Какво четем? Проучване хвърля светлина върху съвременния вестникарски пазар

Какво четем? На този въпрос се опитва да отговори задълбочено проучване на най-влиятелните печатни издания в България “Печат. Вестник за вестника”, изготвено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и публикувано символично в Деня на будителите – 1 ноември.

“И преди, и сега напечатаното слово формира общественото мнение. Някога будителите са били вестникари, а вестникарите - будители! А как е днес?“ - всеки може да потърси отговора за себе си в проучването, което включва социологическо проучване на читателските нагласи, анализ на финансовите отчети на водещите издателски групи от 2007 до 2017 г. , анализ на рекламния пазар, изследване и обобщаване на публично достъпна информация за издателите на водещите 10 вестника, анализ на съдържанието.

“Докладът “Какво четем“ търси отговори, а не дава “решена“ кръстословица“, казват авторите. Националното представително социологическо проучване, което е в основата на изследването, е направено от "Маркет линкс".

"Четем" най-вече "Телеграф", "24 часа" и "Труд"

Безапелационно "Телеграф" на Делян Пеевски е най-четеният вестник в страната. Общо с 45% от хората са посочили, че са чели това издание през последния месец. Следват "24 часа" (39%), "Труд" (27%), "Уикенд" (26%), "Стандарт" (22%), "Капитал" и "България днес" с 15%, "Монитор" с 14%, "Сега" и "168 часа" с 11%.

"Телеграф" е представен еднакво добре в София, останалите големи градове, малките градове и селата. Седмичникът "Капитал" се радва на голяма аудитория в София и големите градове, но резултатът му е близък до нула в малките насели места.

Изследването показва, че българите вече не разчитат особено много на пресата, за да се информират. Едва 32% са обявили, че през последния месец са отваряли вестник. Хората с по-високи доходи (над 500 лв доход на човек от домакинство-б.р.) четат значително по-често – 41.4%. Тези с доход до 200 лв са едва 15%.

Българинът се интересува най-вече от вестникарската рубрика, в която са новините за страната (69.5%), международните новини и забавленията (кръстословици и судоку) се радват на аудитория от около 43%. После са политически новини и анализи (34%). На последно място са икономически новини и бизнес с 17.1%.

"Четем ги", но знаем, че са зависими

Българите четат "Телеграф", но в същото време смятат, че повечето вестници са зависими от неясно финансиране. Общо 56.6% от хората мислят така. Други 33.3% казват, че печатните вестници нито са зависими, нито са изцяло независими, а 10% смятат, че вестници са независими.

Общо 34.3% от хората мислят, че вестниците, които лично те четат, са зависими от икономически и политически интереси. Други 26.2% твърдят, че техните любими вестници са независими. Мнозинството (39.1%) не може да заеме ясна позиция. Повечето българи казват, че вестниците, които получават външно финансиране, не са обективни (51.4%).

В същото време повечето хора твърдят, че техните любими вестници отразяват актуални проблеми на обществото (65% твърдят това) и им помагат да си изградят мнението си по важни въпроси (56.75%).

Борисов е тема номер 1

Премиерът Бойко Борисов е най-често споменаван на първа страница в наблюдавания едногодишен масив на българската преса. Той е обект на изцяло или преобладаващо положително отношение в съдържанието на "Стандарт", "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Монитор", "България Днес".

"Уикенд“ и "168 часа" остават встрани от медийната фиксация върху фигурата на министър-председателя и заемат мълчалива позиция, поне що се отнася до територията на първите страници. Устойчива редакционна критика спрямо Борисов се среща единствено при "Сега" и "Капитал". В заглавията на "Сега" острият тон е с по-висока интензивност и с по-голяма видимост.

На двата полюса на спектъра положително/отрицателно отношение са "Стандарт" и "Сега". Ако Стандарт“ е най-благоразположеното издание към отразяваните политически субекти, то "Сега" е най-критикуващото.

Основните изводи

“Вестниците не са това, което бяха, и никога няма да бъдат. Първопроходниците на журналистиката, за които се казва, че мерят “секундите на историята“ и с еднаква тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в тревожно развитие в застой. Общата картина показва, че доверието в медиите като цяло е в упадък“, казва ръководителят на изследователския проект Илия Вълков, член на управителния съвет на АЕЖ-България за мотивите на организацията да се заеме с амбициозното проучване.

Допреди няколко месеца Илия Вълков беше журналист във вестник "Сега", а сега е преподавател по журналистика в УНСС.

“Има ли обаче този процес обратна тяга? През последните няколко години в България бяха положени поредица усилия да се разбере кой е реалният собственик на всяка отделна медия. Законодателни изменения, които се обсъждат в крачка, предлагат частични решения в тази посока и донякъде тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават пълен отговор на въпроса как и кой контролира съдържанието на медиите“, посочва той.

“Това е основният мотив на Асоциацията на европейските журналисти – България, да предприеме отговорното проучване в тази посока. Използваме интердисциплинарен метод – анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на съдържанието, използваме отворени бази данни, проследяваме имат ли и към кого задължения издателите, получават ли външно финансиране“, обяснява Вълков.

“За да потърсим взаимните влияния между факторите, които определят съдържанието на медиите – дали това, което влиза в медийната фуния като финансов и друг ресурс, има връзка с това, което излиза от нея – публикациите? Решихме да насочим първите си усилия към обществено-политическите вестници в България като флагмани на свободното слово“, посочва той.

След проведено национално представително изследване, извършено по поръчка на АЕЖ-България, от социологическа агенция “Маркет линкс“, са изведени10-те най-влиятелни хартиени издания, които все още се продават на вестникарския пазар.

Проучването показа и доколко вестниците са “огледало“ на своите читатели, дали отговарят на техните очаквания и вълнения и каква е тяхната идеална представа за пресата.

Потърсена е и гледната точка на главните редактори, чиито вестници са изследвани. С някои от тях са били проведени срещи, други са отказали категорично, а трети не са намерили време. Изпратени са били на всички въпроси за това, как те виждат проблемите на вестникарския пазар. От десетимата е отговорило само един.

“Целта на това усилие, макар и по детски наивна, е чрез повече публичност да започне трудният процес на връщане на доверието към българските медии. И колкото повече знаем за тях, толкова повече ще знаем на кого да вярваме и да помагаме“, казват от АЕЖ.