Какво да изпратим на Украйна и може ли кабинетът на Радев да обезсмисли помощта?

България може съществено да помогне на Украйна и то без да предостави, поне на този етап, ключовите за отбраната ни към съветски самолети Су-25 и МиГ-29, както и зенитно-ракетните комплекси C-300.

Украйна, например, се нуждае от 122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски снаряди, с каквито българската армия разполага.

Още повече, че България вече се подготвя да премине към стандарта на НАТ0 – 155 мм.

"Aко успеем да предоставим една част от боеприпасите, които в момента са ни налични, с ангажимент те да ни бъдат подменени с НАТО-вски стандарт след няколко години, когато ще дойдат новите системи, то тогава ще имаме успешен проект и ще можем ефективно да помогнем. Това е един прост пример как работи механизмът", коментира наскоро пред БНР председателят на парламентарната военна комисия Христо Гаджев от ГЕРБ.

България има възможности да окаже много важна помощ и да реагира и със стрелкови боеприпаси за "Калашников" и други, средства за близък бой, боеприпаси за танкове и оръдия, РПГ, евентуално противозенитни реактивни комплекси, коментираха експерти пред Mediapool.

Украинската армия познава тези системи, а и те са относително лесни за употреба.

Мунициите и оборудването може да се вземат от армията, след което да се попълват липсите с българско производство.

Бившият зам.-военен министър Йордан Божилов коментира в понеделник пред бТВ, че България е "може би единствената страна, която разполага с много голямо количество от системи въоръжения, които са необходими на Украйна".

"Във войната има много фактори, но един от факторите това е системите въоръжения и естествено боеприпасите. В началото на войната Русия изстрелваше над 10 000 единици боеприпаси на ден, докато Украйна поради по-малката армия изстрелваше в пъти по-малко. Ако България сега предостави това, наистина може да бъде много сериозен фактор", посочи той.

Посланикът на Украйна у нас Виталий Москаленко каза от своя страна пред БНТ, че Украйна е поискала от България доставката повече от 30-тина вида въоръжение от България.

"По-рано сме давали заявка за хеликоптери и за самолети Су-25 и МиГ-29. Всички въоръжения, с които разполага България от времето на СССР, за нас, за Украйна са крайно необходими", допълни посланик Москаленко.

Може ли служебният кабинет да обезсмисли помощта?

В същото време има реална възможност България отново да не се включи ефективно във военната помощ за Украйна.

Миналата седмица парламентът реши най-накрая и България да се присъедини към партньорите си в НАТО и ЕС и да помогне на Украйна с директни доставки на въоръжение, като до един месец военното министерство и служебният кабинет трябва да излязат с решение какво може да изпратим.

Служебният военен министър Димитър Стоянов, който заедно с президента Румен Радев, периодично се обявява срещу изпращането на оръжия, каза, че имаме проблеми с техниката, но с боеприпасите нещата не стоят така.

След като парламентът гласува решението, Стоянов каза, "че "Министерството на отбраната, в съответствие на решението на парламента, ще подготви своето домашно, като нашето предложение ще бъде крайно консервативно".

Предварително е ясно, че Стоянов и президентът Радев не желаят България да се включи официално със сериозна военна помощ, и има ясна възможност решението на парламента да се обезсмисли.

Анализите на МО трябваше да са готови в аванс, а по информация на Mediapool, такива има от месеци, но МО официално обяви, че тепърва ще преценява.

"Нееднократно съм повтарял, че тежко въоръжение, каквото са комплексите С-300, С-125 и останалите наши зенитно-ракетни комплекси, както и самолети СУ-25 и МиГ-29, няма как да бъдат дадени в този момент", добави Стоянов.

За това от ключово значение ще е работата на парламента и лостовете за контрол, с които той разполага, спрямо действията на кабинета. Парламентът ще трябва да работи успоредно с кабинета около подготовката на помощта, каквато заявка вече има.

Друга опасност е възможността България да не проведе навременни и адекватни разговори с партньорите в НАТО за заместващи способности.

По време на управлението на правителството "Кирил Петков" парламентът реши България да помогне с ремонт на украинска военна техника у нас, но до това така и не се стигна.

Наистина ли не можем да помогнем с изтребители и зенитни комплекси?

Украйна иска от нас приоритетно старите съветски изтребители МиГ 29 и зенитно-ракетни комплекси C-300, каквито вече прати Словакия, която е в аналогична на България ситуация.

В момента за охраната на въздушното си пространство разчитаме само на МиГ-овете, но това няма да продължи дълго време, защото след войната поддръжката им на практика е невъзможна и вероятно следващата година ще бъдат приземени.

Подобна е и ситуацията с комплексите С-300 наближават края на жизнения си цикъл.

България много спешно трябва да замени всичкото съветско въоръжение, на което все още разчита, тъй като не може да го поддържа.

Словакия в момента разчита на Чехия и Полша за охраната на небето си, а съюзниците в НАТО осигуриха ракети "Пейтриът" вместо комплексите C 300.

България вече закупи изтребители F-16, a в момента готви мащабна програма за модернизация на армията, около която се очертава политически консенсус.

Така че въпросът дали може да изпрати по-сериозно въоръжение, подлежи на анализ – военен и политически.