Каква игра играе Путин в Сирия?

Дали руският президент се опитва да постигне споразумение със САЩ, и струва ли си такова споразумение

Каква игра играе Путин в Сирия?

В последните седмици се засилват признаците за протичащо струпване на руски военни сили в Сирия, които предизвикаха безпокойството на САЩ и породиха въпроси дали Москва планира да се включи в конфликта. Президентът Путин е сдържан по въпроса, като заяви, че Русия обмисля различни варианти, но потвърди на практика руската военна подкрепа за режима на Башар Асад. Това изказване само подхрани подозренията за намеренията на Кремъл и породи много коментари.

Наблюдатели в Москва казват, че руското маневриране може да е част от план за изпращане на войски в Сирия за борба срещу "Ислямска държава" с надеждата за поправяне на пострадалите връзки със Запада. Те обаче предупреждават, че на Путин вероятно ще му е трудно да убеди скептичните САЩ да приемат тази негова идея и че той се излага на потенциално катастрофални последици, ако реши да предприеме едностранни военни действия в Сирия, пише в сряда агенция Асошиейтед прес, която обобщава мненията на руски анализатори.

Путин се надява да спечели няколко важни отстъпки

Според агенцията, заигравайки с възможността да се присъедини към анти-ИД коалицията, Путин се надява да спечели няколко важни отстъпки. Главната му цел е отменяне на западните санкции и нормализиране на отношенията със САЩ и ЕС, които са в най-ниската точка от Студената война заради украинската криза. В добавка руският лидер може да се опитва да направи Запада по-възприемчив към намесата на Москва в Украйна, същевременно запазвайки влиянието си в Сирия.

АП припомня, че по-рано това лято Кремъл предложи мирен план за Сирия, който предвижда включване на сирийските правителствени сили и Иран в анти-ИД коалицията. Няколко кръга преговори с американците и саудитците не дадоха видим резултат и сега Москва изглежда опипва почвата за следващ ход: подсилване на военното си присъствие в Сирия.

Путин каза в петък, че "за момента" не се обсъжда включване на руските войски в борбата срещу ИД, но той изглежда си остави вратичка за тази възможност с думите "обмисляме различни варианти". Руският лидер ще участва в заседанието на Общото събрание на ООН по-късно този месец и някои анализатори казват, че ключовият момент в тази визита може да е предложение за дислоциране на войски в Сирия.

Рами Абдел Рахман, ръководител на разположения в Лондон Сирийски център за наблюдение правата на човека, заявява пред АП, че от средата на август постъпват съобщения за руски войски на летището на сирийската столица Дамаск и на друго летище в крайбрежния град Латакия. "Не знаем дали са войски или превозвачи на оръжия и муниции", каза той и отбеляза засиления поток от пристигащите в Сирия руски оръжия от юли досега.

АП припомня и факта, че държавният секретар на САЩ Джон Кери изрази безпокойството на Вашингтон в телефонен разговор с руския си колега Сергей Лавров. В изявление на Държавния департамент се казва, че Кери ясно е дал да се разбере, че ако съобщенията за предстоящо струпване на руски войски в Сирия се окажат верни, "тези действия може допълнително да ескалират конфликта, да доведат до повече невинни човешки жертви, да увеличат бежанските потоци и да породят риск от конфронтация с действащата в Сирия анти-ИД коалиция".

Сергей Караганов, основател на авторитетната асоциация на руски политически експерти Съвет по външна и отбранителна политика, казва пред АП, че Русия обмисля възможността да се присъедини към анти-ИД коалицията, но Западът до момента реагира неприветливо. "Те не са склонни да приемат предложения от Путин, когото искат да ограничат", каза той. Караганов, който има добри връзки с руските официални среди, заявява, че не очаква Русия да предприеме едностранни военни действия в Сирия, ако САЩ и техните съюзници ѝ обърнат гръб. "Това би включвало огромни рискове", казва той.

Игор Короченко, бивш полковник от генералния щаб на руската армия, който сега е редактор в сп. "Нашънъл дифенс", също казва, че макар да доставя оръжия на правителството на Асад, Русия няма никакво намерение да изпраща войски в Сирия.

Независимият военен анализатор Александър Голц заявява, че Путин приема присъединяването към анти-ИД коалицията като възможност да постигне сближаване със Запада. "Русия се озова в изолация, която се усеща все по-силно", казва той и добавя, че последните съобщения за войски и военни товари в Сирия изглежда демонстрират готовността на Москва да се присъедини към коалицията, а не са дислоциране на голям брой войски.

Московският анализатор Павел Фелгенхауер, който е експерт по военни въпроси и проблеми на сигурността, заявява, че видимото увеличаване на руското присъствие в Сирия може да е част от усилията на Кремъл да засили натиска над САЩ да приемат идеята на Путин. "Такава коалиция би позволила на режима на Асад да оцелее, а на Русия - да запази присъствието си в Близкия изток", каза той.

Алексей Малашенко, експерт по Близкия изток в московския клон на мозъчния тръст "Карнеги ендаумънт", е скептичен и смята, че планът на Путин да използва Сирия, за да подобри връзките си със Запада, едва ли ще успее. Той предупреждева, че ако Русия не успее да се договори със САЩ и се опита да действа сама в подкрепа на войските на Асад, това още повече ще влоши отношенията ѝ не само със САЩ, но и с регионалните сили. Това вероятно също ще предизвика отрицателна обществена реакция, болезнено напомняйки за провалената съветска война в Афганистан.

Малашенко предупреждава, че изпращането на руски войници да се бият срещу ИД ще породи риск от ответна реакция и ще увеличи терористичната заплаха за Русия. Макар че предприемане на едностранни действия би било изключително рисковано, трудно е да се предскаже как ще постъпи Путин, ако предложенията му за общи действия срещу ИД бъде отхвърлено от Вашингтон, казва Малашенко. "Путин е непредвидим и много емоционален", добавя той.

"Таймс": Мирът в Сирия не си струва споразумение с Путин

Британският в. "Таймс" публикува авторски коментар на Роджър Бойс, който казва, че в стремежа си да реши сирийския проблем, Западът не трябва да жертва принципите си и трябва да продължи да се противопоставя на амбициите на Путин в Близкия изток.

Бойс пише, че макар и в своя неотдавнашна реч британският премиер Дейвид Камерън да е обосновал използването на безпилотни самолети срещу присъединилите се към групировката "Ислямска държава" британци в Сирия (в чийто военен конфликт Великобритания официално не участва), самата семантика в речта на премиера показва, че колкото по-често той използва думата "ясно", толкова по-очевидно е пълното отсъствие на яснота какъв може да е новият етап в тази война.

Щом бежанците се появиха на прага на Европа, започна моралната паника. Сега за жителите на континента случващото се в Сирия не е някаква далечна война, а нещо, което е част от всекидневието им. Трябва ли Европа да приема бежанци с основанието, че не сме в състояние да действаме срещу Башар Асад? Трябва ли други страни, включително САЩ и много страни от Близкия изток, да споделят бремето от бежанците с нас? Трябва ли бежанците да имат възможността да избират коя страна да им предостави убежище?

Войната бушува от почти пет години, но ние едва сега се опитваме сериозно да се заемем с решението на всички свързани с нея проблеми. С изпращането на британски безпилотни самолети срещу британски джихадисти, ние фактически признахме, че това вече е наша война. Значи трябва да разберем, че удрящата се в бреговете ни миграционна вълна ще отстъпи едва когато в Сирия настъпи подобие на мир, пише Бойс.

Поради това най-голямата дилема не е срещу кого трябва, а срещу кого не трябва да изпращаме безпилотните си самолети. Основният въпрос е трябва ли да започнем сътрудничество с Асад в борбата срещу "Ислямска държава". Камерън заяви в парламента, че е действал едностранно в Сирия, тъй като там няма "власти, с които да можем да взаимодействаме". И е прав. Единственото, което остава на западните политици, е да игнорират съществуването на режима на Асад, докато се борят против ИД. Това е единственият действен начин да се задържат Саудитска Арабия и Турция в широката коалиция срещу ИД. Питайте сирийските бежанци в Европа от какво са се спасили. В зависимост от верската си принадлежност те ще обвинят или диващината на ислямистите, или ужасите на асадовите бомбардировки.

Очевидно е обаче, че победа над ИД в Сирия е възможна само с помощта на съвременни сухопътни сили. Единствените налични са екипираните с руско въоръжение сили на Асад, които са дееспособни с подкрепата на ливанското движение Хизбула и руски съветници. Объркването на Запада, неспособността му да нанесе съкрушителни удари по групировките на джихадистите, не останаха незабелязани от Путин, пише авторът на "Таймс".

Русия изпрати техника на войските на Асад, модернизира летища и изглежда се готви за "сирийски ендшпил". Съдейки по преговорите му с гости от арабски страни, Путин смята, че Сирия ще бъде разделена. А частта, която се окаже под контрола на Асад, ще се окаже под защитата на Москва. И подкрепящите Хизбула иранци, и руснаците нервничат да не вземе техният клиент-диктатор да избяга. Тогава ще настъпи масово избиване на алауити и те ще изгубят важен стратегически съюзник, отбелязва Роджър Бойс.

Путин иска да предложи на Барак Обама възможността за обединяване, привличане на Асад и унищожаване на ИД. След това Русия ще го доведе на масата за преговори, за да се създаде правителство на новата сирийска конфедерация. Съгласно "кремълската готварска книга", защитата на Асад е изгодна за всички. И изгнаниците, и бежанците ще се завърнат и ще възстановят всичко.

За Запада, който се умори да наблюдава страданията на Сирия, такъв вариант може да се окаже примамлив. Не трябва обаче да се забравя, че такова "решение" ще дойде от един от най-циничните световни лидери. Такова "решение" ще доведе до разделение на Европа и реабилитация на Путин (ще бъде удобно да се забрави за Украйна и е възможно да се допусне и тя да се опропасти), опасява се в. "Таймс". Асад може дори да бъде заменен от друго руско-иранско протеже. В обновяването на Сирия ще има демокрация колкото я има в някое гробище.

Мнозина, сред които съм и аз, ще кажат: "Само през труповете ни!" Труповете обаче никога не са безпокоили Путин, както безпокоят нас. Нашата гнусливост е неговата сила, заключава Роджър Бойс в коментара си в "Таймс".

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят