Споделяне
Още от Бизнес