Какви са истинските мотиви за уволнението на данъчния шеф?

Министърът на финансите днес освободи главният данъчен директор Антон Тончев.

За смяната по медиите се говори от близо 2 месеца насам. Милен Велчев никога не е вземал отношение ще се случи ли подмяната наистина или това са само слухове, разпространявани от мераклиите за поста. А за шефското място в данъчната администрация такива дал Господ.

Малко по-конкретен в тази посока през изминалите месеци бе заместникът на Велчев Атанас Кацарчев, който пряко отговаря за данъчната и за митническата администрации. Кандидати има, но за момента подобно нещо - уволнение или оставка, няма, каза в две поредни интервюта за медиите Кацарчев. За разлика от министъра си, бившият подчинен на Тончев, който израсна до негов началник, почти публично демонстрираше обтегнатите си отношения с главния данъчен директор.

От пресцентъра на финансовото министерство днес заявиха, че основният мотив за "освобождаването" от длъжност е "драстичен спад на приходите от косвени данъци за периода март - септември 2001 г". Оттам обаче заявиха, че в момента не разполагат с цифри, които да показват този "драстичен спад", нямат и сравнение с цифрите за същия период на миналата година.

От пресцентъра нямаха и обяснение защо е посочен единствено периода март - септември при положение, че най-големите приходи от преки данъци - ДОД и данък печалба, идват през първото тримесечие на годината, а най-големите приходи от косвени данъци - основно ДДС -се получават през последните месеци на годината. И тази повторяемост всяка година не е заради прищявка на данъчната администрация, а заради сроковете за плащане на данъци, заложени в законите.

В последните официални данни от същото финансовото министерство за данъчните приходи към 9-месечието се казва, че приходите от събрани данъци към края на септември са с 82 млн.лв. повече, в сравнение със същия период на 2000 г. Към 30 септември изпълнението на данъчните приходи е 72,7 %, сочи същата справка от финансовото министерство.

Малко по-подробна разбивка на основния данък, който явно се сочи като мотив за уволнението на Тончев - ДДС, показва, че към средата на ноември планираните приходи от него са изпълнени почти на 87 процента - 86,63 на сто. От заложените в тазгодишния бюджет 2,527 млрд.лв. приходи от ДДС за цялата година, към средата на ноември данъчната администрация е събрала 2,180 млрд.лв.

Справката за месеците досега сочи, че през третото тримесечие на годината - от юли до септември, действително има известно изоставане спрямо планираната събираемост на ДДС. Но освен че изоставането е компенсирано през октомври и ноември, през юли данъчната администрация е възстановявала ДДС в много по-големи темпове заради съвпадението на два срока - 6-месечния по закона от 2000-та година и 4-месечния по променения закон от 2001 година. По-просто казано, през един и същи месец е възстановяван данък добавена стойност едновременно на едни и същи фирми за сделки, осъществени ноември или декември 2000 г. и за сделки, осъществени януари или февруари 2001 година.

Цифрите могат да продължат още и да задълбочат загадката относно истинския мотив за смяната. Но интригата в случая е следната: Ако наистина главният данъчен директор е допуснал "драстичен" спад на данъчните приходи, защо министърът на финансите не го уволнява дисциплинарно, а го освобождава по чл.19а, ал.2 от закона за администрацията? Събирането на заложените в бюджета приходи е основната задача на данъчните и какво, ако не нейното неизпълнение, би било достоен мотив за дисциплинарното уволнение на ръководителя на тази администрация? И ако "драстичният спад" е истина, защо министърът си слага таралеж в гащите с член от закона за администрацията при положение, че главният данъчен директор не е държавен служител, освен това е и мандатна длъжност - 5 години според Данъчно - процесуалния кодекс. Защо Велчев ще си навлича на главата евентуални правни главоболия, ако има наистина най-чистата причина да уволни Тончев дисциплинарно?

Отговор няма.

Право на всеки министър е сам да подбира екипа, с когото работи и хората, на които разчита. Ако Милен Велчев смята, че не може да разчита на Антон Тончев, би трябвало да го каже и да посочи причините за това. Ако финансовият министър е намерил по-подходящ човек за поста главен данъчен директор, би трябвало да го представи и да обясни защо той може да се справи по-добре от стария. Но по въпроса кой ще замести Тончев, във финансовото министерство все още мълчат. Въпреки куп имена, които неофициално се въртят по медиите през последните два месеца. И въпреки факта, че Велчев имаше 4 месеца от встъпването си на поста досега, за да намери - ако не е бил готов още в началото, подходящ според него главен данъчен директор. Вместо това, за временно изпълняващ длъжността се назначава първият заместник на Тончев Валентин Видолов - човек, подбран в ръководството на данъчната администрация от сменения вече шеф.

След толкова много въпроси без отговор, трябва да се зададе и последният - наистина ли Милен Велчев по своя воля е сменил главният данъчен директор, или отново става въпрос за познатия до болка натиск и лобиране? Отговорът може би ще стане ясен от начина, по който финансовият министър ще аргументира смяната пред журналистите. Защото официалното съобщение на неговия пресцентър носи привкус на замъгляване.