Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Какъв ни е проблемът?

0 коментара

Няма съмнение, че СДС преживява криза - постоянното намаляване на броя на гласоподавателите му през последните шест години е факт, който не може да бъде оспорван. Дори и последните местни избори обаче показват, че тази криза е преодолима. Въпросът е дали дейците на СДС на всички нива си дават сметка какво вършат и къде ни е проблемът.

От две години и половина насам СДС непрекъснато се сражава с

една химера - опасността от коалиция с НДСВ.

Възможност за такова нещо съществуваше само за около две седмици през втората половина на юни 2001 г. Как щеше да се отрази това на съдбата на България, на работещите в администрацията и извън нея седесари и на самия СДС е трудно да се определи еднозначно. Така или иначе това не се случи и непрекъснато сгромолясващата се репутация на Симеон Сакскобургготски и правителството му ни освобождава от необходимостта да се обясняваме по темата със задна дата.

Шокиращо е обаче, че и днес (както и две години по-рано) се повтаря как не трябва да правим коалиция с НДСВ и различни хора са обвинявани, че искат да сторят това. Всъщност един политик трябва да е болестно недалновиден, за да направи тепърва коалиция с царя. Многозначителното твърдение: "Има обаче и такива" показва или че някой е проникнат от неуместна подозрителност или че с тези твърдения се решават съвсем други проблеми.

Надежда Михайлова не е искала и не иска да прави коалиция с НДСВ. НИС на СДС не е обсъждал подобна абсурдна идея. Дори Стефан Софиянски, който напусна СДС като заяви, че много разочаровани хора трудно ще се върнат назад и ще търсят утеха при царя, не дава никакви знаци, че би направил такава коалиция в този парламент. (От друга страна не виждам защо му се сърдим, когато вместо да се опита по стар нашенски обичай да събира гласове от СДС - като например излага доводи колко по-голям антикомунист е от други - насочва усмивката си към царските привърженици, говори за "Негово Величество" и съобщава - макар и единствен - очевидния факт, че ако след изборите през 2005 г. НДСВ влезе в следващия парламент, десницата вероятно ще трябвало да се съобразява и с него.)

Твърди се, че НДСВ (и евентуалното му оцеляване на политическата сцена) поставя заплаха за идентичността на СДС като партия. Въпросът с идентичността е наистина решаващ за бъдещето на СДС, но той не зависи от други партии.

Идентичността на СДС е каузата му и се мери по това за какво се борим.

Изобщо политическата ценност е каузата, а партията е само инструмент за реализацията ѝ. Ако партиите си повярват, че са нещо повече от инструмент и поискат лоялност за себе си, а не за каузата си (и нямат апарат за насилие), хората се отдръпват от тях. Това в България често се е случвало преди войната.

Идентичността на СДС се мери по това да не се позволява никому, дори на лидерите си, да го тласне в посоки, които противоречат на каузата му: национализъм, анти-европейски и анти-американски пъчения, балкански бабаитлъци на тема Първа атомна и други подобни. Опитът да бъдем "хитри", като развяваме байраци, които не са наши, понеже хората ги харесвали, се наказва със загуба на привърженици.

Създава се впечатлението, че дебатът за "идентичността на СДС" засяга коалиционните споразумения след първия тур на местните избори, особено в София.

Акцентът върху прегръдките с Народен съюз и Гергьовден в нощта на първия тур имаше само една цел:

да намали стойността на коалирането със свободните демократи

на Софиянски. Т.е. първият акт на коалиране беше възпоминание за отказа от коалиране. Напомняше на гласуване с отвращение. Избирателите очевидно одобриха решението за обща подкрепа на Стефан Софиянски. Това одобрение се илюстрира от впечатляващия брой на хората, излезли за първи път да гласуват едва на втория тур на местните избори.

Неуместно е да се твърди, че разкриването на скандала със "Софийски имоти" (или който и да било друг в бъдеще) вреди на СДС. Напротив, събитията показаха, че новото мнозинство в съвета, макар и трудно, се справя с проблемите и им намира решения. Иначе всички знаем, че не всичко е било съвършено (и не само в Софийската община). Ако беше такова, щяхме да сме спечелили изборите през 2001 г.

Никой разумен човек не би могъл да твърди, че СДС трябва да отхвърли идеята за бъдещи коалиции. Това би значело СДС да обяви, че му се ще да бъде дълго в опозиция и да не поема отговорности. Не допускам, че е възможно наистина това да е темата на спора между почитателите на Иван Костов и на Надежда Михайлова? Тогава за какво се води този спор?

Този спор няма отношение към каузата на СДС.

Темата колко е добър или лош Софиянски не е въпрос на каузата на СДС

Дори и спорът колко ляво или дясно е правителството Сакскобургготски не е въпрос на тази кауза. Тези въпроси са удобен повод за вътрешни борби и могат да повлияят само на това кой точно да пише следващите депутатски листи. (В това отношение, който да се наложи, ефектът може да е еднакво лош, ако пак както през 2001 г., това става по командаджийски.)

Въпрос на идентичност е дали и защо България трябва да бъде активен съюзник в борбата срещу тероризма. По него наистина имаше спор, но той е преодолян, защото въпреки някои интересни разсъждения в периодичния печат, СДС в крайна сметка остана верен на себе си.

Въпрос на каузата на СДС е въпросът за борбата с престъпността

Не ми е известно по него да има спорове. (Друг е проблемът дали СДС ще намери сили ясно да заяви, че за пръв път е готово да: прояви нулева толерантност към дребните разбойници, да използва пълния потенциал на данъчната администрация срещу големите и имотни разбойници и да създаде реален вътрешен контрол в полицията.)

Въпрос на идентичност е и въпросът за съчувствието

Социална държава едва ли ще станем, а е смешно да говорим и с обещанията на комунистите. Но пък е противно само да повтаряме на хората в най-голяма нужда, че нямаме пари, а на смелчаците, които се опитват въпреки мафията и администрацията да работят почтено - че могат да разчитат само на икономическите закони. Въпрос на идентичност е за партиите на свободата да проявят такова съчувствие към гражданите на страната си - не защото държавата им е длъжна, а защото смисъла на управлението не е да дава страната под аренда на разбойници. Тук също няма спор - само недостатъчна разработеност.

Въпрос пряко свързан с каузата на СДС е и въпросът за структурата на партията. СДС трябва в най-кратък срок да реши

дали иска да бъде партия юмрук или партия антена.

Ако целта е да се готви за революционни действия, прочистване на държавния апарат на всички нива и овладяване на икономическите структури на партиен принцип, уместно е да запази пирамидалната структура с възможността за най-ефикасно предаване на указания от горе надолу. (Продължавам обаче да мисля, че без тоталитарна или поне колективистична т.е. социалистическа идеология подобни структури са обречени на политически провал. Партийното присъствие във всички властови структури между 1997 и 2001 г. остави нерешени тъкмо важни за партийното мислене проблеми - недоразкрити тайни служби, ненаказани комунистически престъпници и убийци, изплъзнали се от отговорност грабители, ненарязани ракети, непроменена конституция, политически неубедителни партнъорства в икономическата сфера и инвестициите.)

Ако обаче целта е да има партия-антена, която няма за задача да извършва революционни действия, но трябва да предава достоверно настроенията на онези хора, които споделят каузата ѝ, без непременно да се склонни да работят в партийни ядки за нея, тогава СДС трябва:

а) да разшири възможностите за участие в основния носител на легитимност в партията (общинската конференция), включително и отвъд участието в клубове;

б) да стимулира чрез устава демократичната непредвидимост на персоналните решения, за да избегне апаратни или икономически машинации;

в) да започне да разграничава партийните от държавните функции на всички нива.

В заключение СДС ще може да бъде основна политическа сила и в бъдеще, ако е наясно, че най-важното не е да се пребориш да те определят за кандидат, а да те изберат. Да те изберат не за да си там, а за да можеш да сториш там нещо точно определено. За хората, които те подкрепят, а не само за техният "авангард" - партията. В името на това да се възнаградят положените до тук усилия на нацията, а не на тези, които я яхат. Против онова, което обезсмисля споменатите усилия, тегли ни към Третия свят и дава сила на анти-западните, червено-кафяви тенденции. Генетически и политически тези тенденции са свързани с бившата компартия. Дори и да е вярно, че се мъчи да се освободи от тях, тя не го е сторила, нито има кой друг ги поеме след като точно в нея пак е старата комунистическа върхушка и наднича зад раменете на синовете и внуците си.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.