Как Тома Томов превърна политическите противници на БКП в криминални престъпници

<i>В опита да се оправдае Тома Томов ловко се опитва да подмени истината с твърдението си, че баща му е бил началник на затвора в Белене, който бил затвор само за криминални лица, нещо което архивите на Държавна сигурност и политическите затворници по време на тоталитарното управление на БКП категорично отричат. Снимка: btv.bg</i>

"Баща ми никога не е бил шеф на лагер, а на криминалния затвор [ в Белене]. Не се срамувам от баща ми, по ръцете му няма кръв". Думите са на журналиста Тома Томов, водач на листата на БСП в 1-ви МИР Благоевград на предстоящите парламентарни избори през март 2017 г.

Томов каза това по време на участието си по Би Ти Ви в неделя като реакция на обвинението от страна на Георги Харизанов от Института за дясна политика, че Томов, че е хранен със сребърна лъжичка, оцапана с кръв, тъй като баща му е бил началник на затвора в Белене.

Сайтът desebg.com e воден от разбирането, че никой не избира родителите си. В случая обаче си позволява да вземе отношение, тъй като с опита да оправдае баща си Тома Томов си позволява груба манипулация на историческите и документални факти, които той като журналист е длъжен да знае и да се придържа към истината.

Фактите за политическите затворници в затвора в Белене

През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП е принудено под натиск от Запад да закрие най-големия концлагер за политически противници на тоталитарното си управление – този в "Белене". В същото време на една каменна кариера край Ловеч със знанието на висшата политическа върхушка начело с Тодор Живков, МВР-ДС създава нов секретен лагер, станал печално известен с убийствата в него под името "Слънчев бряг".

В същото време обаче затворите на страната са пълни с хора, осъдени по политически причини или водените по това време с определението на режима на БКП за "контрареволюционни прояви", тоест всякаква дейност, която може да се определи като "вражеска" или несъвместима с режима.

В строго секретна информация за агентурно-оперативната работа при затвора в Белене на отдел "Затвори“ в МВР е посочено, че към 31 декември 1960 г. в него има 1 358 затворници, от които 302 контрареволюционери. Сред тях са 101 опозиционни земеделци, 16 царски офицери, 47 членове на контрареволюционни организации, 24 души за опит да преминат границата, 15 безпартийни и др.

Към 4 юли 1962 г. общият брой на затворниците в затвора в Белене, когато негов началник Никола Томов Николов, бащата на Тома Томов, се намират 1 455 лица, от които 347 контрареволюционери и 1 108 осъдени за криминални и стопански престъпления.

Документът е цитиран в мащабното изследване "Лагерът "Белене" на Борислав Скочев, основател на сайта "Демокунизация", което след няколко месеца ще бъде издадено от изд. "Сиела".

Пречупването на "контрареволюционерите" в комунистическите затвори

Тези факти се потвърждават и от един друг архивен документ – строго секретна докладна записка относно състоянието на работа сред затворниците-контрареволюционери, от май 1961 г. на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (предшественикът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, б.а.).

От този документ (приложен по-долу) става ясно, че към 1961 г. осъдените в България за "контрареволюционна дейност" (разбирай политически затворници, б.а.) са 1277 души, от които 250 са бивши опозиционери, т.е. изявени противници на тоталитарния режим на БКП и около 400 младежи, осъдени за бягство (от "хубавото" на социализма, б.а.).

Тези две групи политически затворници са се намирали, както е посочено в документа, в затворите в Плевен, Пазарджик, Белене и Стара Загора.

Там са проведени общи събрания, на които бившите опозиционери и младежите "самокритично и задълбочено разобличиха своята и на съидейниците си вражеска дейност и застанаха открито на ОФ позиции".

Строго секретна записка на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията с данни за политическите затворници през 1961 г. Първата страница от документа е входна бележка на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Миро Спасов. Източник: comdos.

По това време – 1961 г. бащата на Тома Томов вече е началник на затвора в Белене, в който както се вижда са държани и политически затворници.

Неговото твърдение в опита му да оправдава баща си, че затворът Белене и бил само за лица с криминални прояви, не отговаря на истината.

Някои подробности за миналото на бащата на Тома Томов

В своите мемоари "Адски калейдоскоп" Георги Константинов, политическият затворник от 60-те години именно в затвора "Белене", пише, че през 1959 г. затворът в Белене има нов началник – полк. Томов (бащата на Тома Томов). Сред политическите затворници се е разказвало, че той е изпратен да оглави затвора като един вид наказание.

Преди това Никола Томов Николов е бил на дипломатически пост под прикритие в Лондон. Бил резидент на задграничната агентура на Първо управление на ДС (разузнаването).

Но бил обявен за persona non grata след провал на разузнавателна операция. "Сега бил зъл като оса и се престаравал в желанието си да бъде върнат в "елитната" служба", пише Георги Константинов.

Прикриването на убийствата в лагера край Ловеч от бащата на Тома Томов

Има и един друг малко известен факт за бащата на Тома Томов. Той също се отнася за периода, когато е началник на затвора в Белене, когато става съучастник в прикриването на убийствата в лагера край Ловеч в периода 1959-1962 г.

За това свидетелства негова докладна от 1961 г., приложена в делото на Главна прокуратура по делото за установяване на виновните за убийствата в лагера край Ловеч, образувано през 1990 г.

Тъй като труповете на убитите в лагера край Ловеч не са предавани на близките, за да не се разкрива насилствената им смърт, те са заравяни на един от островите до затвора в Белене.

Всички затворници в затвора Белене обаче стават свидетели на пренасянето на труповете. Полк. Никола Томов Николов не сигнализира за убийствата на висшето партийно ръководство или на МВР, а пише докладна до вътрешното министерство, че тези факти могат да компрометират управлението на партията.

Докладната на началника на затвора в Белене Никола Томов Николов е от лятото на 1961 г. "относно починали въдворени, които се заравят на остров Предела" и е цитирана за първи път в документалната книга на разследващия журналист Христо Христов "Секретното дело за лагерите", издадена през 1999 г. В документа, изготвен и подписан от бащата на Тома Томов, се казва:

"Това [докарването на труповете на лагеристите от лагера край Ловеч] става твърде явно и открито. С камиона, който е известен на цялото с. Белене и на всички служители и затворници, се докарва трупа в един чувал – сламеник.

Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се трупа в една лодка, която се прикачва за моторница "Чавдар" и заминава за острова. При пристигането на камиона затворниците казват "пристигна колетна пратка от Ловеч".

Затворникът, който ги заравя се нарича Канто и му казват "погребална агенция Канто".

Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католическо, че много от служителите в затвора са от същото и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт.

От шофьора на колата или от пътуващи с него служители се научават даже имената на починалите и "данни" кой друг е втасал и ще бъде докаран със следващата пратка..."

Прикриването на следите от убийствата

След докладната на Никола Томов Николов е изготвено предложение как да по-прикрито да се заравят труповете. На 15 август 1961 г. от МВР изпращат лично, строго секретно писмо до началника на Трудовата група-Ловеч Петър Гогов.

Върху писмото Мирчо Спасов е сложил следната резолюция: "Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починалите в Трудовата група-Ловеч при пренасянето и заравянето им!"

Отделно Мирчо Спасов пише до началника на Окръжно управление на МВР-Ловеч Кирил Александров и Петър Гогов дословно:

"Да се спазва в известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи".

Следвайки указанията, ръководството на лагера изготвя специална инструкция как да се процедира с труповете. Запазено е решение от 27 юли 1961 г., в което се посочва:

"За по-лесна манипулация при снемането на трупа от камиона, поставянето му в лодката, изваждането му от нея и отнасянето до гроба да се приготви един постоянен брезентов чувал с дръжки, в който се поставя увития в сламеник труп. Специално за изваждането на трупа от лодката да се приготви един улей от две дъски и по него да се извлича до брега.

Да се подберат няколко затворници, бивши членове на партията, попаднали за катастрофи и други невулгарни престъпления, и на тях да се възложи да се занимават с погребението на умрелите. Ако за в бъдеще погребенията ще се извършват само от служители, то да се ангажират такива от надзорния състав на затвора и да пазят тайна."

Близките на убитите са получавали единствено дрехите им, в повечето случаи окървавени, някоя и друга лична вещ и не винаги смъртен акт, издаден от Градския народен съвет в Ловеч.

Свидетелството на един политически затворник от затвора в Белене

В цитираните по-горе мемоари на политическият затворник Георги Константинов "Адски калейдоскоп", които са издадени през 2006 г., той разказва следния случай, на който присъства в затвора в Белене". Константинов описва случай при който петима затворници са откарани в карцера след отказа да участват в строежа на помещения, предвидени за нови карцери:

"Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши лейтенант Йонко...

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастия ми приятел.

Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше "как се калява стоманата" и как е нужно да се постъпва с врага на "народната власт". То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието.

В този момент Йоцов извика: "Убийци!" А копелето му недно... се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов.

След "демократичната" подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява "медийно" лековерната си публика със "спомени" за бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към "питомниците" в затвора на острова."

Тома Томов не е опровергал това неудобно свидетелство на един политически затворник, а не криминал, под какъвто знаменател днес той поставя политическите противници на тоталитарната диктатура.

А че тези факти и свидетелства са неудобни е ясно и от опита за внушения, които пробутва днес кандидатът за депутат от БСП, направил журналистическа кариера при комунистическия режим и самият той служил за известен период като сътрудник на Държавна сигурност.

*Статията е публикувана на сайта desebg.com

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари