Както е тръгнало, ГЕРБ ще си има нов кабинет – на първо време служебен

След като ГЕРБ провали първия мандат за кабинет, изглежда все по-сигурно, че вървим към нови предсрочни избори и служебно правителство. Това обаче ще стане по нова процедура, срещу която е подадена жалба в Конституционния съд (КС). В настоящата ситуация най-вероятният сценарий е ГЕРБ си има собствено служебно правителство и то при работещ парламент до евентуалните предсрочни избори.

Според приетите в края на миналата година промени в конституцията президентът вече не може сам да решава кого да назначи за служебен премиер. Той е задължен да избира измежду хора на конкретни държавни длъжности и те са "председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник".

Тази процедура може да доведе до нов конституционен казус. Конституционните промени не предвиждат какво става, когато някой от списъка бъде избран за премиер - трябва ли да подаде оставка или досегашните му правомощия се замразяват и ще може да се върне на поста. В конституцията това е уредено за депутатите, които стават министри: "Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър". Но яснота няма за БНБ, Сметната палата или омбудсмана. Така ако не се направят спешни законови промени, в които да се запише аналогичен текст и за тези длъжности, най-чисто би било избраният за служебен премиер да напусне досегашния си пост. Ако обаче има такова очакване, то трудно би се намерил съгласен да прекрати мандата си, за да е министър-председател само няколко месеца.

Конституцията не казва какво ще се случи, ако всички от списъка откажат да заемат поста. Освен това изборът на министър-председател и служебен кабинет е обвързан с насрочването на изборите. Така, ако има проблеми при намирането на премиер, то и изборите ще се отложат във времето.

Кой може да е следващият служебен премиер?

В момента председател на парламента е Росен Желязков от ГЕРБ. Назначаването му за служебен премиер ще е равносилно на декларация, че служебният кабинет ще е партиен и неговият фактически шеф ще е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

От друга страна самият Желязков може да откаже да заеме поста, като се има предвид, че вероятно ще иска да е кандидат за депутат.

Неофициално депутати коментират, че този проблем може да бъде решен тактически. А именно – в дните преди връщането на третия мандат парламентът да си избере друг председател, колкото да има още една кандидатура в списъка за служебен премиер. Ако се стигне до такава смяна, ГЕРБ вероятно ще настояват това отново да е техен депутат или такъв, когото смятат за свой.

Дефектът на тази идея е, че след счупването на сглобката, ПП-ДБ може и да не подкрепят този ход на ГЕРБ. При това положение Борисов трябва да търси мнозинство с ДПС, ИТН, "Възраждане" или БСП, както се е случвало и друг път. Но пък този пазарлък ще си има политическа цена и ГЕРБ почти сигурно ще я плати, тъй като не би рискувала да загуби шефския пост в Народното събрание, при положение, че този път то няма да се разпуска, а ще работи до изборите и след това до формирането на ново.

А това е ценно време за гласуване на закони и решения, включително избор на 85-те назначения в регулаторите.

Допустим за служебен премиер е председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и двамата му заместници – Горица Кожарева и Тошко Тодоров.

Засега се смята, че тъй като Росен Желязков е важен на Борисов и Пеевски като шеф на парламента, много възможно е Главчев да оглави бъдещото служебно правителство. Главчев е кадър на ГЕРБ. Бил е и депутат, и председател на парламента от партията на Бойко Борисов. Затова и е напълно очаквано той да предложи близки до ГЕРБ за служебни министри.

В момента управител на БНБ е номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а подуправители са издигнатият от ПП Андрей Гюров, предложеният от ДПС Петър Чобанов, както и Радослав Миленков. Неофициално обаче се говори, че и четиримата не биха поели премиерския пост.

Сегашният омбудсман Диана Ковачева също изглежда малко вероятно да се съгласи да поеме Министерския съвет. Причината е, че в началото на годината тя беше избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за следващия български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя заминава на мястото на настоящия ни съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев, чийто мандат изтича на 12 април.

Зам.-омбудсман в момента е Елена Чернева-Маркова, която би следвало временно да стане омбудсман на мястото на Ковачева, докато парламентът не направи нов избор за поста.

Въпросът с жалбата до КС

Още през януари президентът сезира Конституционния съд именно за последните промени в основния закон, като сред текстовете са и тези за избор на служебен премиер от списък с хора на определени позиции. В момента тече едномесечен срок за представяне на становища на заинтересованите страни. Така за насрочване на заседание по същество може да се говори чак след 9 април.

Хипотетично КС може да реши да се произнесе по жалбата в момент, в който е избрано служебно правителство по новата процедура. Възможно е съдът да реши, че текстовете, по които е направено това, са противоконституционни. Такава хипотеза обаче изглежда малко вероятна и очакванията са решението да дойде след евентуалните предсрочни парламентарни избори.

Този път с работещ парламент

Досега президентът разпускаше парламента и със същия указ насрочваше следващи избори. Така в рамките на поне два месеца Народно събрание нямаше. С промените в конституцията обаче беше прието парламентът да продължава да работи до сформирането на ново Народно събрание след изборите. Това позволява докато има служебен кабинет, парламентът да приема закони и решения. Нямат обаче задължение да излязат във ваканция по време на предизборната кампания, макар досега за друг вид избори подобни решения да са били традиция.

Депутатите от сегашното Народно събрание ще продължат да бъдат такива до първото заседание на следващия парламент. "С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание", се казва в конституцията след промените от края на миналата година.

Така на теория излиза, че за един кратък период – след изборите и преди клетвата им, да има не 240, а 480 народни представители.