Какви са съмненията на учените около новата програма “Наука“

Полемика в научните среди докъде се простират проблемите и откъде започва съпротивата на статуквото

Какви са съмненията на учените около новата програма “Наука“

Възможностите на новата оперативна програма за финансиране на научни проекти провокират полемика, догадки и много неизвестни в научните и академични среди. Причините за това са много – от недостатъчна комуникация и разяснения от страна на ресорното министерство до разбираем и напълно основателен песимизъм, че всичко ще се развие по добре познатите дотук сценарии – едни хора ще получат едни пари по неясни критерии за нещо, което няма нищо общо с науката.

Mediapool потърси за разсейване на заблудите около новата програма бившия зам.-министър проф. Николай Денков и вече публикува позициите на двама учени по темата , а сега представя мненията на още представители на научните среди за това какво провокира съмнения и песимизъм около новата програма.

Доц. Стефан Дечев, преподавател по нова и съвременна българска история в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет, поставя въпроса кой ще се наеме да докаже, че в четирите приоритетни сфери, които ще бъдат финансирани по програмата, са най-добрите позиции на фундаменталните науки в България. “Ако съдим например по спечелилите проекти на Европейския изследователски съвет от 2007 година насам най-добре, дори на пръв поглед сякаш парадоксално, са се представили хуманитарните науки - три проекта, от които два са действително български. И тук е интересното - при сравнително доста ниско общо и цялостно средностатистическо равнище на хуманитарните науки, безспорно налице е ограничено малцинство с възможности и с продукт на европейско равнище“, коментира той пред Mediapool.

“Развитието, на която и да било сфера е неделимо от върховите постижения, и затова по отношение Центровете за върхови постижения (ЦВП) основният критерий трябва да бъде именно залогът за върхови постижения. Не бива критерий като пазарна ориентация тук да бъде използван за да се лиши от съдържание научния критерий и изискване. В този смисъл не бива също пари за фундаментална наука да се дават за приложна“, коментира той.

По думите му при видимото разминаване между научните бази данни, структурирани по класическите научни области, остава напълно неясно как едновременно ще се спазват изискванията за публикуване и цитируемост и те ще “коресподнират“, както се твърди в официалния документ, с “приоритетните области на Стратегията за интелигентна специализация“.

Грабеж, лобита, подмяна на наука с псевдонаука

“За мен лично така оформените подразделения или подприоритети, доколкото разбирам общо 32, дават много ясна индикация, че се цели грабеж на средства предназначени иначе за наука. Явно грабенето ще се крие с “иновации“, но върхови постижения в научния смисъл на думата няма да има. Ако приемем например, че „културно наследство“ и „материали за исторически възстановки“ ще изчерпат фундаментална наука като История и сродните ѝ дисциплини - пак да припомня със спечелен проект от България в Европейския изследователски съвет - то това за мен е пореден опит на псевдоакадемични и псевдонаучни институции чрез свои лобита в МОН да усвоят европари за дейности, които нямат нищо общо с науката, да не говорим за върхова. Човек остава с впечатление, че се цели с благословията на МОН подмяната на науката с псевдонаука. Приложността и пазарната ориентация прикриват само грабежа“, коментира Дечев.

По думите му е очевидно е, че става дума за най-обикновени бизнес-проекти, без научна стойност. “От науката ще бъде взета само някаква фразеология, но нищо повече от фразеология“, смята той.

“Възможно е и друго развитие - даване частично на средства на някакви учени за фасон и легитимиране на конкурса, и прикриване на неговата същност и преобладаващото отклоняване на средства извън науката. Досегашните злоупотреби във Фонд “Научни изследвания“ ставаха възможни именно тъй като сред учените винаги се намираха и такива с качества и възможности, които след като веднъж парите стигнат до тях, бяха склонни да не се интересуват от общия корупционен фон на конкурсите. В момента мисля съществува реална възможност на базата на т. нар. консорциуми, отделни учени, които поне в България са някакви имена, да бъдат използвани просто за източване на пари за цели, които нито са фундаментално научни, нито са върхови постижения на нужното ниво, а те ще замаскират уж някаква пазарна ориентация“, смята Дечев.

Научната посредственост в бранене на статуквото

Според Дечев обаче никак не е изключен и друг сценарий - освен отклоняване на средства за наука към бизнеспроекти, “самата академична посредственост, под формата на борба срещу бизнесориентирането, да се включи в общия хор без да има нищо общо нито с върховите постижения, нито с престижна наука“. “Въпросната посредственост в България не е само част от пейзажа, тя е самият пейзаж, и в този контекст тя ще е силна в съпротивата си на международното оценяване и истинското прилагане на реалните наукометрични критерии“, коментира Дечев.

Същата теза развива и Лазарин Лазаров, доктор на химическите науки, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’, в който учени дискутират актуални проблеми. “През последните десет години научната посредственост в БАН проглуши обществеността с искания за пари – били се реформирали и се намирали на високо международно ниво. Сега, след като Меглена Кунева обяви че 350 млн лв по новата оперативна програма ‘Наука и образование за интелигентен растеж’ са на разположение за българската наука, от тях 200 млн лв - за насочени фундаментални изследвания в 4 ‘центъра за върхови постижения’, научната посредственост в БАН мърмори и недоволства че тези пари нямало да хванат място и щели “да отидат на вятъра”, коментира той.

“Сега от БАН питат защо вместо да бъдат подпомогнати съществуващите институти – да се оборудват с нова апаратура и да получат по-добър комфорт - се създават някакви нови ‘центрове’. В БАН усещат че с тази програма много техни институти ще останат безучастни и тяхната излишност ще стане по-видна. Особено голяма е тревогата, витаеща из коридорите на институтите по хуманитарни и обществени науки, защото в БАН съзнават че делът на тези институти е нелогично и ненужно голям“, посочва Лазаров.
“В БАН виждат апокалиптична картина как едни научни колективи разполагат с високи заплати и достатъчно средства, а други мизерстват с ниски заплати и се чудят как да си платят тока и водата“, допълва Лазаров.
По думите му “сред българските учени цари безпокойство пред предвиденото оценяване по международни критерии по наукометричните резултати на кандидатите“.

За науката и науката-менте

Доц. Христо Димов, преподавател във Физическия факултет на Софийския университет и един от организаторите на протестите срещу нагласената конкурсна сесия на фонд “Научни изследвания“ през 2012 година, смята, че новата оперативна програма няма нищо общо с науката. Тези които са я "натаманили" и ЕК по най-лицемерен начин лъжат българския народ, че дават някакви пари за наука, а и за образование. Това е развойна дейност, но не и наука. Даже е развойна дейност "менте"“, смята той.

Димов коментира пред Mediapool, че в България не е останал човешки ресурс за правенето на наука и единственото нещо, с което можем да се конкурираме и се конкурираме и в момента, е във фундаменталната наука, и то в теорията.

“Във фундаменталната наука в експеримента не можем, защото това изисква гигантски ресурс, много апаратура, която даже с парите, предвидени в оперативната програма, пак не може в пълнота да се окомплектова и няма и кой да работи. Най-важен е човешкият ресурс. Имаме ли хора – имаме наука. Нямаме ли, ниско платени ли са – нямаме нищо. Единствено в теорията са останали някакви школи и България се конкурира на световно ниво. Особено в областите математика, теоретична физика, математическа физика“, коментира Димов.

Като перспективна област той посочи още квантовата оптика. “В тази област България определено има успех, има и лаборатория в Института по физика на твърдото тяло на БАН. След 30 години материали ще могат да се телепортират, ще може да телепортираме състояния, вероятно и бактерия ще може да се телопортира и те с това се занимават. Ето натам върви светът, а ние тук се занимаваме с производството на енергия от изпражнения на крави. Съжалявам, ама това са глупости“, коментира той.

По думите му трябва да има държавна политика в науката, но тя отсъства не само в тази сфера.

Според него ще се налеят пари на неграмотни хора, които нищо няма да направят.

“От времето на Нютон има науки – математика, физика, химия. А сега се предлага да се финансира мехатроника. Вие знаете ли какво е мехатроника? Това са студентски упражнения. Аз тези задачи ги решавам в трети курс на студентите по механика, роботика. Това е проста механика. Единственото, което приветствам, е финансирането на медицината и генетиката, тъй като там все още има грамотни хора. Друго, направено от български групи, колкото и да се перчат, че са велики учени, не съм видял.

Друга приоритетна област - “Информатиката“, Димов определи като “един балонен сектор“. "Аз имам приятели в него и те ми казват така: “Ние правим овчарски работи, пускаме водата в тоалетната на западните фирми. В момента хората по света, тези, които се занимават с “Информатика“, с програмиране и ИТ технологии, правят модели. Във филма “Интерстелар“ имаше числен модел на черни дупки, хоризонти на събитията – това става с дълбока наука и дълбоко математическо моделиране, а тук нашите програмисти не могат да събират дроби. Те правят приложения за телефони, сайтове на някакви магазини за зеленчуци. Това не е стратегическия ИТ сектор, който трябва да се развива“, смята Димов.

Той коментира, че там, където започва технологията, свършва науката.
Според него е неправилно, че извън фокуса на програмата са останали хуманитарните науки. “В хуманитарните науки в момента има много дълбока теория, има математическа теория, социална динамика, правят се модели в политология, социология, полит-икономически доктрини. Това нещо трябва да се развива и е особено необходимо на държава като България“, коментира той.

Успехът зависи от оценяването

Според Дечев ключово за успеха на програмата и за реализирането на върхови постижения е дали наистина ще има международно оценяване на проектите. “Вън от всякакво съмнение е обаче, че в България и в момента има учени, които са в състояние да осъществят върхови постижения. Но вън от всякакво съмнение е, че те са пренебрежимо малцинство, а стигането на парите до тях - твърде проблематично. Това може да се осъществи единствено при наличие на строги правила и наистина високи критерии, на цялостна международна оценка, за които е задължителна политическа воля, а политическа воля ще разберем, че има едва когато се заложи на 100% чуждо оценяване, включително и за хуманитарните науки“, смята той.

“Световната научна йерархия се разминава драматично с българската. В сферата на хуманитарните науки съм чувал в България от академици твърдения, за които е ясно на всеки докторант в нормален университет извън България, че не издържат на елементарна критика, невъзможно е изобщо да бъде мислено в подобна посока и т. н. Тези високопоставени в йерархията родни “светила“ не само са неспособни на “върхови постижения“, но те не могат да произведат дори научен продукт. Но тук академикът си е академик и обществен авторитет. Но аз зная на базата на компетентността, която имам, че той няма как да направи върхови постижения. Това дали обаче го знаят хората в МОН“, коментира Дечев.

Споделяне

Още по темата

Още от Общество

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?