Как управлява Вим Дуйзенберг, председателят на Европейската

Не беше лесно. Четиридесет месеца след създаването си, Съветът на директорите на Европейската централна банка взе основополагащо решение. По предложение на председателя си Вилем Фредерик Дуйзенберг срещите на всеки две седмици бяха запазени, но само първият четвъртък от месеца ще бъде посвещаван на решенията за лихвеното равнище. Защо ли? Просто защото пилотажът на паричната политика може да се извършва и веднъж месечно, а това ще позволи втората среща да се посвети на други проблеми, като еврото например.

ЧОВЕШКИЯТ КОНТАКТ НА ПЪРВО МЯСТО

Ето така управлява Вилем Фредерик, когото всички наричат Вим - с голяма доза здрав разум. Едно качество, което е изключително необходимо за човека, който трябва да изглажда ръбовете и да смекчава различията между сътрудниците си, за да могат те да работят като едно цяло. "Това е един типично консенсусен начин на управление, при който преговорите идват само след човешкия контакт", обяснява журналист, който следи отдавна работата му.

Онзи, за когото злите езици твърдяха, че управлявал холандската централна банка като любител, задоволявайки се да следва германската Бундесбанк между две партии голф, сега е уважаван във Франкфурт. Той успя да създаде сръчно и изкусно истински връзки между хора, които на пръв поглед изглеждат доста несъвместими. Един пример: първоначално в Съвета на ЕЦБ шестте члена от Съвета на директорите на ЕЦБ стояха от едната страна на голямата заседателна маса, а дузината централни банкери - от другата. В резултат всички се гледаха като кучета и котки.

Вим наруши протокола и ги нареди по азбучен ред, а после ги раздели на принципа пушачи-непушачи. Механизмът се смаза така добре, че на 17 септември, шест дни след атентатите от Ню Йорк, всички членове на Съвета успяха да се съберат по виртуален начин, чрез телеконференция в офиса на заместник-председателя Кристиян Ноайе, който заместваше шефа си, задържан в Хелзинки.

Всъщност, за разлика от председателя на Управителния съвет на Управлението за федерален резерв на САЩ Алън Грийнспън, Вим Дуйзенберг не разполага с правото сам да променя паричната политика. Решението за намаляване на лихвите от 17 септември обаче доказа, че институцията му е способна да спази правилото за единодушие и едновременно с това да реагира бързо между две редовни заседания за паричната политика.

ПОЕМАНЕ НА РИСКОВЕ

Другото предимство на месечните решения за лихвите е, че те ще забавят двукратно ритъма на атаките на коментаторите и бизнес редакторите. Защото Вим винаги е поемал повече рискове от Алън Грийнспън в тази област. Неговият американски колега се ограничава да разпространява комюникета, чиито термини понякога са неразбираеми, и така по-често отказва да се хвърля в "устата на лъва". Шефът на ЕЦБ пък не може да се откъсне от нея.

Това занимание е още по-деликатно, защото се извършва от името на Съвета на банката. Човекът-оркестър в тази област е Манфред Кьорбер, ръководител на Отдел комуникация, който е постановчик на добре познатите конференции за обясняване на решенията. Той следи ревностно за публичните изяви и за неприкосновеността на личния живот на шефа. Също той налага и еднаквото отношение към "големите" и към "малките" членове на Съвета. Защото в ЕЦБ принципът е стриктен: една държава, един глас.

ДИРЕКТОРСКИ СЪВЕТ С ШЕСТ ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

Освен Съвета, Вим трябва да управлява и цяла малка армия, една трета от която са германци и която надхвърля 1000 души, а вероятно след появата на еврото ще стигне и до 1500 поста. Подобно на шефа на УФР, Вим управлява тази администрация, заобиколен от Съвета на директорите с шест постоянни члена, които се събират всеки вторник. Те на драго сърце се наричат "европейци" и всеки си има определени задължения.

Първият от тях е французинът Кристиян Ноайе, който е заместник-председател на Съвета - той няма конкуренция, но мандатът му, който не може да бъде подновяван, изтича през юли. Той отговаря за "планирането и контрола", за юридическите услуги, грижи се за наемането на нови служители в банката и следи за структурните реформи в ЕЦБ.

Номер три в банката е главният икономист - германецът Отмар Исинг, който по принцип би трябвало да е строг, а всъщност е жизнерадостен. Той идва от германската Бундесбанк, подготвя анализите и интерпретира статистиките. Вим го слуша внимателно.

Следват двама южняци - италианецът Томазо Падоа-Шопа (бившият служител на Италианската централна банка и студент на Масачузетския институт по технологиите), който се занимава с банковия контрол и с международните отношения, и испанецът Еухенио Доминго Соланс (университетски преподавател, също минал през родната си централна банка), който се занимава с банкнотите и със статистиката.

Всички тези мъже са приятно обкръжение на финландката Сирка Хемалайнен, бившата управителка на централна банка, която се занимава със системите за разплащане и с операциите на финансовите пазари. Сирка Хемалайнен е единствената в Съвета, освен Вим Дуйзенберг, която е оглавявала централна банка, и освен това пуши пури - другата ѝ форма на съзаклятничеството с председателя.

Всъщност именно тази негова страна на бонвиван кара Вим да предпочита обедите, когато трябва да намери начин да събере 18-те ръководители на ЕЦБ, и тези обеди изведнъж стават "доста дълги", както казва един от участниците в тях. Ето така управлява Вим.