Какъв именно федерализъм е важен за Кремъл

Ръководството на Русия предлага на Украйна да си коригира модела на държавно устройство: да премине от унитарна държава към федерация, в която "всеки регион да се чувства комфортно" (по думите на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров). Теоретично това е добър съвет. Та нали федералното устройство позволява на малките национални общности да се чувстват частично суверенни в рамките на голяма и сложна държава. Но с какво именно е интересен федерализмът за днешното ръководство на Русия?

Ето първата група характеристики на федерацията: федерализмът предполага способност на центъра да споделя властта с регионите, да им делегира значителна част от пълномощията, финансовите и материалните ресурси, запазвайки при това единството в политиката по ключови за развитието на страната направления. За развитата федерация са характерни институти и механизми за съгласуване на интересите между централните и провинциалните елити, възможност за политическо търгуване между тях. Във всеки случай федерализмът представлява разпределение на властта и суверенитета по хоризонталата.

Андрей Захаров, авторът на книга за федерализма ("Спящият институт: федерализмът в съвременна Русия и в света", 2012 г.), напомня за втора група важни свойства на федерализма. След краха на колониалните империи федерализмът става единственото политическо средство, позволяващо легално, тоест, без употреба на сила, да се придобиват нови територии. Автономността може да бъде както път за излизане от федерацията на нейните субекти, така и за присъединяването им към други федерации. И едното, и другото са обусловени от доброволността на обединението, а доброволността (поне на книга) обикновено се вписва в конституциите на федерациите.

Струва си да се напомни, че закрепената в конституцията (като например в СССР) или подразбирана (като в основния закон на Югославия) норма за отделяне в условията на политическа или социална нестабилност може да стане катализатор за националистически настроения и главен инструмент за разпадане на държавата – била та СССР, Чехословакия или, примерно, Пакистан.

Сега да отговорим на въпроса какви именно особености на федерализма интересуват преди всичко ръководството на Русия? Първата група негови свойства в Русия практически не действат: целият суверенитет е съсредоточен в Москва. Политическата и бюджетната централизация в Русия нараства, а не намалява.

Втората група свойства на федерализма обаче, тоест, заложените в него възможности за присъединяване на нови територии, за Москва, както показа опитът с Крим, са нужни и важни.

Поддържайки федерализма в съседни държави, Москва напомня за своя стратегически интерес към територии с рускоезично население, които освен това са оформени като автономии в състава на федерации.