Как възходът на Медицинския университет се оказа падение

Че университетите ни се управляват като феодални владения отдавна вече не е новина. Не е изненада и заграбването на академична власт чрез брутални манипулации и погазване на закона. Този филм вече го гледахме в Стопанската академия в Свищов, Югозападния университет "Неофит Рилски" и пр.

Когато обаче сюжетът се повтаря в едно от най-престижните висши училища – Медицинския университет - София, това е симптом не само за уродливите метастази в българското висше образование.

Откритите нарушения при управлението на бившия ректор Ваньо Митев (които нищо чудно да са само върхът на айсберга) и последвалата силова и непрозрачна смяна на властта във висшето училище, отвориха кутията на Пандора, за да стане безпощадно ясно какви хора учат бъдещите медици на “най-хуманната професия“. И да си дадем сметка, че при такова образование, мотивирано все повече от сенчести сделки и личен материален интерес, ни чака и такова здравеопазване - грубо, нехуманно, в което парите диктуват всичко.

Медицинското образование у нас все още е еталон за качество и завършилите медици лесно намират работа навън. Около 80% от завършващите медицина в България търсят реализация в чужбина.

Скандалът обаче няма как да не остави петно върху българското медицинско образование, въпреки че проверките в университета не откриха нарушения при обучението на българските студенти, а само на чуждестранните.

Когато предложиш лесно задгранично следване по медицина, без изпити, без каквито и да било изисквания към бъдещите лекари, каквото е направил при управлението си бившия ректор Ваньо Митев, няма как хората да не започнат да се питат дали същите занижени критерии пък не важат за всички студенти. И това неминуемо удря по престижа на българския лекар.

Ако предприетият подход е някаква извратена стратегия за ограничаване на големия брой напускащи България лекари - около 500 души годишно по данни на Лекарския съюз, то тогава тя е успешна.

При всички случаи обаче предубежденията спрямо българското медицинско образование вече са сериозни и основателни.

Оправданията на кръгове около бившия ректор Митев, че всичко е тръгнало от оплакване на чужда държава, т.е. е компромат, звучат жалко и крайно неубедително. Когато информацията се окаже истина, няма значение кой я е подал.

От значение е само, че водещият софийски Медицински университет е обучавал на конвейр хора, които не притежават нужната подготовка и е допуснал те да получат европейска диплома за висше образование без елементарни познания за устройството на човешкото тяло. В момента можем само да гадаем колко на брой практически опасни за пациентите медици разнасят по света славата на “задършили медицина в България, в български университет“.

Да, това е доходоносен бизнес, донесъл доста пари на университета – лукс, с който другите висши училища у нас не могат да се похвалят.

Но това е и признание, че образованието у нас, при това медицинското, е принизено до обикновено търгашество с дипломи. И тук е разделителната линия между хората в Медицинския университет, които се срамуват от това и искат то да спре, и тези, които се гордеят с направеното и искат да продължи. Едните виждат в развитието на университета възход, другите падение...

За настоящата ситуация огромна вина носи и държавата, която със законите си и зад паравана на академичната автономия, бе мълчалив свидетел на разпада на висшето образование. Последните промени в Закона за висшето образование също бяха в посока на това да позволят стопанска дейност на висшите училища в условията на царящата феодална автономия.

Разбира се, няма нищо лошо да изнасяме образование в чужбина, щом все още сме силни и имаме традиции в това. Но нека това става по правилата и по начин, който работи за доброто име на страната и медицинското ни образование, а не за нечий тлъст хонорар и лъскав "Рейндж Роувър".

Естествено, колкото повече са намесени безбройни политически и бизнес интереси, борби за власт и пари, сблъсък на его и прочие, на толкова по-грозни сцени ставаме свидетели и толкова по-тежки взаимни обвинения се подхвърлят.

Че в борбата за ректорския пост са вплетени множество интереси е без съмнение, а чий интерес ще надделее в крайна сметка, предстои да видим.

Чистилището минава през изкарване на истината наяве, а това означава професионално разследване на нередностите и злоупотребите и справедлив съдебен процес, базиран на доказателства. Съмнителното затишие около разследването на друг предишен крупен скандал – за злоупотребите във Военномециниска академия – е утешителен знак за днешните разследвани в Медицинския университет, че всяко чудо е за три дена и всичко може да се размине.

В ситуацията на безнаказана корупция в цялата държава е трудно да си оптимист, че университетите и образованието ще са някакъв изолиран остров на почтеност, качество и законност.