Какви са проблемите при масово отнемане на коли, участвали в катастрофи?

Указанията на главния прокурор Иван Гешев, според които прокурорите масово трябва да искат отнемане на колите, участвали в катастрофи, независимо от собствеността им, ще доведе до редица проблеми. Това заявяват от организацията "Антикорупционен фонд" (АКФ). Анализът им е изготвен от правния съветник на АКФ адвокат Андрей Янкулов, който е бивш прокурор и зам.-министър на правосъдието .

Идеите на Гешев бяха представени във вторник заедно с искането му към депутатите и премиера Бойко Борисов да се приемат поправки в Наказателния кодекс (НК), с които драстично да се увеличат наказанията на пияни и дрогирани шофьори, причинили умишлено смърт на пътя. Главният прокурор настоява те да се наказват с от 15 до 20 години или дори с доживотен затвор.

Наред с това, позовавайки се на разпоредбата от НК, която гласи, че в полза на държавата се отнемат средставата за извършване на престъплението, той се разпореди прокурорите да искат отнемане на колите. Според Янкулов обаче подобно нещо вече е правено неуспешно и освен това такива действия ще предизвикат много проблеми, а може да доведат и до осъждане на България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)

Предмет и средство на престъплението

Идеите на Гешев ще доведат до изземване на хиляди автомобили с оглед бъдещата им конфискация, посочва Янкулов. Освен това самите състави на НК за транспортните престъпления не предвиждат подобно отнемане.

Той посочва и друга пробойна в предстоящото масово конфиксуване. Не се прави разлика между предмет и средство на престъплението, а от гледна точка на правната теория това е фундаментално. Янкулов обяснява, че на отнемане подлежат само средствата за извършване на престъпление, но в случая с катастрофите колите трябва да се приемат като предмет на престъплението, което пък означава, че не могат да бъдат конфискувани по начина, по който Гешев си го представя.

"Според общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Например едно огнестрелно оръжие е предмет (а не средство) на престъплението незаконно държане на огнестрелно оръжие, но пък е средство (а не предмет) на престъплението убийство, ако деецът си е послужил с него, за да убие. Според общоприетото в правната теория превозното средство няма как да бъде нещо външно на защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта, защото цитираните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безсмислени без последните", пише бившият прокурор.

Какво ще каже ЕСПЧ

Опит за прилаганр на подобна практика вече е бил неуспешно правен, посочва Янкулов. Преди 15 години шефът на апелативна прокуратура Пловдив издава такива указания, но съдът не възприема тезите му и експериментът трае само шест месеца.

И в момента НК предвижда конфиксуване на автомобили, без да се прави разлика кой е собственикът им, пише още Янкулов. Става дума за контрабанда – отнемат се превозните средства, използвани за извършването ѝ.

"Именно прилагането от съдилищата на този текст без доводи за наличие на пропорционалност вече е послужил като основание за осъждане на България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела, при които камиони, собственост на чуждестранни юридически лица, са отнемани в наказателни производства за квалифицирана митническа контрабанда, като представителите на собствениците на вещите са били лишени от възможността да изкажат каквито и да е претенции за добросъвестност по време на процеса или да се защитят по какъвто и да е начин срещу отнемането на собствеността им", пише Янкулов.

Освен това в момента пред Съда на ЕС има висящо питане от апелативния съд в Пловдив. Целта е да се изясни дали подобно отнемане противоречи на европейското законодателство.

"При всички положения преди да се предвиждат допълнителни хипотези на отнемане на вещи, било предмет или средство на престъпление, от собственици, които обаче нямат никакво доказано отношение към извършеното престъпление, разумното държавническо поведение би било най-малкото да се изчака произнасянето на по повдигнатия въпрос, защото няма как норми от вътрешното право да противоречат на такива от правото на ЕС", посочва Янкулов.