Как Тръмп се заиграва с историята

Като сравнява първите президенти на САЩ с южняшките генерали от Гражданската война, Доналд Тръмп тръгна по хлъзгав път, защото личностите и епохите нямат нищо общо.

В тази изключително кръвопролитна война се изправят едни срещу други ръководените от Ейбрахам Линкълн северни щати (Съюзът) и отцепилите се южни щати, ръководени от Джеферсън Дейвис (Конфедерацията).

Близо един век разделя Декларацията за независимост, с която са основани Съединените американски щати на 4 юли 1776 г., и този граждански конфликт, който разкъсва нацията, главно по въпроса за робството, от 1861 до 1865 г.

Между тези две събития дванадесет президенти са притежавали роби, в това число първият, Джордж Вашингтон, и третият, Томас Джеферсън.

Аргументът на Тръмп е прост: ако днес се смята за оправдано да се демонтират паметниците на защитавалите робството южняшки генерали като Робърт Лий или Стоунуол Джаксън, трябва да се свалят и тези на Вашингтон и Джеферсън.

Това схващане обаче не е особено убедително, първо поради причината тези мъже да бъдат почитани. Съвсем опростено казано, първите са основали нацията, а вторите са я предали. Ето няколко исторически напомняния:

Вашингтон и Джеферсън, бащите основатели

Джордж Вашингтон (1732-1799 г.), на когото е кръстена федералната столица и чийто лик е изобразен върху еднодоларовата банкнота, дължи обаянието си на участието в революцията и на факта, че той води американските войски до победа срещу Великобритания. Той оставя отпечатъка си в Конституцията на САЩ и множество други американски институции.

Томас Джеферсън (1743-1826 г.) е човек на Просвещението и баща на Декларацията за независимост, която утвърждава равенството на гражданите. Той е почитан за толерантността и позициите си в подкрепа на свободата на вероизповеданието. Отдава му се признание за удвояването на площта на страната чрез закупуването на Луизиана и за защитата на търговските интереси на САЩ.

Разбира се, притежаването на роби от тези две исторически личности днес се приема като неизличимо петно върху биографията им. Това обаче не пречи те да бъдат чествани за приноса си, за който се смята, че е положил основите на едни по-справедливи в бъдеще Съединени щати.

Лий и Джаксън, пълководците отцепници

Макар и да се корени в отдавнашно противопоставяне между протекционистки Североизток в процес на индустриализация и подкрепящ свободния обмен Юг с икономически силни плантации благодарение на робската им работна ръка, Гражданската война е предизвикана от избирането за президент през 1860 г. на републиканеца Ейбрахам Линкълн, който е твърд противник на робството.

Тази изборна победа се приема като повод за война от Южна Каролина, която се отцепва и през 1861 г. е последвана от Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Тексас и Луизиана. Към тези конфедерирани американски щати впоследствие се присъединяват Вирджиния, Арканзас, Северна Каролина и Тенеси.

Южняшките войски откриват бойните действия през април 1861 г. във Форт Съмтър, защитавайки град Чарлстън. Най-кървавите битки протичат около двете столици на разделената държава - Вашингтон и Ричмънд.

Известните като опитни тактици Робърт Лий и Стоунуол Джаксън са двете най-почитани в Юга личности сред офицерите на конфедерацията. Според мнозина американци обаче те просто са избрали грешния лагер, в който чернокожите са били смятани за по-низши същества.

"И двамата са виновни в измяна, защото са започнали въоръжена съпротива срещу държава, в чиято армия са служели. Така че от значение е било каква кауза защитават", подчертава в Туитър историкът Джим Гросман.

За четири години в конфликта са убити около 620 000 души, което е повече от човешките загуби на САЩ в двете Световни войни взети заедно.

След войната Робърт Лий се превръща в икона на "Загубената кауза" в Юга, а популярността му расте и в Севера. Близо 150 години след смъртта си той остава спорна личност в САЩ, за разлика от Вашингтон или Джеферсън.

"Робърт Лий има множество поклонници в Юга, отчасти защото местното образование го описва като благороден рицар, който след войната усърдно е работил за помирението", обясни Кристин Сакос, една от петте общински съветници на Шарлотсвил, където решението да се премахне конна статуя на генерала превърна града в сборен пункт на крайната десница.

По БТА