Как Тръмп ще спаси Европа

Не е твърде късно вълната на популисткия подем да се обърне

Как Тръмп ще спаси Европа

Първите седмици на Тръмп като президент показаха, че заплахата, която той представлява за европейските интереси, не е преувеличена. Но има и добри новини. Антипатията му към Европейския съюз е толкова голяма, че накрая тя може да възвърне чувството за обща цел на разколебания съюз.

Предизвикателството е ясно: Тръмп не само е първият американски президент, който не подкрепя активно ЕС; той дори изглежда смята, че разпадането на Съюза ще отговаря на американските интереси. Позицията му по отношение на глобалната търговия, Парижкото споразумение за климата и ядрената сделка с Иран застрашават ключови елементи от глобалния ред. Нерешителността му относно НАТО и желанието му за близост с руския президент Владимир Путин са силно обезпокоителни за европейската сигурност. А наложената от него временна забрана за пътуване на граждани от седем страни с преобладаващо мюсюлманско население предизвика хаос, който подкопава усилията за международно решение на кризата и разпалва ислямския екстремизъм.

Тръмп встъпи в длъжност във време, в което Европа се отдалечава от "интеграцията", в отговор на нарастващите националистически настроения на континента. Широко разпространено е мнението, че предстоящите в Европа през годината избори – в Холандия, Франция, Германия, а може би и в Италия, и Испания – допълнително ще подронят сътрудничеството в Европейския съюз и ще задълбочат разделенията. Ала за Европа все още не е късно да преобърне бъдещето си – стига да отвори очите си за мащаба на предизвикателствата, пред които е изправена.

Самодоволството на управляващите политически кръгове и техните привърженици в крайна сметка е един от двигателите на популистките настроения в Европа. Но когато в Белия дом стои Тръмп и издава хаотични укази, самодоволството изглежда все по-трудно постижимо, а опасностите от популизма – все по-видими за всички.

Има окуражаващи признаци, че политическата инерция започва да се измества. В Австрия например крайнодясната Партия на свободата загуби президентските избори. Във Франция според проучванията преди предстоящите през пролетта президентски избори има големи шансове центристкият кандидат Еманюел Макрон. Европа има интерес от задълбочаването на тези тенденции.

Пробуждайки се за опасностите, Европа може да стане по-склонна да постига компромиси

Новините от Вашингтон през последните дни отекват силно в Европа. Чрез петиции, отворени писма, социалните медии или просто излизайки на улицата, хиляди европейци протестираха срещу спорната "мюсюлманска забрана" на Тръмп. Все още е неясно колко далеч ще успее да стигне Тръмп в налагането на този дневен ред. Но не е невъзможно разделенията между страните членки на ЕС да започнат да избледняват пред екзистенциалната заплаха в една все по-възможна ера на Тръмп-Путин. Пробуждайки се за опасностите, Европа може да стане по-склонна да постига компромиси – по руските санкции и разпределянето на бежанците например – за да формира накрая последователна външна политика. Когато разработват своята трансатлантическа доктрина за ерата на Тръмп, европейските държави трябва да не се поддават на страха и да не търсят двустранни споразумения със САЩ. Европа не трябва да допуска да бъде разделяна и владяна, защото това би отслабило всички. Необмисленото бързане на британския министър-председател Тереза Мей за среща с новия американски президент не е пример, който да бъде следван.

По-скоро ЕС трябва да успее да заговори в един глас в защита на международните споразумения и основните човешки права, включително и правото на убежище. Декларациите след срещите на Европейския съвет не са достатъчни. Лидерите на ЕС трябва да координират своите усилия, за да отстояват единна позиция по търговски въпроси и за осигуряване на най-добрата възможна консулска защита на хората с двойно гражданство.

Най-голямото предизвикателство е преобръщането на нагласите към европейското сътрудничество в сигурността, защото евентуална нова вълна от терористични атаки ще накара хората да се обърнат към националистически и популистки партии.

Досега европейските агенции за разузнаване и вътрешна сигурност разчитаха основно на успешно сътрудничество с техните американски колеги. Но обменът на разузнавателна информация между европейските страни изостава и затова амбициозните планове за по-добро сътрудничество в областта на разузнаването следва да се превърне в основен приоритет.

По същата причина Европа трябва спешно да стабилизира зоната в непосредствена близост до себе си, особено Западните Балкани, Източна Европа и Северна Африка. А за това е необходима обща политика за сигурност. Това не означава, че ЕС трябва да създаде „европейска армия“. Но в средносрочна перспектива европейските сили трябва да работят за синхронизиране на военните си способности, технологии, системи за отбрана и ядрено възпиране. В далечна перспектива общоевропейските военни дейности трябва да се основава на особеностите на вътрешнополитическите дебати на ключовите страни членки.

Има известна ирония в това, че дълбоко евроскептичният президент на САЩ и неговият съюзник в Кремъл биха могли да предизвикат тласъка, от който Европа се нуждае, за да успее най-накрая да преодолее своите големи кризи. Ако не друго, тези двама хаотични, силни и самоизтъкващи се лидери ще осигурят силен стимул за оцеляването на Европейския съюз, за да могат членовете му заедно да устоят на бурята.

*Марк Ленард е директор на Европейски съвет за външна политика.

Весела Чернева е старши програмен директор на Европейски съвет за външна политика.

Текстът е публикуван в Politico.eu на 7 февруари 2017 г.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?