Как в България ЕК даде милиони за скриване на обществените поръчки?

Шумно прокламираната от кабинета "Борисов 3" нова централизирана информационна система за обществени поръчки, която от 10 месеца насам е задължителна за всички фирми и ведомства, работи но с редица дефекти. В същото време създаването ѝ "отхапа" милиони левове от ЕС. В този експретен текст ще бъдат откроени някои от проблемите на системата, а становище на Агенцията за обществени поръчки по тях, ще публикуваме утре.

В България обществени поръчки се възлагат от 2004 г. Основната функция на Агенцията за обществени поръчки (АОП) е да поддържа Регистъра за обществени поръчки. Неговата цел е потенциалните участници да могат да намират информация за обществени поръчки, в които биха могли да вземат участие. Конкуренцията при избора на изпълнител единствено може да гарантира, че цените не се завишават и парите на българските данъкоплатци не потъват в нечие нощно шкафче. Втората основна цел е контролът от страна на обществеността – в регистъра може да се намери цялата необходима информация за едно пълноценно разследване на една поръчка – участници, документация за участие, протоколи и решения.

До 2020 г. този регистър функционира, позволявайки търсенето да става по име на възложителя и по отделни думи от предмета или описанието на обществената поръчка. В един момент АОП решава да създаде Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП). Платформата се прави, за да се премине към изцяло електронен процес на възлагане. С изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) използването на платформата става задължително за всички възложители.

Кой и как създаде новата платформа?

Създаването на платформата става в два етапа и се финансира по Оперативна програма "Добро управление" във връзка с чл. 39а от ЗОП. Обществената поръчка за създаване на платформата (00005-2017-0001) е възложена в началото на 2018 г. на ДЗЗД "Консорциум ЕОП България" със стойност 4 795 200.00 лв. без ДДС. Любопитен детайл е, че проверка в стария регистър показа нарушения на закона по начина, по който е обявена поръчката. И по-конкретно, препратката към обществената поръчка в профила на купувача (официалната страница на АОП) препраща към несъществуваща страница! Тоест, задължителната мярка за публичност липсва. След издирване в профила на купувача намираме документацията по поръчката.

Друг любопитен детайл е, че в методиката за оценка на желаещите да правят новия портал е имало точки при търсене на думи в бъдещата платформа, да се дават най-добри резултати. Т.е., ако някой търси поръчки с ключова дума "Министерство на туризма", да му излизат в резултат само такива поръчки, а не всевъзможни резултати. Иронията на това изискване може да се види в крайния резултат от изпълнението на поръчката. Реално при търсене сега в новия портал, изскачат всевъзможни поръчки, въпреки ключовите думи на търсене (виж по-долу.) В обществената поръчка участват 5 участника, като трима от тях са отстранени.

Няколко думи за излъчения изпълнител Консорциум ЕОП България. Консорциумът се състои от познати участници, някои от които са абонирани за получаването на финансиране по разни европрограми като "Иновации и конкурентоспособност", а други са на държавна хранилка. В него влизат: "Сирма Солюшънс"; "Негометрикс България"; "Скейл Фокус"; Информационно обслужване (което ще ни брои гласовете от електронното гласуване на предстоящите избори) и Адвокатско дружество "Събев и съдружници".

На 30 октомври 2019 г., след като Министерски съвет решава да създаде Държавен хибриден частен облак, се подписва допълнително споразумение с избрания изпълнител и се наливат още 59 000 лева на месец или 1 534 000 лв за 26 месеца. На 3 декември 2019 г. на основание непредвидената сложност на проекта се подписва второ споразумение без провеждането на обществена поръчка за Център за обслужване на крайния потребител (Call Center) с трима служители за новия онлайн портал за обществени поръчки. Цената е 12 000 лева на месец или общо 300 000 лв. за 25 месеца. Трето споразумение се подписва за провеждането на 125 обучения и цена 220 лв. на участник или общо 550 000 лв!

Но и това не е краят – следва четвърто споразумение за провеждането на обученията онлайн и цената пада от 220 лв. На 214.84 лв., но бройката се увеличава с 37 обучаеми на 2 537. Остава пълна мистерия как половин милион потъва за дистанционно обучение, независимо каква е бройката на обучаемите.

Търсиш едно, излиза друго

Резултатът от новия онлайн портал за обществени поръчки е празна нула. Европейското финансиране от 7 179 200 лв. не само не надгражда стария Регистър на обществените поръчки, но прави невъзможно използването на новия. Основната функция на регистъра е намирането на информация за обществените поръчки. Адекватният начин да се направи това е чрез работеща търсачка. В ЦАИС тя работи по възможно най-неадекватния начин, което прави намирането на конкретни поръчки практически невъзможно. Необяснимо е как цели 6 месеца откакто функционира, този проблем остава нерешен. Валиден сценарий е някоя фирма, базирана в София, да се поинтересува от обществените поръчки на Столична община. И какво прави – въвежда в полето за търсене по възложител думите "столична" и "община", а получава – Община Трън, Община Шумен, Община Исперих и така 1751 обявления за поръчки! (виж снимката - б.а.) Това също така прави на практика невъзможен контролът за изкуственото разделяне на поръчки. Да, информацията може да бъде намерена на официалната страница на общината в профила на купувача, но това само потвърждава прахосването на тези 7 млн. лв. от ЕС за новия портал.

Друг още по-валиден сценарий е търсенето по предмет на поръчката. Така, например, строителна фирма иска да изпълни някой проект по Програмата за развитие на селските райони или "Региони в растеж". Пише в търсачката "развитие на селските райони" и получава Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Тук -там излизат и ПРСР, но човек трябва да прерови един куп ненужна информация.

Заданието на поръчката - новият портал - е толкова елементарна задача за софтуерния бизнес, че е плашещо, че е в поръчка за 7 млн. лв. и изпълнител, който ще отговаря за преброяването на електронното гласуване на избори, виждаме този парадоксален резултат. В крайна сметка, става въпрос за най-стандартно търсене, което не би трябвало по принцип да е трудна задача. Явно, когато в играта са много милиони, и лесното става трудно и за съжаление - почти неработещо.

*Авторът е бил експерт в отдел "Контрол на обществените поръчки" в Държавен фонд "Земеделие" във времето от 2010-2015 г.