Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Какъв е всъщност проблемът на СДС?

0 коментара

При готовност за гласуване в синьо, вибрираща някъде около 5 процента, време е СДС да си даде ясна сметка, че по-нататък няма накъде да се пада. По-нататък чака онази, кокалестата, с голямата коса на рамо. Ако някой наистина иска да има възраждане, то този някой трябва да е наясно, че то няма да стане, ако нещата продължават да се правят по сегашния начин. Само ако нещата започнат да се правят по коренно различни и решителни начини, тогава може да има възстановяване на европейската дясна партия в България.

Проблемът на СДС не фигурира в предлагания ни от месеци списък - тежки реформи, неминуема цена, закъснение със стимулирането на предприемачеството, кашата в главите на населението, тюрлюгювечът в структурирането на партията, клиентелизмът и другите обичайни заподозрени. Истинският проблем на СДС не се обсъжда или обмисля, тъй като дори неговото назоваване води до страшни по размаха си предизвикателства, които изискват убийствена по размерите си работа.

Същинският проблем е това, че от 1999 година насам, по неразбираеми за външния наблюдател причини,

СДС реши да престане да бъде субект и избра положението на обект

Престана да случва неща и застина в позата, да очаква да му се случват неща. Много преди българският народ да изпадне в безпомощното състояние, в което е днес, "седесарите" - и ръководните такива - в главите си бяха изпаднали в състояние на безпомощност. Тази безпомощност произведе онова, което винаги произвежда - зависимо и хилаво поведение. Това поведение доведе до постоянно увеличаваща се лавина от удари и загуби. Лавината от удари и загуби доведе до малодушие, липса на решителност, отсъствие на организирана воля. Резултатът: очакване на спасително чудо - на някакъв еднократен мащабен акт, произведен другаде (т.е. не от СДС), който изведнъж да реши проблемите.

Очакването на чудо е другата страна на безпомощността: както ударите по теб не зависят от теб, така и твоето спасение е някъде другаде. И в двата случая има само един плюс: както си седиш, така нищо не правиш - защото си решил, че както твоето падение, така и твоето спасение не зависят от теб. Така СДС възпроизведе българската наклонност да живее в постоянен ужас от битието и да се опита да се крие от него в битовото измерение: там, където шепа хора се карат, сдобряват, интригуват един против друг, съюзяват се - но не излизат на голямата арена на случването на важни неща, тъй като

важните неща не зависят от тях

Да проследим тези процеси - безпомощността и очакването на чудо - в последните години. Откак тръгна пързалянето по ледения улей надолу (опитах се да разиграя тази метафора още през 1999 година в "24 часа"), на всеки етап на пропадане се раждат теории, които прехвърлят проблема другаде - навсякъде другаде, но не и в СДС.

Първото голямо пропадане беше на местните избори. Беше ясно - още през пролетта на 1999 година - че българите не са "политически пасивни", а активно "ръмжат" (както писах тогава в "Капитал") против управляващите; и че ще ги зашлевят на изборите. Оттук: подготовката на изборите трябваше, най-малкото, да означава някаква енергична работа по това, да се разбере, защо ръмжи народът и да се направи така, че да отиде и гласува. Нищо подобно не се случи. СДС роди теорията, според която, при слабо гласуване печели СДС. "Десните партии винаги печелят от нисък вот", според тогавашната екзотична политическа постановка. Подтекстът беше, разбира се: "Можем да не правим нищо, те нещата сами ще си станат".

Местните избори бяха загубени, но и тогава не настъпи някаква сериозна тревога. Загубата беше светкавично "опитомена" така, че да не тревожи. Имаше теза, че изборите са всъщност спечелени. Имаше и друга теза - че всъщност гласуването е било толкова ниско, че изобщо не може да се смята за гласуване и затова СДС не спечели. И трета концепция - не могат да се сравняват местни с парламентарни избори и ще се тревожим, като дойдат парламентарните.

Подтекстът и на трите концепции беше - разбира се - "Дайте нищо да не правим, защото нищо драматично не се случва".

А то се случваше. В катастрофални размери. Социолозите го мериха, анализаторите го анализираха - и всички предупреждаваха, че има срив в доверието към СДС; и че този срив може да се анализира, да се види, какво става - и да се направи нещо.

Хайде, да речем експертната общност както винаги го отнесе, че не ги разбира тия завързаните политически работи. Но колко глух и недовиждащ трябва да бъде човек, за да не види мощната вълна, която се беше надигнала по места против абсолютно самозабравили се местни владетели, които си парцелираха страната на феоди и смятаха, че завинаги притежават съответните населения с парцалите им барабар?

Някакво притеснение очевидно все пак се породи, тъй като тръгна търсенето на магически - шамански - чудодейни решения. Шаманите променят действителността, като правят две основни неща: заклинания от една страна; и, от друга, имитация на действителност с подръчни средства (куклите на магията "вуду", в които бучваш игла, а съответният човек получава инфаркт, са добър пример). Появи се

"Хартата на ценностите" - един типичен заклинателски документ,

представен по типичен шамански начин: "Ако ние всички усвоим тези заклинания, ще си решим всичките проблеми". По-късно дойде и "Календарът на успехите" - творение от същия тип и със същите резултати откъм възстановяване на доверието. Позивните "Европейски съюз", "НАТО" и "Шенгенски визи" също се превърнаха в заклинания от шамански вид.

Нито едно от тези заклинания на нито един момент не произведе не само чудо, но и дори най-елементарен ефект. Причината не е в това, че народът няма готовността да слуша заклинания. Напротив - има такава, както се видя покрай появата на Симеон. Заклинанията на СДС бяха сбъркани по две причини. Първо: не нацелиха народа там, където той чакаше нещо да разбере или види. А тогава очакванията все още не бяха така инфантилни, каквито са днес - и можеха да бъдат пресрещнати. И, второ: заклинанията на СДС се намираха на територията на разума - не на заклинателска такава. Всичките горепосочени заклинания са отломъци от рационални програми за действие. Тогава обаче, когато СДС загуби убедеността, че може да налага върху реалността програмни действия, самата партия превърна тези програми в крайно неубедителни и сбъркани заклинания. Там те си и увяхнаха.

Липсата на резултат засили едно настроение у СДС, което вече се беше появило някъде през 1999 година:

"Колко много направихме, а тия не ни разбират"

Към края на 2000 година това беше станало характерно поведение на ръководствата на СДС и на държавата и беше назовано правилно - "арогантност". Преди да се появи Симеон, започна да прозира и елемент на провинциален аристократизъм: "Абе, ние може да сме всякакви, ама ще гласувате за нас, защото нямате, къде другаде да отидете". Песничката е стара, въртяна беше вече през 1994 година и резултатите от нея още тогава се видяха.

Връхлитането на Симеон по един парадоксален начин засили у СДС чувството, че партията е играчка в ръцете на съдбата - че не тя случва нещата, а на нея ѝ се случват неща отвън. Симеон наистина дойде отвън. И веднага се намести на територия, подготвяна без умисъл от СДС: територията на шаманството, на аристократизма и на "Европа". Симеон изрече и изрича правилните шамански заклинания - такива, които макар да не променят действителността, хващат дикиш у хората. Симеон, за разлика от домораслите аристократи, е истински такъв. И за капак Симеон дойде от "Европа" - от бленуваното от СДС сакрално място, където всичко е правилно.

Зашеметяващият удар - появата на Симеон - веднага разкри очевидното: СДС вече не беше политически организъм. Оголи се липсата на решителност, на здрави вътрешни сцепления, на гъвкавост, екипност, на воля, смелост, борбеност и издържливост - все неща, които позволяват на политическите организми да оцеляват в кризисна външна среда. СДС направи онова, което прави застрашената битова група:

затвори се в обичайните си практики.

Усилено поддържаше своите станали "кухненски" вътрешни ритуали с цел да премахне тревогата от променените обстоятелства и да възстанови външната стабилност, имитирайки стабилност вътре. По кухненски начин се редиха листите и в тях влязоха точно онези хора, които вече бяха накарали местното население да освирепее против СДС. По кухненски начин тръгна парламентарната предизборна кампания, за да стигне до внезапна истерия на тема "цар" към края си.

"Седесарите" отново имаха поведение, все едно нищо драматично не се е случило - и отново, буквално до последния момент, очакваха онова външно чудо, което да ги спаси. Пример беше говоренето на тема някакво "събитие", което щяло да си се самослучи и да оправи изборите. Подтекстът е познат: да не правим нищо, нещата сами ще се оправят.

Подобни неща се случиха и по президентските избори, в гарнитура с една истинска новост. При желаната ситуация на втори тур да излязат "комунист" и "десен" - с оглед да бием комунистите, ние това си го знаем - се оказа, че дясното пространство, с основа СДС, дори вече не може да бие "комунистите".

Спасителни теории, обясняващи изборните разгроми на 2001 година, веднага се появиха. Както всички подобни теории, става дума за обяснения, които се позовават на

някакви гигантски исторически закономерности,

против които никой не може да рита. Инак казано: и да си бяхме дали зор, ето, самата История нямаше да ни допусне до победа. Тъжно е да ги повтаряме, но тези идеологии на безпомощността продължават да циркулират. Пример: "Всяка дясна партия в Източна Европа, която направи реформата, бива сваляна от власт." Или: "Няма в България преизбран десен президент".

Защо, по дяволите, Симеон не мисли така? Защо той не си каза: "Няма нужда да си давам зор, тъй като няма завърнал се цар"? Защо Първанов не си каза: "В България президентите са винаги десни, защо да си давам зор"? Защо, накрая, руският интерес, който пак ни вършее по главите, не си каза: "Няма страна, тръгнала към членство в НАТО, която да се е върнала в руската орбита, та нека не си даваме зор"?

Това вече е позорно. Дясната, европейската партия, която трябва да убеждава, че хората са сами господари на своята съдба - тази партия вече трета година живее в безпомощност спрямо окръжаващия я свят. А анти-европейските интереси, марксистите - т.е. онези, които по принцип пропагандират човешката безпомощност пред "законите на Историята, диалектиката" и пр. - не стоят с отпуснати ръце пред битието, дават си зор и излизат отгоре.

А междувременно СДС, спаднал до смешни размери на влияние, продължава да шаманства. Да търси онова еднократно действие - чудо - което да реши веднъж завинаги всички проблеми. Тече например някакво заклинание на тема - "Ще разделим административните от политическите функции". Или: царистите сами да си паднат и

-изведнъж властта се дотъркулва пак при нас

Да не говорим за мантри от типа: "От Каденабия винаги е почвал възходът на СДС и ОДС".

Отново се развъртя и идеологията, че ако си спазваме истински "Ценностите", ще се оправи работата. Във въздуха вече виси очакването, че Първанов ще оплеска нещата с НАТО и по тази причина някак си електоратът ще се върне при СДС. С нова сила тръгна говоренето на тема "народът не ни разбира и трябва само да изчакаме да поумнее и тогава той сам ще си дойде". Трагикомедията "Главата на Бакърджиев" и тя към чудо отива: вземаме главата на този лош човек и, тъй като тази глава е била единственият ни проблем, след това нещата си се самооправят.

Най-новата пък мода е да се говори за някаква си "лява вълна", която, като един океански прилив, си идва и отива, а като си отиде - хоп! И ние пак отгоре.

Изобщо - гейзерът, произвеждащ заклинания, продължава да бълва и за всеки седесар има по нещо. Онова, което обединява всички подобни идеологии си е пак същото - очакването, че както си седиш и не си даваш зор, някакво си голямо нещо някак си се самослучва, а ти просто събираш плодовете. Един вид: "бучни пръчка - пий вино", само дето ако може и пръчката да я бучва някой друг. А междувременно си поддържаме комфорта, като се занимаваме с успокояващите ни кухненски неща: кой кого как погледнал (не погледнал), кой кому какво казал (не казал), кой какво за кого разбрал, кой кого с кого къде видял.

Никой не тръгва след безпомощни и уплашени хорица,

които се занимават предимно с това, да не се тревожат. А политиката - това е лидерство. Ако искаш да си политик трябва да направиш така, че след теб да тръгват хора.

Както всякакви други човешки действия, да си безпомощен и страхлив е твой избор. Ти можеш да направи друг избор. И то - във всеки даден момент, както пишат корифеите на дясната идеология, в която инак СДС се кълне пет пъти дневно. Едва тогава, когато СДС избере да не бъде безпомощна и нерешителна среда, съставена от неуверени в себе си индивиди-жертви - тогава ще могат да се провеждат онези големи политически и държавнически разговори, които предстоят. Дотогава от политически разговори няма никакъв смисъл.

И за да не бъда и аз обвинен в безпомощност и малодушие - да запазя легитимност, казано по политически - се налага да завърша с едно напомняне. Всички гореописани неща съм ги коментирал (и не само аз) още при тяхното възникване. Бушувал съм против тях както в медиите, където това може да се провери и днес, така и на безчет семинари, кръгли маси, конференции и какво ли не щеш още. Не давам акъл със задна дата. Единствените неща, които пощадих при тяхната поява - и май сбърках - бяха "Ценностите" и "Календара". Първите - защото си мислих, че въпреки наивния характер на упражнението, това е някаква малка начална крачка към решително реполитизиране на СДС. Вторият - защото тогава вече нямаше никакъв смисъл от разговори, и положението беше "грабвайте телата"…

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.