Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Каква е истината за Юлия Кръстева?

36 коментара
Юлия Кръства

Под заглавие "Истината на досиетата" седмичникът "Ди Цайт" помества обширна статия по случая Юлия Кръстева. Най-интересното в нея е телефонното интервю, което тя е дала на вестника и което е интегрирано в статията.

Експертите действително смятат, че досието на Юлия Кръстева е автентично, но не и особено обременяващо. То не съдържа, според тях, недвусмислени доказателства за доброволна агентурна дейност на известната интелектуалка. Въпреки това досието е важен документ за лудницата на 20 век, пише "Ди Цайт". 

За пръв път през живота си Кръстева се вижда представена в лоша светлина. Кой се интересува от нейните многобройни награди и почести, когато става дума за шпионаж? Историята е твърде понятна и се разпространява със светкавична бързина. И тази история е следната: една млада, красива и бедна българка пристига през 1965 г. в Париж. И скоро левият интелектуален елит на френската столица е в нозете ѝ. По-късно тя въодушевява и либерален Ню Йорк. А в действителност същата тази бляскава интелектуалка е била само дребна шпионка от България?!

"Постфактическа политика"

В нашия телефонен разговор, продължават по-нататък авторите на публикацията, Кръстева казва нещо съвсем различно от онова, което казва „Сабина“ според досието: „Никой не ме е разпитвал преди заминаването ми за Франция. Вероятно някой от апарата се е застъпил за мен. Никога не съм се опитвала да разбера точно".

"Лицето в това досие не прилича на мен. То не ме докосва и все пак ме скандализира", казва Кръстева в телефонното интервю за "Ди Цайт". Същевременно тя съзнава, че тоталното отричане не помага. Досието изглежда „автентично“ и в нейните очи, но тя категорично се съмнява в истинността на съдържанието му.

"Аз имам един голям въпрос към Комисията [по досиетата]: проверили ли са те дали тъй наречените факти, за които става дума тук, не са били манипулирани от авторите?". 

Кръстева не е сигурна, четем по-нататък в публикацията, дали ще може да продължи необезпокоявано досегашното си ежедневие и работа - или ще трябва да се заеме сериозно с отправените ѝ обвинения. Едно не може да приеме: "Дали са ми номер! Все едно, че като на затворник са ми татуирали някакъв номер на ръката", възмущава се тя.

"Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика".

Кръстева не е съгласна с оневиняващата я позиция, че през 70-те, както преди това и в София, тя действително е разговаряла с българските другари, но без да подозира, че тези разговори ще прераснат в досие от тайните служби. Тя продължава да държи на собствената си версия, посочва "Ди Цайт". 

"Илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитерен режим"

Кръстева, четем по-нататък, не може да си обясни наличието на своето досие по друг начин, освен като изфабрикувано от неговите автори. Още в края на 60-те тя била вече известна фигура в Париж. Всички я познавали. Поддържала тесни връзки с иконите на френския структурализъм, с Дерида и Фуко. Още през 1970 Ролан Барт публично хвалел теорията ѝ за интертекстуалността.

Нямало нищо вярно в твърденията за срещи в някакво си "скривалище“ или в кафене "Клозери дьо Лила". Тя твърди, че не познава агента Лука Драганов, до когото е изпратила картичка от Брюксел: "Не познавам този човек, името му не ми говори нищо". Още една измислица: в досието пише, че по време на Пражката пролет тя заела страната на БКП. Глупости, заявява Кръстева. Навремето заемала позицията на ревизионист, не била срещу Пражката пролет, а срещу линията на Съветския съюз, посочва Кръстева в интервюто за "Ди Цайт".

"Те правят от мен човек, какъвто аз не съм", протестира авторката на легендарната книга "Чужденци на самите себе си".

"Пълно с грешки!", възмущава се Кръстева, но особено се ядосва, че тъкмо "Ню Йорк Таймс" в статията си по случая се въздържа от всякаква оценка за истинността на обвиненията.

"Това досие е идеална илюстрация на полицейските методи в служба на един тоталитарен режим", пише тя в своята интернет страница.

Юлия Кръстева преминава в контранастъпление, заключават авторите на публикацията в "Ди Цайт".

*Анализът на "Ди Цайт" е преведен и обобщен от Дойче Веле.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

36 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. edin.drug
    #36

    Четете статията от dsbg.com "Истинските жертви на ДС са виждали Франция само на кино". През линкове от тази статия стигнах до филма за Борис Арсов, качен на същия сайт: "Държавна сигурност срещу българската емиграция". Той проследява живота на Борис Арсов - преследван, затварян, отвлечен от Дания и убит в пазарджишкия затвор 1974 г. Тоест в същото това време, в което ЮК е продавала фасони на ченгетата в Париж за по-голямо удобство. Препоръчвам го. Така става ясна инстиската отправна точка, която трябва да имаме, когато преценяваме положението на "Сабина".

  2. Vanina
    #35
  3. Kiril Kovatchev
    #34

    Комунистическата диктатура беше гадно нещо защото принуждаваше храта да правят гадни неща. Е някои не са съпротивлявали много, а други са правили гадости по желание. Ще разбера ако Кръстева каже че го е правила за да може да се измъкне от концлагера на социализма. Тя обаче продължава да отрича като комунист на разпит.

  4. edin.drug
    #33

    Като се замисля и Иван Кръстев беше в САЩ преди падането на комунизма, ама той има сериозен комунистически произход. А иначе Райна Гаврилова, която държи, че досието й е "фалшфицирано" също има специализация в САЩ преди 10-ти ноември.

  5. boriana
    #32

    Била съм агент, но не съм била автентичен. Възмутена съм че са ми дали номер. Нещо заточвам да не си спомням.

  6. edin.drug
    #31
  7. Коментарът е изтрит в 21:37 на 7 април 2018 от автора.
    #30
  8. Miau
    #29
  9. Boris Kamov
    #28

    Тези които са живели в България през 60-те години знаят много добре че за да излезеш навън без да те застрелят, трябваше да имаш много як гръб на партиец от висшия апарат на БКП. Т.е., трябваше да си наш човек. Вторият вариант беше да си доносник с полезна информация и третия беше да си професионален шпионин. Тази Юлия е от първия или по-вероятно от втория тип с досие. Естествено досието й е прочистено и естествено е че сега тя се извива от кръста надолу и се прави на умряла лисица - доказателствата отдавна са изчезнали...

  10. Филка Русофилка
    #27

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.