Каква би била добрата стопанска политика през 2005 и след изборите?

В началото на септември 2004 г. писахме, че както "...изглежда, в навечерието на изборите политическите партии ще пренебрегнат съществените предизвикателства пред българската икономика." Затова предложихме списък на политически действия, които да възкресят реформите. Равносметката в края на годината е, че въпреки някои полезни начинания, ние се оказахме прави.

Полезните развития на 2004

В миналия брой (http://ime-bg.org/pr_bg/ ) ние изброихме десетте положителни развития на миналата година. Те се свеждат до:

1. приватизация - с добър финансов ефект (заради БТК и електроразпределителните дружества);
2. намаление на корпоративното облагане - с 15% България се нарежда сред страните в Европа с най-ниска ставка;
3. трети GSM - оператор;
4. министърът на финансите стана разпространител на класическите либертариански идеи - прецедент в близката политическа история на страната, който дори е в пряко противоречие с политиката на самия министър;
5. увеличение на инвестициите - задържане на темпа на ръст от около 1/5 на година;
6. дори БСП вече подкрепя разумни стопански начинания - например споменатото намаление на корпоративното облагане и нулева ставка за реинвестираната печалба, и изглежда готова да обсъжда и други подобни идеи, което също е прецедент в новата история;
7. двуцифрен ръст на дохода в частния сектор, който компенсира преразпределителната тежест на правителството и идеите му за нови държавни компании и проекти;
8. поддържане на отворена икономика, със сума на вноса и износа от 127% от БВП, въпреки натоварващите вътрешния потребител протекции;
9. ниска инфлация;
10. разпространение на идеите за нисък и плосък данък.

В това изброяване не включваме характерната за предишни години фискална дисциплина, която фактически вече се нарушава от самото правителство. Към днешна дата следва да добавим и изкупуването на книжа по външния дълг със средства от фискалния резерв, което без съмнение е най-смисленият начин за изразходване на неговите излишества.

Някои неосъществени начинания на 2004

Годината бе изпълнена и с инициативи, чието осъществяване безспорно можеше да бъде или завършено, или по-добро. Става дума за следното:

1. След като многократно идеята бе предлагана от независими наблюдатели (включително от ИПИ), правителството заговори за въвеждане на ваучери в образователната система;

2. След като предишното правителство закъсня с въвеждането на анализ на ползи и разходи в правенето и прокарването на политика и законодателство, това правителство започна няколко пилотни проекта в тази област и е много вероятно да остави в наследство на следващото правителство някакви правила в тази област;

3. Продължавайки започнатото от предшествениците и отговаряйки на обществения натиск, министърът на финансите продължи да намалява преките данъци (без пенсионните и здравни осигуровки), но увеличавайки косвените данъци и общото равнище на правителственото преразпределение (като дял от БВП);

4. През 2003 г. бяха приети съществени правила, които - ако бяха приложени, можеше и трябваше да доведат до съществено понижаване на квази-данъците. Те вероятно отнемат около 10 на сто от националния доход, като налагат на гражданите и фирмите данък време, високи разходи по съобразяване със законите и разходи за работа с правителството в центъра и по места(1). Става дума за закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Едва през декември т.г. бяха приети инструкциите за прилагане на този закон.

5. След три години безсмислени дебати по повод правилата на държавните поръчки и два партньорски проекта с правителства на страни-членки на ЕС, през тази година законът бе променен, за да бъде създадена агенция за тези поръчки. Сам по себе си полезен, този политически ход се оказа крайно противоречив - агенцията е на ниско равнище на подчинение, уредбата ѝ съдържа възможност за конфликт на интереси и засега се пропуска възможността за внасяне на повече прозрачност и публичност.

6. Промените в конституцията по повод мандатността и контрола върху качеството на работата на съдебните и изобщо правораздавателните органи и по повод правото на чужденци да купуват земеделска земя се отличиха с минималистичен подход - т.е. промяна спрямо безсмислени общи знаменатели на външни изисквания, без отчитане на нуждите на гражданството и икономиката на страната.

7. Започна процес на отделяне на регистрацията на фирмите от съда, но в действителност на техническите параметри на системата бе наложен такъв дизайн, че се блокира възможността за ускоряване на регистрацията, използването на съвременни технологии и се отлага във времето използването на най-добрите практики.

8. Народни представители от всички партии подкрепиха частичното приватизиране на работата на съдиите изпълнители, но реформата бе блокирана в защита на интересите на около 250 настоящи съдии - в разрез с нормалната логика и изискванията на пазара и кредиторите.

Списъкът може да бъде продължен.

Възможности за добра политика през 2005 и след това

Под "добра" стопанска политика ние разбираме политика, която подкрепя икономика на създаването, а не на преразпределянето на доход. С други думи, това е стопанска политика, която:
а) води до увеличаване на разполагаемия доход на фирми и граждани;
б) увеличава възможностите за избор;
в) развива институциите на пазара по начин, който разширява свободата на договарянето(2) в името на увеличаването на благосъстоянието на гражданите.

Предполагаме, че изкушенията на изборната година ще задържат или намалят темпа на реформите. Шансът това да не се случи е избирателите да настояват претендентите за управление на страната до 2009 г. да се съсредоточат върху следните насоки на стопанската политика:

1. Следващото правителството трябва да се откаже от увеличаване на разходите.

Това означава съзнателни и целенасочени действия за намаляване на администрацията, субсидиите и неприсъщите дейности и проекти. В тази група попадат и екстравагантни и безсмислени проекти като АЕЦ Белене. Приготовленията са доста напреднали. Замисълът трябва да бъде спрян и от сегашното правителството, и от неговите опоненти още в началото на 2005 г. и подложен на подробен и публичен анализ на ползите и разходите от нова атомна централа.

2. Още сегашното правителство следва да преустанови връщането към традициите за непрозрачно управление на средствата, събрани от данъци, характерни за периода преди 1997 г.

Това означава да се преустанови създаването на държавни компании и пренасочването на средства към извънбюджетни сметки. Перспективата за преизпълнение на бюджета и през 2005 изисква да продължи обсъждането на идеи за ново значително намаляване на преките данъци (включително осигуровките) през 2006 г. и след това. Както вече имахме възможност да докажем и покажем, напълно възможно е намаление до 10% на всички ставки по преки данъци - данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.

3. Бърза приватизация без запазване на държавен дял в предприятия като Булгартабак Холдинг, както и концесиониране на магистрали, летища, пристанища, мостове и т.н.

Това трябва да става при спазване на конкуренцията за изпълнение на държавни поръчки и изобщо при частното предлагане на публични услуги.

Част от това предлагане на публични услуги са реформите в образованието, здравеопазването и изпълнението на договорите.

4. В образованието реформите изискват усилия в следните насоки:

а) намаляване броя на учителите в началните и средни училища и закриване на образователни институции, в които има повече учители на един ученик, отколкото в страните от ОИСР;

б) засилване на конкуренцията във висшето и средното образование чрез намаляване на бюрокрацията при създаване на нови училища и университети и въвеждане на ваучерната система. Както е известно ваучерната система означава, че държавната субсидия няма да се разпределя директно на училищата и университетите (били те частни или държавни), а ще се предоставя под формата на ваучери на учениците и кандидат-студентите; в зависимост от тяхното решение в кое учебно заведение да учат, ще се определя и субсидията, което ще засили конкуренцията между университетите;

в) осигуряване на финансовата самостоятелност на университетите, включително възможности да печелят от стопанска дейност;

г) насърчаването на сътрудничеството между университетите и училищата и бизнеса.

5. Реформиране на здравеопазването предполага демонтаж на монополната структура, премахване на привилегиите и привилегированите групи (освен онези, за които обществото открито изисква и решава да предостави защита и изравняване на възможности), индивидуализиране на вноските и в крайна сметка допускане на конкуренция на всички нива, включително възможност за избор между различни здравни каси и лекари, и увеличаване на свободата на ценообразуването.

6. Реформата в енергетиката изисква:

а) либерализация и приватизация на производството, преноса, дистрибуцията, вноса и износа на електрическа енергия и природна газ;

б) отказ от създаване на нови държавни структури преди приватизацията и либерализацията;

в) осигуряване на независимост от доставчиците на енергоресурси и в частност от Русия.

7. Пенсионна реформа - разработване и прилагане на стратегия за преход от разходо-покривна към частна капиталонатрупваща пенсионна система. И по-специално:

а) Премахване на осигуровките за държавния пенсионен фонд.

б) Осигуряване на пенсиите на пенсионерите. Пенсиите на настоящите и бъдещите пенсионери, които нямат натрупани средства в частен пенсионен фонд, се изплащат от фонд "Пенсии". Финансирането се осигурява от държавния бюджет.

в) Работещите плащат задължително 8% осигуровка в частен пенсионен фонд. Средствата се натрупват по личната му пенсионна сметка и се инвестират в доходоносни ценни книжа, което осигурява тяхното нарастване.

г) Пенсиониране. Осигуреният може да се пенсионира на всякаква възраст по свой избор при положение, че натрупаните средства в личната му пенсионна сметка са достигнали определен минимум (натрупаната сума по сметката му да е достатъчна за гарантиране на пенсия в размер на поне 50% от средния му доход през последните 10 години). При пенсиониране осигурените в реформираната система ще имат няколко възможности за използване на парите в своите сметки. Едната от тях ще бъде да получават анюитети - еднакви месечни пенсии, втората е да се теглят при поискване различни ограничени по размер суми, а третата е да се използва комбинация от предходните две. Така се дава възможност на хората свободно да избират изразходването на парите си в зависимост от своите нужди. При смърт на осигурения останалите средства по индивидуалната му сметка се разпределят сред наследниците му.

8. Съдебната реформа е спряна от страх и липса на здрав разум. Онова, което трябва да се реформира в нея, започва от приютяването на прокуратурата в изпълнителната власт. Преди изборите е възможно постигането на консенсус по тази част от реформата. Освен това преди изборите е възможно да се положат основите на извън-съдебното посредничество при спорове и работата на частните изпълнители. Тогава мнозинството, спечелило изборите, ще трябва да продължи промените в очертаната насока.

Това мнозинство ще трябва да направи и съответните промени в глава шеста от конституцията, уреждаща съдебната система.

9. Вероятно още това мнозинство ще трябва така да приложи промените в чл. 22 от конституцията, така че да премахне както пречките пред закупуването на земеделска земя от чужденци, така и препятствията пред свободното разполагане със собствеността, без гратисни периоди, още от 2006 г. Това е в интерес на мнозинството собственици на земя и те ще подкрепят такава политика. Изисква се специално внимание за защита на правата на собственост, особено срещу отчуждаване за държавни и общински нужди и срещу конфискация по процедурите на законодателство, разработвано в името на борбата с престъпността.

10. Изработването на правителствени политики страда от два основни недостатъка. Първо, правителството се нагърбва с много несвойствени задачи, като за обосноваване на това се използва богатият на заблуди и неефективност "европейски опит" - взема се най-лошият модел и се налага на гражданството. Второ, дори когато има добри начинания, те потъват в липсата на координация. Едно от решенията на тези проблеми е създаване на звено за оценка на въздействието на политиката и регламентите и прилагането на едни и същи процедури за оценка от всички източници на законодателна инициатива. Става въпрос за разглеждане на алтернативи и оценка на разходите и ползите при приемането на ново законодателство с широкото участие на онези, от които се изисква съобразяване с политиката и регламентите (т.е. на фирмите и гражданите).

Това предполага:

а) при оценката на алтернативите винаги да се отчита и възможността за ненамеса;

б) приемането на политики, законодателство и проекти само при доказано превъзходство на ползите над разходите;

в) периодичен преглед на очакваните ефекти и опростяване, дерегулиране и кодификация;

г) публичност и отчетност на процеса, осъществимо право на коментар, възможност за запознаване с мнението на другите заинтересовани и задължение за отговор;

д) подлагане на т.нар. право на ЕС на същите процедури и изисквания.

Тези процедури с течение на времето ще доведат до отмяна на множество вредни лицензионни и разрешителни режими и до намаляване на споменатите по-горе квази-данъци.

11. Всяко бъдещо правителство ще трябва да положи особени старания за подобряване качеството на публичните услуги и да концентрира ресурсите на държавата върху предоставянето на качествени публични услуги, а не управление на компании. Това ще изисква и приватизиране на сега капитализираните държавни компании, и широко частно, основано на конкуренцията, предлагане на правителствени услуги.

Няма такава услуга, която да не може да бъде предоставяна частно. Една бъдеща администрация, която е по-ефективна (по-малко хора вършат повече работа), подбрана е по достойнства, поема отговорност, пести време на гражданите и фирмите, работи на основата на делегирането и владее чужди езици е предварително условие за по-доброто качество на услугите на правителството.

Между другото, това ще означава:

а) разширен достъп до обществена информация и архиви,

б) процедури по извеждане на правителството на "дневна светлина",

в) обслужване на едно гише като междинен стадий на преход "без гише" и към правителство без хартия,

г) документи, дадени на един орган, да не се изискват от друг,

д) електронно правителство или правителство и общуване с него без хартия,

е) електронен "Държавен вестник",

ж) ясни срокове, унифицирани процедури и санкции за неизпълнението им,

з) широко прилагане на мълчаливото съгласие.

12. Фискална децентрализация е в зародишево състояние. Вменяване на право на общините да определят местните данъци и такси, данък върху доходите и данък печалба ще засили конкуренцията на ниво община.

13. Въвеждане на професионална армия е една от основите задачи на следващите няколко години - напълно премахване на наборната военна служба поради негативните последици от нея както по отношение на сигурността на страната, така и за хората, които подлежат на нея. Освен това по този начин се намаляват значително икономическите загуби от пропуснатите възможности за труд и квалификация на младежите по време на казармата.

Като алтернатива на военната повинност се въвежда напълно професионална армия. Общата численост на персонала на армията и министерството на отбраната се ограничава между 17 200 и 19 800 души, които са напълно достатъчни за страна с населението и икономическото развитие на България. По отношение на военната собственост - приватизиране на всички излишни активи, като в случай че възникне необходимост за временно използване на част от тях, те могат да бъдат наети обратно.

14. Въпреки започнатите реформи през 1998 и 1999 г., "социалната" държава става все по-тромава. Освен посочените реформи в пенсионното и здравното дело, от радикална промяна се нуждае и правно-политическата рамка на пазара на труда и социалните помощи. По повод помощите, това трябва да бъде въвеждане на концепцията "Първо работи" (всички помощи се дават на онези, които изразяват готовност да работят, сиреч "който не работи, не яде"). Освен това и заедно с това е нужно прекратяване на всички неефективни програми за активни мерки на трудовия пазар и въвеждане на коренно различна концепция за помощ и съдействие за заетост. Всички програми, свързани с намиране и осигуряване на работа или преквалифициране (след изтичане на законово определения срок за получаване на обезщетение според трудовия стаж) трябва да бъдат обвързани с полагането на труд и изпълняването на други условия.

15. Довършване на имотния регистър. Проектът за изграждане на кадастър и имотен регистър започна през 2001 г. и досега са усвоени около 20% от средствата. Световната банка наскоро заяви, че е възможно заемът да бъде класифициран като неудовлетворителен поради закъснение при реализирането на етапите до сега (в момента с кадастрална карта са около 5% от територията на страната). Тя настоя и да има една агенция по вписванията и кадастъра, а не две самостоятелни, както е предвидено в закона. Също така, приетият вече закон за кадастъра и имотния регистър в момента регулира имотите, но не дава сигурност на собствениците им (основният фактор е собственикът, а не имотът и това дава възможност за измами).

16. Съществени промени изисква и политиката в областта на опазването на околната среда. Това е една от най-трудните за реформа области, незаслужено изместена от центъра на общественото внимание. В момента гражданите и фирмите са съществено онеправдани, а разходите им за опазване на околната среда се увеличават и достигат до 6 - 7% от БВП. Законодателството по опазването на околната среда не зачита правата на частната собственост. Процедурите по ОВОС са направени така, че администрацията решава по свое усмотрение кога какъв интерес да зачете: за едни частни интереси тя налага изисквания за опазване на средата, а за други - не. Обществеността има малко права в процеса, също не зачита правата на частна собственост и "зелените" граждански организации или се радикализират, или биват корумпирани. Голяма част от разходите по опазване на околната среда са фактически наложени от сегашното правителство, което си спести труда по договарянето на преходни периоди по прилагането на европейските стандарти.

17. Многократно обсъжданите субсидии от ЕС не се отличават съществено като проблем от проблема с прозрачността и отчетността на изразходването на средствата, събирани от българските данъкоплатци. С други думи, към тях трябва да се прилагат същите изисквания за ефективност на разходите, за цена за качество, за съревнование за изпълнението, за отговорност за резултата и за публичност за критериите на подбор и условията на договаряне. Основният проблем с тези субсидии е, че те по-скоро създават стимули за нерешителност, отказ от реформи и непрозрачност.

Моралната страна на реформите през 2005 г.

В България, както и навсякъде другаде, се съревновават две икономики: икономика на съзиданието и икономика на прехвърлянето на доход. На съотношението им обаче засега не се обръща достатъчно внимание.

В икономиката на прехвърлянето гражданите, фирмите и правителството мобилизират огромни ресурси от време, пари и влияние, за да се преразпределят доходи. Това става най-общо по два начина:
а) опити да се изземе богатството на други хора;
б) опити да се предотврати разполагането с доход, който хората сами са произвели и който им принадлежи.

Колкото повече тези опити се разгръщат, толкова повече се свива производството на доход.

Промяната до голяма степен е следствие на етиката и господстващия морал. Изглежда нормално отделните граждани да предпочитат и ограниченията на производството на доход, и изземването на доход да се случат на някой друг, не точно на тях. Ако това е така, те вероятно биха подкрепили кандидати за управление на страната, основаващи своята политика на икономиката на съзиданието.

Проблем на морала на кандидатите е те да се решат на тази стъпка през 2005 година.

(1)В България - според изследване на Световната банка - фирмите харчат два пъти повече време за работа с администрацията отколкото фирмите в съседна Сърбия (и три пъти повече време от фирмите в Румъния и Полша); както пресметнахме през април т.г. у нас годишно се изразходват най-малко 124 000 работни дни за попълване на (празни) данъчни декларации и статистически отчети (виж: http://ime-bg.org/pr_bg/ ). В следствие на това България през 2004 "води" по данък рушвет сред всички пост-комунистически страни (ако се вярва на същото изследване на Световната банка).

(2)Това ще рече, че за онова, което търсят, купувачите плащат по-малко отколкото са очаквали, а продавачите получават повече от онова, което са предполагали.