Как зелената енергия може и да не е скъпа за потребителите

Месец вече продължават протестите на производителите на енергия от слънце, вятър, вода и биомаса заради политиката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която с нови цени за достъп за преносната и разпределителната мрежи ограничава приходите на инвеститорите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), за да задържа поскъпването на тока. Четвърти месец пък българите са недоволни от това, че цената на електроенергията за бита от 1 юли се увеличи с над 13 процента, 8 от които се падат на бурния ръст на произвежданата екоенергия.

Усърдната държавна политика е на път да превърне зелената енергия в нещо като обществен враг №1, още повече, че прогнозите за цените на тока догодина са още по-апокалиптични заради задължението на топлоелектрическите централи да купуват права за замърсяване на въздуха – т.нар. парникови квоти.

На целия този фон все по-натрапчив става въпросът възможно ли е да ползваме по-чиста електроенергия и то на поносима цена?

Положителен отговор на този въпрос има, поне ако се съди от практиката на други европейски страни. Например, Португалия, която със своите над 92 хил. кв. км площ и над 10 млн. жители е относително сходна на България с нашите 110 хил. кв. км територия и под 8 млн. жители.

Буферни такси и конкурси за лицензии

Докато у нас цената на тока от 1 юли 2012 г. се повиши с 13 на сто, в Португалия последното поскъпване тази година е било 3 процента. "Хората бяха много недоволни, защото това е сериозен ръст", коментира Албертино Менесеш, директор експлоатация на тамошния преносен оператор РЕН (REN). Това е еквивалентът на българския "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), с тази разлика, че не е изцяло държавен като нашия.

Менесеш е силно изненадан от българското повишение на цената на тока заради ВЕИ-ата и обяснява, че в Португалия, за да не стават такива резки скокове, има държавен фонд, в който всеки инвеститор внася определена такса, според мощността, която ще инсталира. Този фонд играе ролята на буфер и с парите в него се покрива съществена част от поскъпването на тока от възобновяемите източници, така че да е поносимо на домакинствата.

Шефът на РЕН също така дава пример как, когато през 2005 г. правителството обявява публичен търг за предоставяне на лиценз за построяването и експлоатацията на 1200 МВ вятърна енергия, определящо в избора на победителя е предоставената отстъпка в крайната цена на произведения ток. Това също задържа ръста на цените за бита.

Резултатът е, че в момента в Португалия има над 10 хил. МВ инсталирани ВЕИ-мощности, от които най-много са водните и вятърните централи, а газовите подсигуряват тяхната работа. Така се осигуряват около 40 процента от потреблението на електроенергията в страната. Има дори периоди, в които произведената от вятър енергия покрива до 75 на сто от нуждите на страната.

У нас ВЕИ-мощностите са около 3 400 МВ, от които най-много са хидроцентралите и фотоволтаиците, но слънчевите паркове произвеждат най-скъпата енергия и това рязко променя картинката. Освен това доскоро всеки можеше с минимален капитал да стартира ВЕИ-проект и да получи разрешително за изграждането му, разчитайки на бърза и гарантирана печалба от задължителното изкупуване на тока. Делът на екоенергията в общата консумация в България е около 13 на сто, по данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от началото на 2012 г.. Като краен резултат в Португалия цената на общия микс от енергии е 45-46 евро за мегаватчас, а у нас – около 38 евро, при съществена разлика в доходите.

Българското енергийно министерство преди около три години също имаше идея при присъединяването на ВЕИ-мощностите към мрежата да има конкурс и да се включват онези, които предложат най-ниски цени на тока си. Идеята така и не се реализира. Вместо това се въведе плащането на гаранция от 25 хил. евро за мегаватчас за присъединяване на вятърни, слънчеви или централи на биомаса. Тези пари обаче отиват в собственика на ЕСО – НЕК, за развитие на мрежата, а не за да се удържа поскъпването на тока.

"Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", посочва проф. Едуардо Фернандес от Университета в Порто. Той допълва, че в началото на проектите си производителите на енергия от възобновяеми източници са плащали и такси на общините, които също са отивали за успокояване на пазара.

И у нас инвеститорите плащат такси в общините, на чиято територия развиват проектите си. Парите обаче отиват в местния бюджет за други нужди, но не и за балансиране на цените на тока.

Паралелна работа на мрежи

В Португалия също се плащат такси за достъп за преносната мрежа. Срещу подобна тарифа у нас сега протестират ВЕИ-производителите, макар и не толкова срещу самата цена, колкото против непрозрачния и дискриминационен начин на определянето ѝ. Менесеш пък допълва, че такава такса в Португалия плащат всички производители на енергия, не само ВЕИ-атата (както е у нас), макар тяхната цена да е по-висока.

Ефектът от скъпите и непостоянно работещи ВЕИ се балансира и от това, че електроенергийната мрежа на Португалия работи в паралел с испанската. Това е една от причините през тази година португалците да са оставали без ток средно само една минута, посочва Фернандес. За сравнение, в Германия прекъсването на електроснабдяването средно е 16 минути в годината, а в България – около 200 минути за 2011 г., докато в САЩ е било 532 минути годишно.

Газово и хидро балансиране на потреблението

Като един от съществените проблеми с възобновяемите източници в България се посочва тяхната непостоянна и непредвидима работа, което и наложи въвеждането на тези такси за достъп до мрежата, като целта е събраните суми да балансират по-добре натоварването на мрежата.

В Португалия това балансиране се прави от пет газови електроцентрали и от пет помпено-акумулаторни водноелектрически централи (ПАВЕЦ), като шесто "помпено хранилище" – "Венда Нова ІІІ", се строи с европейско финансиране в единствения национален парк на страната. В същото време Португалия има само две въглищни и нито една ядрена централа.

Комбинираната газово-въглищна централа в Пего например е способна да изключи двата си газови блока веднага, когато перките и ВЕЦ-овете започнат интензивно производство на ток във вятърни и дъждовни периоди. Съответно за минута и половина може да заработи, когато системата има нужда от допълнително натоварване. На тези съоръжения се плащат такси за това, че са в постоянен режим на готовност, подобна на българската такса "студен резерв", която НЕК плаща обаче на топлоцентрали като ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобовдол".

Хидроцентралата "Венда Нова ІІ" е едно от петте "хранилища" на произведената от вятъра и водата електроенергия. Това става когато при ниско електропотребление (най-често нощем), произведеният от перките ток се използва за захранване на разположени дълбоко под земята помпи, които връщат падналата през язовирната стена вода обратно във водоизточника за последващото ѝ използване. Водната енергия е от най-евтините и многократното ѝ връщане в язовира е много ефективно за производството на ток. След това при нужда ВЕЦ-ът "връща" на вятърната централа необходимата ѝ енергия. За всички тези операции си има цени, които покриват разходите на съответните дружества.

У нас няма нито една газова електроцентрала, въпреки множеството частни проекти в тази насока, но имаме четири ПАВЕЦ-а, които играят значителна роля в балансирането на мощностите и потреблението в България.

Ефективно управление и икономии от внос на горива

Енергийната ефективност, за която у нас повече се говори, отколкото се прави, в Португалия е имала съществен принос в разумното управление на сектора и най-вече за използването на енергийните ресурси.

"Твърди се, че Португалия е бедна на енергийни ресурси, защото няма нефт и газ, но това не е така. Имаме слънце и вятър и с възможността да ползваме алжирски газ нещата се получават", казва проф. Фернандес.

"От 2005 година насам с утрояване на хидрокапацитета, учетворяване на вятърните мощности и инвестициите в слънчеви проекти, Португалия е икономисала 2.5 млрд. евро от вноса на горива", посочва Жоао Маркеш, ръководител на енергийното поделение на германската компания "Сименс" (Siemens) в Португалия.

Фернандес допълва, че "преди да помислим за ползването на нова енергия, трябва да си отговорим на въпроса достатъчно ефективно ли ползваме тази, с която разполагаме".

На помощ в това отношение идват технологиите на компанията "Сименс", която доставя оборудването за голяма част от португалските вятърни и газови централи, както и на подстанциите за преобразуване на напрежението на енергията по време на транспортирането и доставянето ѝ.

Заради ръста на ВЕИ-проектите, РЕН трябваше да подмени голяма част от подстанциите си, да ги увеличи с 30 процента, а линейната си преносна мрежа – с 20 на сто, обяснява Менесеш, чиято компания е оператор на над 8 хил. км електропроводи.

"Предизвикателството да се опазва околната среда и да се приложи европейската политика и цели 20/20/20 (до 2020 г. Европейският съюз да ползва 20 процента зелена енергия и да увеличи енергийната си ефективност с 20 на сто – бел. авт.) може да се постигне с комбинираното действие на икономични съоръжения и ефективно управление на мрежите", посочва от своя страна Андреас Юрген, който отговаря за енергийния бизнес на "Сименс" в седем европейски държави. "Това се постига с модернизация, ефективно производство и икономии при преноса и преобразуването на енергията", допълва той.

В същото време у нас ДКЕВР системно орязва намеренията на електроразпределителните предприятия да инвестират в нови технологии и въобще в нови мрежи – отново с цел да се натиска ръстът на цените. В последната година и половина на прицел пък са възобновяемите източници, където политиката също е за намаляване на цените и ограничаване на възможностите им за големи печалби.

В това по принцип не би имало нещо лошо, ако ставаше с някаква дългосрочна мисъл, а не като метод за временно успиване на общественото недоволство. Ако се правеше прозрачно и с участието на инвеститори и потребители.