Как започна хидровъзелът и защо все стига до прокуратурата

Източеният заради ремонта на мембраната на коритото на р. Гашня язовир, сн. бТВ

Хидровъзелът "Цанков камък" отново е начело на новините, както и преди седем години, когато премиерът Бойко Борисов (тогава първи мандат) обяви, че от проекта са откраднати "стотици милиони". Лошата слава на проекта не се дължи само на това, че стойността му набъбна от първоначaлно предвидените 440 млн. лв. до 1 млрд., а и защото бившият лидер на ДПС Ахмед Доган е получил хонорар от 1.5 млн. лв. като консултант по този и още три хидроенергийни проекта. Сега депутати от ГЕРБ внесоха сигнал до прокуратурата. Единият им мотив е, че няколко години след въвеждането в експлоатация на съоръжението се е наложило то да бъде ремонтирано, защото можело да се окаже опасно за хората. От досегашните обяснения на НЕК обаче се разбира, че става дума за планов ремонт и че няма нищо извънредно или опасно. Другият мотив е, че "Цанков камък" се е оскъпил 3 или 4 пъти.

Как започна проектът

Изграждането на хидровъзела с водноелектрическа централа "Цанков Камък" с инсталирана мощност 80 MВ е резултат на Меморандум за разбирателство за двустранно сътрудничество между България и Австрия за изпълнение на съвместни проекти по Протокола от Киото. Целта е спестените след въвеждането в експлоатация на съоръжението въглеродни емисии да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК.

Така "Националната електрическа компания" подписа през 2003 г. договори за строежа на хидровъзела с австрийските компании "Ва Тех Хидро" (Va Tech Hydro GmbH & Co), "Вербундплан" (Verbundplan GmbH) и "Алпине Мейредер Бау" (Alpine Mayreder Bau GmbH). Тогава проектът се оценяваше на 200 млн. евро, от които за 100 млн. евро бе осигурен експортен кредит от "Банк Оустрия Кредитанщалт", а останалите – от консорциум от седем банки - австрийските "Райфайзен банк Интернешънъл", "УниКредит Банк Оустрия", и "Инвесткредитбанк", белгийската "Фортис Банк", френските "Сосиете Женерал" и "Креди Суис Интернешънъл", както и лондонския клон на "Креди Суис", сочи публикувани в Търговския регистър договор за залог на активите на "Цанков камък" между финансовите институции и НЕК.

Според финансовия отчет на НЕК за 2016 г. компанията има да изплаща до декември 2019 г. още близо 29 млн. евро по заема от "Банк Оустрия Кредитанщалт"

През април 2004 г. от НЕК се похвалиха, че строителството на хидровъзел "Цанков камък" е определено от британското списание "Юромъни" (Euromoney) за сделка на годината, като най-добре структурирания проект в търговско - финансово отношение за 2003 г.

НЕК все още не е обезщетена за "платинения" път

Съгласно договорката от 2004 г. хидровъзелът трябваше да се изгради за пет години, но при идването на първото правителство на ГЕРБ на власт през есента на 2009 г. стана ясно, че проектът се забавя и оскъпява. Така например цената на новия път, на мястото на залетия от язовира, чийто строеж незнайно защо бе вменен на НЕК, достигна по думите на Борисов 120 млн. евро при планирани първоначално 40 млн. евро. Определеният като "платинен" от премиера път бе предаден от НЕК на Агенция "Пътна инфраструктура", но електрическата компания все още не е обезщетена от бюджета за несвойствената си инвестиция. Макар през май 2015 г. тогавашният и сегашен енергиен министър Теменужка Петкова да обяви, че с финансовото министерство се преговаря за получаване на компенсация за пътя, досега не се е чуло такова да е платено.

В последните дни представителите на ГЕРБ сочат цена от 1 млрд. лв. за хидровъзела, като Борисов дори я вдигна до 1.5 млрд. лв., включвайки разходите за "платинения" път. По неофициална информация 60-70 на сто от крайната цена е покрита от собствени средства на НЕК, която през 2010 г. започна силно да страда от вмененото ѝ задължение да купува зелена енергия, а натежаха и стари плащания за строежа на АЕЦ "Белене".

През 2016 г. шефът на НЕК Петър Илиева обясни, че компанията му има непокрити задължения за близо 700 млн. лв. заради хидровъзела.

Финансовото състояние на "Цанков камък" е добре пазена тайна

Какви са приходите на съоръжението през годините публично не е ясно, тъй като неговите активи са в предприятието на НЕК "Язовири и каскади", което не е регистрирано по Търговския закон и не е длъжно да публикува финансовите си отчети. Няма информация и дали НЕК е получавала приходи от продажбата на спестени от съоръжението квоти на Австрия.

През декември 2011 г. тогавашният екоминистър от кабинета на ГЕРБ Нона Караджова обяви, че България е продала част от парниковите си емисии на Австрия, но не бе съобщено нито за какви количества става въпрос, нито какви са приходите, тъй като било търговска тайна.

Така финансовите неизвестни около "Цанков камък" са прекалено много. Дали е имало нарушения и корупция, ще каже прокуратурата, която бе сезирана от ГЕРБ. За втори път. Първия път сагата "Цанков камък" стигна до държавното обвинение през 2010 г., (в пакет с проекта АЕЦ "Белене") по изрично настояване на Бойко Борисов, тогава първи мандат министър-председател. В онзи период начело на прокуратурата бе настоящият конституционен съдия Борис Велчев, който според Борисов е "потулил" случая.

Очевидно надеждите на премиера са настоящият главен прокурор Сотир Цацаров, под чието ръководство държавното обвинение се зае с всевъзможни проверки на почти цялата енергетика, да подходи различно.

Интересен щрих е, че депутатите Десислава Атанасова и Александър Ненков, които внесоха сигнала в понеделник, поискаха прокуратурата да каже и дали "Цанков камък" е бил "нужен на обществото". Още по-интересно е какво ще стане, ако прокуратурата установи, че не е бил нужен.

Още по темата
Още от Бизнес