Какви ще са реалните последици от референдума в Шотландия

До миналата седмица почти никой извън Шотландия не приемаше сериозно възможността най-стабилната държава в Европа, единствената страна в света, която не е претърпявала нашествие, революция или гражданска война през последните 300 години, да бъде изтрита от картата. Сега обаче изглежда доста възможно Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да престане да съществува след референдума за независимост на Шотландия, който ще се състои на 18 септември, пише в понеделник агенция Ройтерс в обширен анализ за възможните неблагоприятни последици от референдума независимо от неговия резултат..

Перспективите за Шотландия и Великобритания рязко се промениха във вторник, когато една от най-авторитетните британски социологически агенции "Югав" публикува допитване,
показващо, че преднината на юнионистите се е скъсила до едва 53 срещу 47 процента - за сравнение обичайната разлика при предишни проучвания беше 10-20 процентни пункта. Промяната на числата беше толкова внезапна и голяма, че президентът на "Югав" Питър Келнър почти не можеше да повярва на резултатите на собствената си агенция.

"Изглеждаше, че Алекс Салмънд (шотландският националистически лидер) е на път да претърпи тежко поражение. Но сега има вероятност за малка разлика и е напълно възможно да победи гласуването с "да". Когато за първи път видях нашите данни, исках да се уверя, че това развитие е действително. Колкото и внимателно да са проведени, всички проучвания са
предразположени към социологическа грешка. Можем ли да бъдем сигурни, че това увеличаване на подкрепата за независимостта е действително? Не съм сигурен, че е така", каза той в седмичния си блог, цитиран от Ройтерс.

Проследявайки как отделните избиратели са променили мнението си за референдума, Келнър заключил, че кампанията за независимост печели четирима избиратели в замяна на всеки
загубен глас, а юнионистите губят двама поддръжници в замяна на всеки спечелен привърженик. Анализът на данните според партийните пристрастия довел до същия извод: промяната на мнението е била действителна.

Като оставим настрана статистическите проверки, има няколко причини да смятаме, че разпадането на Обединеното кралство става наистина възможно. На първо място, промяната на общественото мнение имаше ясен катализатор: телевизионният диспут по-миналата седмица, който явно беше спечелен от Салмънд. От по-голямо значение е това, че предположението, че шотландците може да бъдат повлияни главно от икономически въпроси, което е в подкрепа на избягващото риска гласуване в полза на статуквото, се оказва погрешно. Сега изглежда, че много избиратели обръщат внимание главно на политическите последици от независимостта.

Много шотландци разглеждат референдума като възможност да превърнат своята страна в социална демокрация от скандинавски тип, изразявайки колективистичен национален дух, който е потискан от английския консерватизъм, особено след избирането на Маргарет Тачър през 1979 г. Фактът, че Шотландия не избра дори един консервативен депутат на последните избори в Обединеното кралство, предоставя явно доказателство за това идеологическо
разделение.

Независимо какви са причините за увеличаване на подкрепата за независимостта, финансовите пазари веднага реагираха. Анкетата на "Югав" от вторник предизвика незабавно разпродаване на британски лири - най-рязката очаквана промяна в курса на валутата след еврокризата през 2011 г. - и значителен спад на акциите на Роял банк ъв Скотланд.

Паническата реакция беше основателна. Макар шансовете за независимост на Шотландия да остават доста малки - според политическите букмейкъри те са едва 20 процента, последиците от това малко вероятно събитие биха били огромни. Шотландският референдум може да породи всевъзможни други рискове, за които финансовите пазари и международните бизнес лидери още не си дават напълно сметка.

Повечето финансови и бизнес анализи разбираемо се съсредоточават върху икономически въпроси като валутните споразумения, държавните гаранции за финансовите институции и
приходите от петрола в Северно море. Колкото и да са тревожни тези неща, политическите последици от независимостта биха били още по-разрушителни.

Проблемите биха започнали веднага след референдума, тъй като победа на вота за независимост вероятно би предизвикала бунт срещу Дейвид Камерън от страна на членове на дясното крило на партията му, чието историческо име е Консервативна и юнионистка партия.

Иронично е, че друга причина да се очаква метеж е това, че консерваторите биха печелили с лекота изборите в Англия в бъдеще, след като лейбъристките депутати от Шотландия напуснат завинаги Уестминстър. Тази увереност на свой ред би позволила на партийните активисти да изберат лидер, който по-силно споделя техните евроскептични и десни възгледи от умерения Камерън.

Независимо дали Камерън би оцелял при поражение на референдума, през май 2015 г., когато трябва да бъдат произведени общи избори в цялото Обединено кралство, може да се зададе огромно конституционно предизвикателство. Шотландската независимост би разклатила демократичната легитимност на всяко правителство, което дойде на власт след изборите. Ако лейбъристите спечелят мнозинство, тяхната победа би зависила от шотландските депутати, които ще трябва да напуснат Уестминстър при приключването на преговорите за независимостта през 2016 или 2017 г. Поради това едно ръководено от лейбъристите правителство, избрано догодина, не би имало демократичен мандат.

От друга страна, ако консерваторите успеят да спечелят изборите следващата година, дори след вот за независимостта на Шотландия този месец, те ще станат изключително уверени, че могат да си осигурят още по-голямо мнозинство, след като Шотландия напусне. Ако тогава Камерън бъде заменен от доста по-евроскептичен министър-председател, който би агитирал в полза на излизането на Великобритания от ЕС, британският електорат, останал без проевропейските шотландски избиратели, почти със сигурност би подкрепил това решение на евентуален референдум.

Накрая, е необходимо да разгледаме какво би било въздействието, ако Шотландия гласува в полза на оставането в обединението, но само с малка разлика. Ако вотът се окаже толкова оспорван, колкото предполагат последните проучвания, тогава националистите едва ли ще приемат резултата за окончателен.

Авторитетът на Камерън като министър-председател и лидер на консерваторите все пак би бил силно разклатен, а резултатът от общите избори догодина, който и без това е "невъзможно да бъде предсказан", би се наклонил в полза на лейбъристите. Дори консерваторите наистина да останат на власт, резултатът от референдума за ЕС през 2017 г. би станал по-несигурен.

Накратко казано, има изгледи политическата нестабилност да стане постоянна реалност във Великобритания, освен ако юнионистите не успеят да спечелят шотландския референдум с решителна преднина. Тъй като подобен категоричен резултат сега изглежда малко вероятен, променливостта на лирата и други британски активи през миналата седмица може би е предвестник за нещата, които предстоят.